Мобилно меню

3.5714285714286 1 1 1 1 1 Rating 3.57 (28 Votes)
проф. Иван Желев
Разговор с проф. Иван Желев, директор на Дирекция “Вероизповедания” на МС, публикуван в "Църковен вестник", бр. 6, 16-31 март 2007 г.

- Проф. Желев, започна новата бюджетна година. Как изглежда държавната субсидия за вероизповеданията през тази бюджетна година?

- Стремежът ми, откакто оглавих дирекцията, винаги е бил да увеличаваме стойността на тази субсидия. Обиколил съм цялата страна, виждам много добре нуждите от възстановяване на храмове и манастири както на Православната църква, така и на останалите изповедания. Преди 1989 г. държавата е осигурявала средства чрез Националния институт за паметниците на културата. Отделен въпрос е доколко тези средства са били достатъчни. Но помня, че тогава всички се стремяха да вкарат в списъците на културните паметници възможно повече църкви и други религиозни сгради.

Сега НИПК получава много ограничено финансиране. Обектите, които са паметници на културата, основно са оставени на грижата на техните собственици. А как си представяте 20-те старци от Н-ското село на Н-ска област да поддържат своята собственост, примерно православен храм от първата половина на 19 век, истински паметник на националната ни култура?! Те едва оцеляват физически като личности, къщите им може би се поддържат и с помощта на децата им, отдавна отлитнали от родното гнездо. Но прекрасната и старинна църква?

Според Устава на БПЦ тя е собственост на църковното настоятелство. И то се оглавява от един свещеник, който живее нейдеси - обикновено далече от това село, в някой Н-ски град, да речем. Но той е председател на църковното настоятелство в още 2-3, 5, 10, та дори десетки селища (в Трънско един свещеник “отговаря” за над 50 населени места!). Приход на средства отникъде, а понякога църковната власт изисква вноски в размер на проценти от бюджета им!

- Нещата, както ги описвате, изглеждат страшни!
- Те са си страшни сами по себе си, а не защото аз ги описвам така. Стремим се да ги описваме по същия обективен начин и пред Комисията по правата на човека и вероизповеданията (КПЧВ) на Народното събрание. Срещаме нужното разбиране и всяка година народните представители помагат да се увеличава субсидията. Но все пак тя не може да покрие всички нужди. Защото става дума за много, хиляди обекти. От 2002 г. до сега сме увеличили няколко пъти стойността на субсидията. И това увеличение е реално, понеже, както заете, сме във валутен борд, и съотношението се запазва. Но така или иначе, държавната субсидия не е голяма и трябва да се пести, да се “скъпи”, казано по евангелски!

- По колко храма подпомагате годишно?
- Подпомагаме вече по около 500 храма годишно. Но с наши средства не може да се ремонтира изцяло един храм, джамия и пр. Моето разбиране е следното: след като храмът е собственост на съответната религиозна община, редно е основно тя да има грижата за поддържането му. Ще кажете, че те са бедни и стари хора. Но нека се опитат да съберат известна сума помежду си! Да се види, че имат желание да направят нещо. Защото храмът е нужен на тях, не на централната власт в София! Да потърсят помощта и на богатите хора в едно селище – собственици на фирми, магазини, заведения. Да привлекат и заможни хора, изселили се, но поддържащи родствена или емоционална връзка с населеното място. Идеалното ще е, ако могат местните хора да съберат една трета, една трета да дойде от заможни изселници и една трета – от държавата чрез Дирекция “Вероизповедания” (ДВ).

- Друг държавен орган освен дирекцията помага ли?
- Хората от дадено селище пишат молби до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до министър-председателя, до председателя на КПЧВ, до министъра на финансите, до министъра на културата, за да им отпуснат средства за ремонт на техния храм. Но всички тези важни институции на държавната власт нямат средства за подобно подпомагане. Средствата са насочени със Закона за вероизповеданията към ДВ. И съответно писмата до тези институции биват по закон препращани до ДВ, където вече е пристигнало отделно копие на въпросното писмо до мене. Всъщност само Министерството на културата чрез своето звено НИПК извършва ремонти на най-важните паметници на културата, но това са малко на брой обекти и те обикновено поглъщат много средства.

- И така от 6-7 молби се получава само един отговор, в смисъл на средства?!
- За съжаление така става. Комисията в ДВ разглежда всяка една молба много внимателно и отпуска възможната сума. А тази “възможна сума” е заложената в бюджета част, примерно, за православни храмове, разделена на молбите, получени през съответния период.

- Не изглежда много обнадеждаващо...
- Наистина. Като имате предвид, че годишно ние получаваме по неколкостотин молби за субсидии, а общата сума през 2002 г. беше около 600 000 лв., а за 2007 г. е около 1 500 000 лв. Истината е, че моблите за тези години се увеличиха около четири пъти.

- Както разбирам, остават по хиляда или две хиляди на храм...
- Нещо такова се получава. Но ние следим и отчетността. Понеже сумите са малки, налага се хората в 2-3 последователни години да искат помощ. И ако не са отчели предишната субсидия, не получават през настоящата година.

- Има ли случаи да не се отчитат?
- Не, не може и да има такива случаи, защото тази наша дейност строго се контролира от Сметната палата. Но често има забавяне в отчитането. Налага се и ние да търсим хората и да изискваме да се отчетат.

- Искате да кажете, че няма случаи на злоупотреби?
- Злоупотреба със средствата от държавната субсидия за вероизповеданията не сме установявали. Но има случаи на пренасочване на средства от този вид: искат пари за ремонт на храма, а решават да си оправят оградата или двора на храма, защото за храма няма как – от дирекцията пак ще отпуснат! Или някой кмет убедил свещеника да направят нещо друго за селото, а не точно ремонт на храма. Или някой митрополит пренасочил средствата от един храм за друг, понеже било спешно. Вярно е, че на изключително много места храмовете наистина спешно се нуждаят от ремонт. И е трудно да се прецени кое е по-спешно! Уважаваме нуждите и преценките на всяко църковно настоятелство. И сме най-доволни, когато църковното (съответно джамийското) настоятелство и кметът заедно с митрополита (мюфтията) обединяват сили и средства, да се съхраняват и обновяват храмовете, да продължат да служат по предназначение за религиозните нужди на хората. А жителите на дадено селище са най-добрите стопани. Понякога молят за 500 или 700 лв., за да си препокрият църквата, т.е. да си купят материалите, а ще се захванат сами или ще платят 3-4 надници да се оправи покривът и да не се нанасят по-големи щети на храмовата постройка.

- Добри стопани ли са църковните настоятелства?
- По правило – да! Много са грижовни, особено хората в малките населени места. Настоятелите и свещениците, колкото и да не достигат като брой, показват завидно чувство за отговорност пред себе си, пред околните и пред Бога! Макар че има случаи, когато ни пишат: покривът от години тече, таванът е паднал, разрушава се мазилката по стените и пр. Позволявам си такива недобри стопани да ги попитам: ако тече покривът на къщата ви, така ли ще го оставите години наред и ще чакате отнякъде някой да ви изпрати пари, да го ремонтирате? Не можах ли да се качи някой на покрива да оправи керемидите, поне да спре да тече, а сериозният ремонт – когато се намерят средства. Знам, че това не са прости неща. Но все пак безстопанствеността винаги си личи. За това ми е думата. Хората трябва да гледат на храма като на свой духовен дом и да им е така скъп, както и собствената им къща. Ако го няма това отношение, държавата ли ще им сменя керемидите и запушва прозорците?!

- Митрополити са споделяли, че искат средствата от държавната субсидия да минават през тях.
- Да, имаше такива искания. Но има реална опасност тези средства тогава да отиват за институционалната издръжка на БПЦ, тоест за заплати, за заплащане на електроенергия, отопление и пр. Затова се споразумяхме държавната субсидия да си остане за ремонт и строителство на храмове. Имаха искане от Св. Синод също молбите за субсидия от настоятелствата да минават задължително през митрополиите. Ние нямаме нищо против, но това си е вътрешноведомствен въпрос на БПЦ. Нека си задължат църковните настоятелства да пускат молбите чрез епархийските съвети. За нас ще е още по-сигурно, че средствата ще се използват по най-добрия начин.

- Само в страната ли подпомагате местните поделения на БПЦ, както според закона се наричат църковните настоятелства и манастирите?
- Дирекцията подпомага строителството, възстановяването и поддържането на български светини и извън страната. Преди три години беше възстановена и осветена българската църква “Св. Георги” в Одрин, Турция, сега се подготвя възстановяването на втората българска църква там – “Св. Константин и Елена”, както и на българското гробище в града. Текат ремонти в Българската екзархия в квартала “Шишли” в Истанбул Цариград, както и в желязната църква “Св. Стефан” на Златния рог, за която значително помага и истанбулската община. На много места в европейските ни православни църковни общини помогнахме да се устрои храм, платихме за иконостаси, икони, утвар. От три години плащаме и известна парична помощ персонално на нашите свещеници в Европа, съгласувано с ръководството на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ.

- Много работа е това! С колко сътрудници разполагате в ДВ?
- Трима служители, секретар и директор, всичко на всичко! А са били 12 преди десетина години. Но хората ми са висококвалифицирани и изключително отговорни. Всеки работи поне за по двама души. И няма как иначе при тази политика на съкращения на държавната администрация. Помага ни много и това, че сме част от администрацията на Министерския съвет, така че счетоводната и друга логистика се осигурява от съответните дирекции на МС.

- Какво ще пожелаете на читателите на "Църковен вестник"?

- Да милеят за вярата и Църквата. И всичко останало ще им се придаде!

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k489 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата