В последните години нашумяха откритията на българската археология. В тях обаче отчетливо преобладават находките, свързани с тракийската култура. Дори когато на Перперикон или Татул обявявам важни събития от тяхната средновековна история, те някак си остават в сянка на по-древните периоди. А това е доста несправедливо, защото именно Средновековието е епохата, в която се формира българският народ. Може би то не е така ефектно както античността, но е фундаментално за нашето минало. Това личи и от две открития на българските учени, направени през 2006 г.
Вече съм разказвал за усилията на археолога Ангел Конаклиев, проучващ в последните години останките на голяма крепост в местността Крумово кале на гр. Търговище. Той с основание търси там споменатия от арабския географ Ал Идриси богат античен и средновековен град Мисионис. През 2006-а в основната твърдина са проучени две големи административни сгради, свързани с църковното и светското управление на града. Те са с дължина над 20 м и са разположени край очерталата се главна улица. Датират се в V-VI в. и са от същото време, когато в античния Мисионис са се издигали поне три величествени християнски базилики, разкопани от археолозите до този момент.
Изследванията от тази година хвърлиха светлина и на историята на града от ХII-ХIV в. След въстанието на братята Асен и Петър от 1185 г. крепостта край Търговище става важен опорен пункт на българската държавност. Обновени са старите и са издигнати нови фортификационни съоръжения. Обширните подградия са застроени със сгради и оформят цели квартали, оградени с новопостроена крепостна стена. Очевидно с тяхното духовно обслужване е била свързана разкритата от Ангел Конаклиев неголяма църква. Тя е с една апсида и е еднокорабна. Дълга е 10 м и е градена от ломени камъни, свързани със здрав бял хоросан. Подът на сградата е от трамбована глина. Находките са немногобройни и показват обстановката на
Археологическите открития водят до важни исторически изводи. В хрониката на ранния османски хронист Мехмед Нешри се споменава мощната крепост Косово, намирала се на пътя между Шумен и Търновград. Когато през 1393 г. армията на султана минава оттам, за да нападне българската столица, тя отказва да се предаде и да приеме турски гарнизон. Да я превземе е изпратен военачалникът Пазарлъ Доган, който успява да я овладее след тежка битка. Част от жителите са изклани, други отведени в робство. Съвсем не е изключено Косово да е било средновековното наименование на стария Мисионис, чието име изчезва от документите към ХII в. Отбелязаното от хрониста местоположение напълно отговаря на локализацията на твърдината в местността Крумово кале.
На другия край на България, в Източните Родопи и на границата с Гърция, се извисяват руините на една от най-добре запазените средновековни крепости у нас. Само на 6 км от нея се намира Ивайловград. Преди твърдината бе обозначавана на името на обезлюденото днес с. Рогозино. В последните години там започнаха археологически разкопки под ръководството на д-р Бони Петрунова.
Още в началото на проучванията екипът попадна на християнска базилика, върху чиито останки по-късно е издигната по-малка средновековна църква. Тези култови постройки дават основание на изследвачите да изкажат хипотезата, че крепостта е представлявала център на една спомената в изворите епископия Лютица, станала в ХIV в. и митрополия.
Макар в развалини, укреплението и сега има внушителен вид. То обхваща площ от 25 дка и е заградено отвсякъде с мощни стени. По тях е имало общо 14 кули, от които са сравнително запазени 10. Общата дължина на крепостните зидове достига 600 м, а запазената височина достига 8-10 м. Повечето от кулите са правоъгълни, като само една от тях има осмоъгълен план. Разкрита от археолозите кула е с особено големи размери - цели 36 кв м в основата. Предполага се, че тя е представлявала
Проучванията извадиха на бял свят множество находки от средновековната епоха. Преди време тук е открита монета на цар Иван-Асен II, който пръв започва да сече парични знаци в България. Доста са и византийските грошове от ХIV в., различни пръстени и обеци, интересен бронзов медальон с изображение на двуглав орел. През 2006 г. обаче Бони Петрунова прави откритие, възбудило духовете на мнозина.
Непосредствено край средновековната църква тя попада на поредния ограден с каменни плочи гроб. Покойникът обаче не е положен в легнало състояние, а е поставен седнал, със скръстени под брадичката ръце. Това е един много характерен начин за погребване единствено на хора, притежаващи ранг на епископи. В подкрепа на това е и великолепният бронзов посребрен кръст с височина 19 см, който мъртвецът още стиска в дясната ръка. Той е покрит с вдълбана украса, медальони и инкрустации. По него е врязан и надпис, чието съдържание не е изяснено. Кръстът се датира в Х-ХIV в. и без съмнение се свързва с високия църковен сан, притежаван от погребания духовник. Сега предстои невидимата работа на археолози, реставратори и историци
Разкопките на крепостта край Ивайловград ще продължат и през следващите години. Учените и местните хора се надяват тя да стане важно звено в развиващия се културно-исторически туризъм. Само на няколко километра се намира прочутата римска вила Армира с великолепните си мозайки. А и гръцкият град Орестиада е на един хвърлей разстояние. С отварянето на границите древните паметници ще заживеят отново в своята естествена среда.
непретенциозен квартален храм
Още разкопките на първия проучвател, проф. Димитър Овчаров, разкриха картината на страшна драма, случила се в края на ХIV в. Тогава крепостта е обсадена от турските нашественици и оказва отчаяна съпротива. Защитниците са били изцяло заети с отбраната и са погребвали убитите на съвсем плитко. След превземането твърдината е била подложена на ограбване и пълно опожаряване, следи от което се намират навсякъде във вътрешността.Археологическите открития водят до важни исторически изводи. В хрониката на ранния османски хронист Мехмед Нешри се споменава мощната крепост Косово, намирала се на пътя между Шумен и Търновград. Когато през 1393 г. армията на султана минава оттам, за да нападне българската столица, тя отказва да се предаде и да приеме турски гарнизон. Да я превземе е изпратен военачалникът Пазарлъ Доган, който успява да я овладее след тежка битка. Част от жителите са изклани, други отведени в робство. Съвсем не е изключено Косово да е било средновековното наименование на стария Мисионис, чието име изчезва от документите към ХII в. Отбелязаното от хрониста местоположение напълно отговаря на локализацията на твърдината в местността Крумово кале.
На другия край на България, в Източните Родопи и на границата с Гърция, се извисяват руините на една от най-добре запазените средновековни крепости у нас. Само на 6 км от нея се намира Ивайловград. Преди твърдината бе обозначавана на името на обезлюденото днес с. Рогозино. В последните години там започнаха археологически разкопки под ръководството на д-р Бони Петрунова.
Още в началото на проучванията екипът попадна на християнска базилика, върху чиито останки по-късно е издигната по-малка средновековна църква. Тези култови постройки дават основание на изследвачите да изкажат хипотезата, че крепостта е представлявала център на една спомената в изворите епископия Лютица, станала в ХIV в. и митрополия.Макар в развалини, укреплението и сега има внушителен вид. То обхваща площ от 25 дка и е заградено отвсякъде с мощни стени. По тях е имало общо 14 кули, от които са сравнително запазени 10. Общата дължина на крепостните зидове достига 600 м, а запазената височина достига 8-10 м. Повечето от кулите са правоъгълни, като само една от тях има осмоъгълен план. Разкрита от археолозите кула е с особено големи размери - цели 36 кв м в основата. Предполага се, че тя е представлявала
жилищно-отбранително съоръжение
за последна защита при евентуално превземане от врагове.Проучванията извадиха на бял свят множество находки от средновековната епоха. Преди време тук е открита монета на цар Иван-Асен II, който пръв започва да сече парични знаци в България. Доста са и византийските грошове от ХIV в., различни пръстени и обеци, интересен бронзов медальон с изображение на двуглав орел. През 2006 г. обаче Бони Петрунова прави откритие, възбудило духовете на мнозина.
Непосредствено край средновековната църква тя попада на поредния ограден с каменни плочи гроб. Покойникът обаче не е положен в легнало състояние, а е поставен седнал, със скръстени под брадичката ръце. Това е един много характерен начин за погребване единствено на хора, притежаващи ранг на епископи. В подкрепа на това е и великолепният бронзов посребрен кръст с височина 19 см, който мъртвецът още стиска в дясната ръка. Той е покрит с вдълбана украса, медальони и инкрустации. По него е врязан и надпис, чието съдържание не е изяснено. Кръстът се датира в Х-ХIV в. и без съмнение се свързва с високия църковен сан, притежаван от погребания духовник. Сега предстои невидимата работа на археолози, реставратори и историци
за идентифицирането на лицето
притежавало скъпоценната вещ.Разкопките на крепостта край Ивайловград ще продължат и през следващите години. Учените и местните хора се надяват тя да стане важно звено в развиващия се културно-исторически туризъм. Само на няколко километра се намира прочутата римска вила Армира с великолепните си мозайки. А и гръцкият град Орестиада е на един хвърлей разстояние. С отварянето на границите древните паметници ще заживеят отново в своята естествена среда.
