Красив празник е Рождество Христово. Топъл, уютен, домашен, тих. Не знам дали точно вярата е свързващото звено в българското ни съжителство. И като си повтаряме за чудеса по Коледа, дали се сещаме, че най-съкровеното чудо е раждането на Младенеца. Детето, което освети грешния ни свят с невинността си.
Във всеки случай, в празнуването на Бъдни вечер все по-често се крие порив за преоткриване на изгубената добропорядъчност. Може да не е докрай органичен, но поне е един от малкото колективни опити за уважение на правилата. Това, така да се каже, ни придава някаква нормалност. Особено след делничните лудници, които успяваме да си организираме навсякъде, където се окажем повече от петима българи накуп. Все едно дали в политиката, на обществената сцена или в задръстения трафик.
Освен това, като си представим, колко идиотска енергия хабим за предпразничното пазаруване и как сме се псували в безумните задръствания, трябва да се отнасяме към скупчването около трапезата на Рождество като към балсам за душата. Нещо като затишие след бурята, която обикновено сами талантливо сътворяваме.
Обаче какво се случва на фона на почти насилственото ни притихване и вглеждане във възвишени неща като Христовото раждане?
С всяка година юнашкото пукане от балкони и покриви става все по-упорито, натрапливо и масово. Облива ни истеричната светлина на десетки самодейни фойерверки, които все пак са някаква радост за очите в сравнение с ужаса за ушите в Коледната нощ.
Що за войнолюбив дух се вселява в повечето българи по това време е загадка на загадките. Що за хайдушки мечтания обладават мъжката половина от населението така, че превръщат прозорците на панелките в бойници, от които започва жестока канонада срещу невидим враг. Кой обаче се явява врагът в празничните престрелки е отговор по силите на опитни психотерапевти, на които и без това им се отвори доста работа напоследък.
По кого гърмят в бабаитски захлас наследниците на Ганю Балкански? По политиците? По партиите? По добре облечените бизнесмени? По корумпираните чиновници? По продажните магистрати? По подкупните лекари? По звяр и природа? По традиционно оплакваната българска орисия? На кого си го изкарват с тази своя неизтощима енергия на лузъри, готови незабавно да попълнят разгневените редове на "Атака"?
Но си мисля, че прехласът по коледните стрелби е самоубийствен, макар да изглежда като последен опит за въстание срещу всички доброволни и насилствени робства, които по навик и по спомен обитаваме.
Затова вдигаме толкова шум в тихата и свята нощ. Трепем роба в себе си. Но така символично и толкова фукливо, че все се пробуждаме като жертви.
Европейският съюз е наред да ни е виновен за всичко.
Обаче какво се случва на фона на почти насилственото ни притихване и вглеждане във възвишени неща като Христовото раждане?
С всяка година юнашкото пукане от балкони и покриви става все по-упорито, натрапливо и масово. Облива ни истеричната светлина на десетки самодейни фойерверки, които все пак са някаква радост за очите в сравнение с ужаса за ушите в Коледната нощ.
Що за войнолюбив дух се вселява в повечето българи по това време е загадка на загадките. Що за хайдушки мечтания обладават мъжката половина от населението така, че превръщат прозорците на панелките в бойници, от които започва жестока канонада срещу невидим враг. Кой обаче се явява врагът в празничните престрелки е отговор по силите на опитни психотерапевти, на които и без това им се отвори доста работа напоследък.
По кого гърмят в бабаитски захлас наследниците на Ганю Балкански? По политиците? По партиите? По добре облечените бизнесмени? По корумпираните чиновници? По продажните магистрати? По подкупните лекари? По звяр и природа? По традиционно оплакваната българска орисия? На кого си го изкарват с тази своя неизтощима енергия на лузъри, готови незабавно да попълнят разгневените редове на "Атака"?
Но си мисля, че прехласът по коледните стрелби е самоубийствен, макар да изглежда като последен опит за въстание срещу всички доброволни и насилствени робства, които по навик и по спомен обитаваме.
Затова вдигаме толкова шум в тихата и свята нощ. Трепем роба в себе си. Но така символично и толкова фукливо, че все се пробуждаме като жертви.
Европейският съюз е наред да ни е виновен за всичко.
