Нека никой не се сърди, но през последните години, повече от модно увлечение, отколкото от осъзната духовна потребност, доста българи постят преди големите християнски празници. Някои дори започват с надеждата, че с един куршум ще уцелят два заека – ще се покажат благочестиви и ще оправят фигурата си за новогодишните празници… Истинският пост, наречен още говеене (производно от старославянското благоговение), няма нищо общо с показността. Дори отказването от яйца, месни и млечни храни, независимо за колко продължителен период, може да се нарече пост, защото смисълът му е въпрос на личен индивидуален акт, свързан със сакралността и мистичността, заложена в една или друга степен във всеки един от нас.
От постите не само че не се отслабва, но може да се напълнее, тъй като по негово време превес в менюто взимат хляба, варивата и картофите. Не случайно въцърковените християни изискват благословия от енорийския си свещеник, който се очаква, че познава техните особености и заболявания. Нито един духовник няма да благослови хронично болен да спазва целия период на поста и дори би забранил на гастритаджийте и язваджиите телесният пост въобще.
Разумните свещеници не позволяват пост и на бременните, кърмачките и малките деца, както и на възрастните хора по презумция, че последните имат куп заболявания. Въпреки болежките си, някои мераклии, за да се покажат твърде благочестиви, постят с мазохистична страст до края на говеенето и вместо да посрещнат Рождество Христово на празнична трапеза, често чуват църковните камбани през прозореца на болничната стая. Напоследък, предвид динамиката на живота, повечето свещеници благославят вярващите да постят само в началото и края по една седмица, като през останалото време им разрешават да си позволяват млечни храни.
Особено опасно е човек да предприеме на своя глава т. нар тримирене. Така се наричат първите три, а понякога и цялата първа седмица на поста, в които човек не се храни, а пие само осветена на Богоявление вода. Тази манастирска практика от миналото е твърде рискована днес и рядко свещениците благославят вярващите да я предприемат.
Ако сте напълно здрави е важно да знаете, че през първата седмица на поста дори растителната храна се приготвя без олио. След Въведение Богородично, което е на 21 ноември, църквата разрешава в неделя да се консумира риба и червено вино. Рибата обаче трябва да бъде приготвена постно, което според църковната терминология означава приготвена с растително масло. След тази дата риба се позволява и на всички по-големи църковни празници, каквито са Стефановден и Никулден. Във всички случаи обаче не бива да се забравя, че постът е индивидуален духовен акт, целящ облагородяване и отърсване от лоши дела и дори помисли, а не диета.
* Източник: в-к „Дума“
