Още за руската секта в Горица

За другия одумван пришълец в с. Горица се носят легенди. Възрастни жени шушукат, че в голямата бяла къща до гората стават чудеса. Имало сексуални оргии, автобуси изсипвали млади момичета и момчета, чиито стонове се разнасяли из цялото село. Мълвата е обявила чужденеца за гуру, който проповядва странна религия. Никой от горичани обаче не е видял това, за което в селото само се шушука.
В руския пансион ходят само руснаци, ние никога не сме влизали вътре. Не пускат всекиго, обяснява баба Радка. Жената не вярва, че, ако външен човек потропа на портата, ще го пуснат вътре. Скептичен е и съседът Иван. Макар че през лятото, като дошли повече хора и не можели да се съберат, 5-6 човека го помолили за подслон и той им дал квартира. Таксиджията казва, че гостите на руснака идват да си почиват. И допълва, че всеки ден пътуват до морето, а вечер се връщат в Горица. За да не изглежда наивен, все пак припомня, че в селото се говорят и други неща. Нищо чудно и да били верни... Предполага се, че Митко, който от две години е градинар при Лежепьокови, като вътрешен човек знае повече. И, ако иска, ще разкаже. Хората идват на почивка. Карат ги всеки ден до Поморие. Който не иска да ходи до морето, остава тук. Има басейн и шезлонги. В хотела нито се пуши, нито се пие. Чувал съм и аз разни слухове, ама в тях няма нищо вярно, категоричен е Митко.
Бившият директор на училището Иван Желязков смята, че всяка година в хотела на руснака се провежда някакъв фестивал. Идват хора от най-различни възрасти. Виждал съм, че водят и болни. И той признава, че се носят различни слухове, но той не вярвал на нито един от тях.
"Горичани сме странни хора. Някога, за да не си развалят спокойствието, съселяните ми били единствените, които отказали на Левски да създадат революционен комитет и го прогонили." Така бившият школски директор се опитва да обясни странностите на горичанската народопсихология. Той предполага, че съвсем скоро неприятности в селото ще имат и 80-те английски преселници. И тогава може би местните ще спрат да се занимават с Лежепьоков.
Най-малко за руснака знае човекът, написал историята на с. Горица. Защото тежко заболяване не позволява на Михаил Берберов да напуска дома си. Той обаче е изчислил, че с онези 200 лв. помощ от съпругата на Лежепьоков Ирина ще може цяла зима да плаща на човек за почистване на къщата си. Исках да благодаря на тази жена и реших да напиша в пенсионерския вестник. Оказа се, че вместо добро съвсем съм объркал нещата. Прочели статията ми и се наредили бабички пред къщата на Ирина да чакат помощ, казва Берберов.
Къщата на Ирина всъщност е хотелът на Лежепьоков. Хотелът не е хотел в истинския смисъл на думата. На табелата пише пансион "Горица". А до самата входна врата е обяснено, че е собственост на "Екология на човека" ООД с управител Ирина Витола. Има и предупреждение, че настаняването става само с предварителна резервация. Има и надпис, че обектът се охранява от куче. Дворът на пететажната бяла сграда е покрит с мрамор. Басейнът е празен. Нищо във вътрешността на сградата не потвърждава слуховете за лукс на 5-звезден хотел. Няма асансьор. Няма и подземна зала за сеанси, от която, според мълвата из селото, се носели стоновете на участниците в освобождаващи психиката сексуални оргии. Дори ресторантът прилича по-скоро на закусвалня. Още при влизането в него погледът спира върху два документа, в масивни рамки. Единият е за графския произход на Михаил Лежепьоков, а другият удостоверява, че е кавалер на ордена "Света София". Лигата за възраждане традициите на руската монархия е удостоила потомствения граф за особен принос. Съпругата на Михаил Лежепьоков Ирина не може да си обясни слуховете, които витаят около пансиона. Пред "Монитор" тя разказа, че много от туристите, за които стаите в сградата се оказват недостатъчни, живеят на квартири при местни хора. Според нея в основата на мълвата стоял личен спор със строителя на сградата в с. Горица.
През зимата пансионът не работи. Наглежда го малката дъщеря на Лежепьоков Ангелина и баба й Людмила. Ангелина показва документ за докторската титла по психология на баща си и обяснява, че той преподава в три университета - в държавния педагогически в Москва, в социолого-политическия и в икономическия. През декември 1999 г. специалисти от движението "Екология на човека" са поканени да помогнат за преодоляване на стреса след атентатите в Москва. След това управлението за социална защита на населението изпраща благодарствено писмо до Михаил Лежепьоков.