Неофит Рилски – книжовникът и учителят в расо
„До сега нашите съотечественици не са познавали коя е била причината за непросвещението… Требувало е по-напред да се строят училища, а потом църкви и манастири. По-напред да се напечатат на нашия Болгарски език потребните за учението книги, а после вехтий и новий завет…“
(Из предговора към Българска граматика на Неофит Рилски)Името му съм чула за пръв път в основното училище в Банско, което и досега се именува „Неофит Рилски“. Всяка година в Деня на народните будители виехме венец от хризантеми и бръшлян, за да обрамчим портрета му над входната училищна врата. С детинска гордост постепенно осъзнавах, че в Банско са родени двама възрожденски будители, за които знаят всички българи, за които пише на първите страници в учебниците по история и литература. Паисий Хилендарски е написал първата българска история, а близо сто години след него Неофит Рилски написва първа Българска граматика.
С трепет съм слушала разказваното ми за живота на Неофит Рилски от възрастни банскалии. За него те знаеха повече, отколкото за Паисий, защото е бил дълголетник и близък до тяхното време. Всякога се възспирах, минавайки край Бенината къща до черквата „Света Троица“ да погледна към зарешетените още от турско време прозорчета – дали няма да го видя… По-късно, като студентка във Филологическия факултет, се стараех да проследя неизбродното му дело, грижливо изследвано от видни историци, педагози, филолози, писатели: Иларион Макариополски, Петко Рачов Славейков, Найден Геров, Михаил Арнаудов, Боян Пенев, Илия Конев… Всички те са изумени от енциклопедическите познания и схватливия остър ум на изучавания от тях книжовник, проявил се като филолог-граматик, педагог, историк, лексикограф, етнограф, художник, певец, преводач, учебникар…
Признание за голямото дело на Неофит Рилски като народен будител и радетел за общонародна просвета и култура е изразил Вазов в своето слово-есе: „Неофит Рилски е един от тези монаси, които правят чест на името си“. Проф. Иван Шишманов го нарича „патриарх на българските учители и педагози“. Проф. Йордан Иванов възкликва: „Достоен продължител на Паисий!“. А Константин Иречек убедено го определя като „патриарх на българските писатели“, покорен от веруюто на Неофит Рилски: „Догде ми очи гледат не ще престана да се трудя за народната полза, колкото ми иде отръки“. И още: „Ако те забравя, отечество, забравена да бъде десницата ми!“.
Неофит Рилски се ражда на белия свят през 1793 г. като момчана рожба на поп Петър Бенин в Банско. Нарекли го Никола. Спорът за родното място на Неофит Рилски прекръщава ръкописната му бележка, открита в неговия личен архив, в която след лексикографски обяснения на съчетанието Ирин-Пирин четем: „В подножието на тази планина лежи село Великое Банско, в което съм роден и възпитан“. Баща му, вместо да продължи родовата традиция и да тръгне по търговските пътища на Западна Европа, предпочел скромната професия на свещеник и учител.
Тих и благонравен, както го помнят банскалии, той открива килийно училище и учи банскалийчетата на четмо и писмо. Четял им възторжено историята на Паисий Хилендарски, преподавал им български език. Майката на Неофит Рилски Екатерина била от рода на Германовите. Сред нейните роднини имало видни търговци, а Михаил Герман и Марко Георгиевич били дълги години на дипломатическа работа в сръбския княжески двор.
Бъдещият книжовник още като невръстно дете прекрачва прага на килийното училище на баща си и лесно усвоява наустницата. Банскалии се възхищавали на сладкогласното пеене на Поппетровото дете в църквата, където помагало на баща си. Интересът на петнадесетгодишния юноша към художеството и към по-високо образование го подтиква към една дръзка постъпка – да избяга от дома и да поеме самостоятелно своя път в живота. Взел със себе си секира и храна, простил се с родителите си, на които казал, че отива да приготви дърва за „повлак“ и тръгнал с другарите си в планината. Когато се отдалечили от Банско, помолил ги да съобщят на родителите му, че отива да чиракува при художника Тома Вишанин-Молера в Рилския манастир, заедно със сина му, с когото били добри приятели. „Кажете им, че искам прошка от тях и им желая здраве“. Видният иконописец Молера бил поканен да изпише черквата „Покров Богородичен“ в постницата „Св. Лука“. Поп Петър се успокоил и дори започнал да мечтае синът му да стане известен зограф като мнозина банскалии, прославили се далеко с таланта си да изографисват църкви и манастири.
Никола чиракувал усърдно и имал видимо заложба да рисува, за което свидетелства един хубав акварел, открит в неговия архив. В любознателния и буден юноша обаче се заражда амбиция и духовен порив да отдаде силите си на общонародното просвещение, за което трябва да придобие още много знания. След година Никола прави още един самостоятелен избор – става ученик-послушник при о. Йеротей – проигумен на манастира, също от Банско. Три години след пристигането си в Рилския манастир Никола Поппетров се покалугерил и бил наречен Неофит.
В килийното манастирско училище учил гръцки език. За да продължи образованието си заминава в Мелник при прочутия тогава елинист Адам Мецовалията, при когото усъвършенствал гръцки език. Отлично подготвен се връща в Рилския манастир и става учител в килийното училище, където се прочува със знанията си. За него научават самоковци и го привличат за дякон в църквата и писар в Митрополията. Заедно с тази двойна длъжност, той открива първото славяно-гръцко училище тук. Романтиката на стария възрожденски град му допаднала. И затова с едва прикрито недоволство приел настоятелната молба на манастирските стареи да се прибере в Рилската св. обител.
Тук едновременно учителствува, списва и превежда свещени книги. Необикновените му духовни способности и голямо усърдие биват оценени от манастирското братство. Приет бил като свой и рилските монаси започнали да го наричат Неофит Рилеца-Рилски. След големия пожар в манастира през 1833 г. е изпратен в Цариград да измоли от турското правителство ферман за възстановяване на пострадалата сграда. Мисията му е успешна. Връща се в Рилския манастир и веднага бил изпратен в Казанлък като „духовен таксидиот“ (църковен пратеник да събира помощи и богомолци).
От Казанлък житейският му път поема неочаквана посока. Търновският митрополит, с когото се запознава, бил силно впечатлен от необикновената начетеност и духовна устременост на отеца от Рилския манастир. За такъв духовник е малко да бъде таксидиот и го изпраща в Букурещ с важна общонародна задача. Възложено му било да преведе на български език взаимоучителните таблици и сетне да ги приложи като учител в Габрово. Неофит срочно изпълнил възложената му поръка и се връща направо в Габрово, където през 1835 г. открива първото светско българско училище, в което преподава по взаимоучителните таблици. След две години открива училище с преподаване на същата метода и в Копривщица. Това е най-продуктивният период от учебно-възпитателната му дейност. При трудните условия на тогавашното време учителят-книжовник успява да напише, преведе и издаде: Взаимоучителни таблици, първата Българска граматика, Гръцка граматика, Аритметика, Писменик, Разговорник греческо-български, Краснописание, Нови Завет, Служба на св. Йоан Рилски.
През цялото следващо десетилетие Неофит пребивава в Рилския манастир. Обучава бъдещи учители, които да преподават по новата метода и продължава упорито да работи върху Лексикона, който е най-пълният за времето си гръцко-български речник. Него започват да ползват всички славянски народи.
Порасналата известност на рилския книжовник го отвежда в прочутата тогава богословска школа на о-в Халки, която се ползвала с авторитета на духовна академия. Тук високо ерудираният филолог е признат за професор. Преподава висш курс по църковно-славянски език и литература. След пет години се връща в своя дом – Рилската обител, за да не го напусне до края на земните си дни.
На 4 януари 1881 г. в манастира, към чиято слава прибавя и своята, о. Неофит умира почитан и уважаван в свободна вече България. Това е непълната хроника на един богато наситен с духовни дела дълъг живот. Самият Неофит Рилски изпитва удовлетворение от свършеното от него. Останал без семейство и своя челяд, съзнателно лишил се от лично щастие, Неофит Рилски отдава всичко от себе си за духовното и нравствено издигане на народа ни, за новобългарското училище и новобългарската книжнина, за новобългарски книжовен език.
* Източник: в-к „Дума“
