Глухонеми ще бъдат въвеждани в православната вяра чрез жестомимика, скоро ще излезе от печат първият библейски речник за тях
В аудиторията е тихо, чува се само звук, наподобяващ реч. За да я разбере, човек трябва да се съсредоточи, тъй като, въпреки ясната артикулация на говорещата пред студентите жена, интонация липсва, както липсва и ясно изговаряне на гласните и съгласните. Жената е Миряна Мошева – специалист по жестомимичен превод, а младежите в аудиторията са нейни студенти от спецкурса в Богословския факултет на Софийския университет, който тя води вече втора година.
Самата Миряна е глухоняма, но от малка е усвоила умението да чете речта по устните и да говори. Всяка своя „дума“ в аудиторията тя придружава с жестове. Някои твърде необичайни за попадналия случайно в залата, дори комични. Например, с показването на овал на голям корем с ръце, последвано от самодоволно докосване на дясната ръка до въображаем джоб, отляво на гърдите, на езика на глухонемите се изобразява капиталист. За разлика от социалист и социална политика, които се изразяват с грациозно разпростиране на ръцете напред с отворени длани, последвано от нежно погалване на сърдечната област с десницата.
Лекцията е на тема „Държавност и политика“. Студентите, дванадесетина в курса, с отработени движения повтарят всеки жест на Мошева. Докосването на слепоочието с показалец, а после стискане на двете ръце, съвсем не е квалификация за умствена незрялост, а думата „партия“. Докосването на главата с десния показалец означава идея, а ръкостискането – сдружаване.
Бурен смях сред студентите предизвиква обяснението на думата „политика“. Отривайте ръцете си една о друга, както когато ги миете със сапун, напътства ги лекторката, а богословите прихват отново в смях, показвайки изключително усърдие при усвояването на точно това понятие. По същия начин се изобразява и Пилат Понтийски, но с добавяне на жест за човек и собствено име, разяснява тя. Следва ново усърдно усвояване на думата и усмивки. По време на тази лекция студентите научават още жестомимиката за президент – докосване на главата отгоре със свита десница, сякаш държаща ябълка, а с палеца и показалеца на лявата, изобразяващи две успоредни линии, започващи от равнището на лицето и продължаващи по долната част на гърдите, се показва „човек“. Вдигната дясна ръка с длан, отворена към гледащия, означава „депутат“. Свити две ръце, сякаш носещи дръжката на знаме, е знакът за Конституция, а жестът за пускане на бюлетина в урна е гласуване.
В края на часа Мошева им преподава и наименованията на някои български местности и градове. С триещи се с бързи движения показалци, откъм външната страна, се изобразява Горна Оряховица. Жестът иде да подскаже, че там се разминават много влакове. Нежно потриване с въртеливо движение на дясната буза означава Ямбол. Незнайно откъде на езика на глухонемите този град се свързва с ябълка, затова движението подсеща за румени бузи, обяснява Миряна Мошева и кръстосва Х-образно показалци; още преди да е „изрекла“, от залата се чува „Хасково, Хасково“. Пак с изобразяване на буква, но с притиснати връхчета на палците показва Лом. Трудно обаче човек може да се досети, че разперване на ръцете от китките напред и прибирането им обратно към гърдите, подобно на разточване на тесто, е названието на гара Яна. Преподавателката обяснява, че движението от една страна показва равнина, а от друга подсказва за работлива и къщовна мома. Твърде алегорично е и изобразяването на гр. Шумен – движение с дясната ръка около кръста, подобно на опасване с колан.
Един от студентите по богословие, изучаващи и жестомимичен превод, е Георги Добринов – студент в четвърти курс. „Мотивира ме фактът, че хора от Съюза на глухите сами потърсиха връзка с Богословския факултет и предложиха услугите си. Това означава, че те имат нужда от млади хора, от проповядване на Словото Божие, от познаване на православието – неговата култура и традиция, които са ни спасили и ще ни помогнат да съхраним нашата национална идентичност след приемането на страната ни в Европейския съюз“ – казва той и от тона му проличава, че е напълно убеден. „Съществуват не само състояния, но и цели понятия, които много по-разбираемо могат да се предадат с жестове, отколкото с думи. В този смисъл глухонемите изразяват по-силно емоциите си, по-открити са и непреднамерени в общуването си с хората“ – споделя наблюденията си Георги.
Третокурсничката Яна Стоилова е започнала да учи жестомимика също от миналата година. Интересът ѝ към езика на глухонемите възникнал още като дете, докато гледала превода на новините за нечуващи по телевизията. Впоследствие, вече като студентка, виждала неведнъж в кафенетата групички от младежи да разговарят помежду си с жестове. И всеки път хората гледали на тях като на чудаци, а те самите изглеждали като изолирани от останалите с невидима стена, споделя още тя.
Да обучава студенти, които да запознаят глухонемите като нея с православната ни вяра, традиция и култура е отдавнашна мечта на Миряна Мошева. След демократичните промени у нас, като завеждащ Отдела за културно-масова работа в Съюза на глухите в България, решила, че е време да помислим за духовното обогатяване на нечуващите хора и потърсила сътрудничество с Богословския факултет на СУ, но то не се осъществило. За осъществяване на идеята ѝ неволно „помогнали“ протестанти и представители на новите харизматични движения, залели страната ни напоследък. Като преподавател по жестомимичен превод Мошева забелязала, че все повече петдесетници, евангелисти и представители на откровени сектантски движения се записвали в курсовете по жестомимичен език, организирани от Съюза на глухите. Оказа се обаче, че целта им е привличане на хората в техните църкви. Владеейки жестомимичния език, сектантите лесно общуват с глухите и ги примамват на своите религиозни сбирки. „Когато при нас дойдоха представители на „Свидетели на Йехова“, споделихме тревогата си с Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет“ – разказва преподавателката и подчертава, че заслуга за организиране на курса имат деканът на факултета доц. Емил Трайчев и експертът от дирекцията д-р Георги Кръстев.
Самоотвержена помощничка на Миряна Мошева е възпитаничката на Богословския факултет при СУ Силвана Павлова.
Очаква се до месец в енорийския център при столичния храм „Св. Кирил и Методий“ да започне катехизация (т. е. запознаване с историята, културата и догматиката на християнството) на жестотимичен език на глухонеми и слабочуващи от различни възрасти, но разделени на групи. Методиката е разработена от Силвана Павлова. Уроците по православно вероучение ще се преподават чрез жестомимика – езика на глухонемите. В своеобразното неделно школо хората ще бъдат запознавани не само с православната традиция и култура, но и ще им бъде обяснявано чрез филми какво точно става в храма по време на различните църковни служби – литургия, утреня, вечерня, бдение, молебени, а също и по време на св. тайнства, каквито са Кръщението, Венчанието и др. Очаква се идеята на Силвана Павлова да бъде включена към някой от проектите на Руенския манастир „Св. Йоан Рилски“ край с. Скрино, за което вече тя има обещанието на енергичния и млад игумен о. Поликарп. Богословката и Миряна Мошева подготвят и създаването на богословски речник за глухонеми. Издаването му е спонсорирано от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.
* Източник: в-к „Дума“
