Около избора на Пловдивски митрополит се разиграват сложни схеми, в които се преплитат интересите на владици с манталитет на юпита
Липсата на млади и добре подготвени духовници в Българската православна църква става все по-осезаема. Затова и след смъртта на седемдесет и четири годишния митрополит на Пловдив дядо Арсений се задава труден и ожесточен избор на негов наследник.
В момента тази най-голяма епархия се управлява от Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Той се наложи над останалите членове на Св. Синод и успя да си издейства правото да проведе избор за нов архиерей в Пловдив, като обяви за нелегитимен Устава на БПЦ-БП, според който архиерей от съседна епархия трябва да управлява до избора на нов владика. Затова и скандалът в синода между Кирил Варненски и митрополитите Натанаил Неврокопски и Галактион Старозагорски е бил доста шумен.
Синодните старци роптаят, че Кирил се сдобива с все повече власт. Издигайки някой епископ за митрополит на Пловдив, той си осигурява още един важен глас при едно бъдещо гласуване за патриарх. Въпреки твърденията, че патр. Максим се възстановява и че нищо в Църквата не се случва без негово знание, под сурдинка вече се говори за евентуалното му оттегляне заради влошено здраве. Кирил управлява вече повече от година Св. Синод, среща се с политици и дипломати от името на Максим. В същото време отказа да свика редовния църковно-народен събор. А въпросите за неплащаните с години социални и здравни осигуровки на свещениците продължават да висят. Има и куп други проблеми, които спъват живота в църквата. В същото време Кирил си позволява все по-често да се изявява у нас и в чужбина като върховен представител на БПЦ. Направи го и по време на президентската кампания: от името на патр. Максим прие в синода един от кандидатите.
Няма съмнение, че неговата дума за избора на следващия митрополит на Пловдив ще тежи, колкото и голяма да е съпротивата. Младите епископи, които биха могли да станат митрополити, обаче са малко.
Първият, спряган за поста, е викарият на дядо Максим – Николай Знеполски. Той отдавна се разпорежда в Софийска епархия като митрополит. Заради сприхавия си характер обаче има проблеми и със свещениците, и с владиците от синода.
Другият евентуален кандидат е игуменът на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий. Миряните и духовенството в Пловдив определено го предпочитат за свой духовен началник, защото той беше ректор петнадесет години на Пловдивската духовна семинария. После беше изпратен от синода за наследник на покойния дядо Йоан в Рила, за да оправи финансовите бакии и да събере монаси в св. обител.
Самият патр. Максим се колебае кого да подкрепи, твърдят от обкръжението му. Ако дядо Николай отиде в Пловдив, патриархът ще е принуден да вземе за свой викарий еп. Евлогий. Така ще трябва да се търси нов игумен за Рилския манастир.
По устав за всеки избор на митрополит се прави каталог на достоизбираемите. В него имат право да попаднат всички, получили епископски сан.
Освен спряганите Николай и Евлогий за поста може да се кандидатира еп. Яков – викарий на Русенски митрополит Неофит. Към Врачанска митрополия се водят други трима епископи – Теодосий, Павел и Амвросий. Еп. Нестор е във Видинска епархия, а Генадий е игумен на Троянския манастир. В каталога трябва да бъде включен и викарият на Западноевропейската митрополия Тихон, когото синодалите много не харесват. Еп. Константин – някогашният свещеник Койчо от Княжевската църква, се води духовен надзорник на Софийска епархия – доста измислена длъжност с неясни функции. Почти всички тези епископи, без Тихон, бяха обаче при разколниците и затова в синода ги гледат накриво. Според запознати обаче няма формална пречка в листата да се включи и Крупнишки епископ Инокентий. Наследникът на дядо Пимен беше признат от Всеправлославния събор за духовник с ранг на епископ, но не и на митрополит.
До 50-те години е имало традиция в каталога на достойните за избор да бъдат включвани и архимандритите. Това автоматично би позволило в надпреварата да влязат и протисингелът на Софийска митрополия Йоан, секретарят на синода Наум, ректорът на Софийската семинария архим. Сионий и игуменът на Бачково – Борис. По устав, до три месеца от смъртта на Арсений трябва да бъде избран неговият наследник.
Църковни юпита
Както стана ясно, игуменът на Бачковския манастир не би могъл да се кандидатира, но пък е близък по манталитет до митр. Кирил, който ще командва избора. Основното е предприемаческият им хъс. И Борис, подобно на Варненския владика, има бизнес проекти, свързани с църковни имоти. Двамата са нещо като юпита в църквата. Вярно, че не са тридесетгодишни като работещите в „Мерил Линч“. Но пък, за разлика от която и да е мултинационална компания, християнската институция е на две хиляди години и юпитата ѝ са на по четиридесет-петдесет.
Използвайки разногласията на митрополитите в Св. Синод през лятото, Борис беше решил да даде първо за хотел на частна фирма част от обителта и впоследствие да чака разрешението на синодните старци. Бачковската св. обител е един от трите ставропигиални манастира в България и по тази причина е на пряко подчинение на Св. Синод. Според източници от синода, проектът само е блокиран, но сега с покровителството на митр. Кирил игуменът може и да го прокара.
След като Варненският архиерей пое временното управление на Пловдивска епархията, свещеници съобщиха, че той вече се вози в мерцедес, даден му от игумен Борис. С него митрополитът беше в Рилския манастир на 19 октомври, когато беше литургията за деня на св. Йоан Рилски. На присъстващите им направило впечатление, че лимузината с пловдивска регистрация има леснозапомнящ се номер, подобно на тези, които имат бизнесмени с екзотични прякори – 52 52. Скромният дядо Арсений до последно е пътувал с раздрънкана черна лада.
Самият митр. Кирил даде да се разбере, че не намира нищо лошо да се строят хотели върху църковна земя. Затова му излезе и името брокер на имоти. Във Варна от години се знае, че той умее добре да се разбира с местните бизнесмени. Пословична е страстта му към футбола, която се изразява не само с благословии към любимия отбор, но и с редовно присъствие на мачове.
Играе също билярд и тенис
„Имотите са собственост на църквата, а не на настоятелствата!“. Така хладнокръвно Кирил коментира скандала в с. Рогачево, което се намира на пет километра от Албена.
Скандалът се разгоря, след като църковното настоятелство в селото подаде жалба до прокуратурата в Балчик заради съмнения за далавери. Теренът, с който разполага митрополията, е 121 дка. Той е реституиран на Варненската епархия срещу обещанието върху парцела да бъде построена църква. Според отстранения в началото на септември председател на храмовото настоятелство Стоян Митев Св. Синод и митрополията във Варна са оказвали натиск върху настоятелството да преотстъпи правото за строеж на една фирма, а в замяна да получи 20% от стойността ѝ. „Дали на това място ще има църква, или хотел, са си лични дела на БПЦ, които не касаят населението“, контрира Кирил.
Като посредник за тази сделка беше визиран Митко Секулов, назначен още преди години по волята точно на владиката Кирил за шеф на отдел „Синодални имоти“ в Св. Синод.
„Ние не откриваме нещо ново. И Руската православна църква, особено Кипърската православна църква – това е най-големият пример, защото на нейни земи са построени заводи даже за бира, нали съвместни предприятия правят“. Така в интервю за bTV прагматичният владика оправда имотните начинания. И все пак обеща да се съобразят с православната вяра.
„Църквата е в този свят и трябва да се съобразява с порядките му“, казвал често митр. Кирил. Затова не е чужд на светските мероприятия вероятно, за да държи десницата си на пулса на обществото.
Eдин от най-екстравагантните проекти на бизнес ориентирания Варненски митрополит е за съчетаването на SPA-комплекс, духовно-просветно-рехабилитационен център и ваканционно селище. Комплексът ще се намира в непосредствена близост до вилата на владиката в крайбрежната местност Ваялар, до резиденция „Евксиноград“.
Бъдещите патриаршески избори трябва да узаконят резултата от прехода, който, разбира се, засегна и църквата. Едни владици се оказаха с по-малко приходи и власт, други взеха голяма преднина. Синодните старци нямат друг избор освен да се съгласят с митр. Кирил, че църквата трябва да се съобразява с порядките в този свят.
* Източник: в-к „Сега“
