Папа Бенедикт Шестнайсети още не бе изрекъл докрай злополучния си цитат за исляма и стана ясно, че религиозното примирие в Германия вече е в миналото. Общогерманското ликуване след избора на "техен" папа, толкова умен и толерантен, приключи с мрачна тишина и усещане за невъзможност хората да се върнат в предишния добър и спокоен свят.
Без никакво желание да засегне когото и да било, папата германец цитира думи, възприети от повечето мюсюлмани в Германия като лична обида. Жителите на мохамеданските квартали в Берлин, Хамбург, Мюнхен започнаха да се събират по улиците и ориенталските кафенета. Шумът нарастваше, но Германия не е ивицата Газа. Никой не излезе на улицата, облечен като шахид самоубиец и с плакат на гърдите "Смърт на папата".
Моллите засега не призовават богомолците да въстанат срещу сатаната и да прогонят неверниците. Централният съвет на мюсюлманите в Германия обаче доста твърдо заяви, че положението може да излезе от контрол, ако Ватикана не се извини незабавно. Фактически това бе ултиматум. Християндемократите с негодувание отхвърлиха исканията за извинения. Старата дискусия за предимствата на различните религии внезапно бе продължена. Критиците на папата са против диалога между културите, заяви генералният секретар на ХДС Роналд Пофала. Според него ислямистите биха желали "да видят Запада сплашен и мълчалив".
Ислямският фанатизъм наистина буди известен страх; никой на Запад обаче не смята да пази мълчание, включително в Германия. Вътрешният министър Шойбле в отговор се закани: "Висшите духовни лица на другите религии ще имат по-спокоен живот, ако периодично сами си правят забележки". Германската демокрация няма намерение да слуша хора, които всъщност нямат особено право да бъдат чути.
Главен адвокат на папата стана канцлерът на Германия Ангела Меркел, според която Бенедикт не е бил изслушан докрай, а думите му са били извадени от контекста. Християнката Меркел смята, че само критичното отношение един към друг дава възможност за равноправен диалог между различните култури. Като шеф на кабинета, тя естествено разбира, че почти четирите милиона мюсюлмани в страната са повече от достатъчни за равноправен диалог. Меркел обаче хитрува - равноправието още не е никак близо.
В Германия ислямът, както впрочем и будизмът или юдаизмът, съвсем не е равноправен с християнството. Когато примерно депутат от Бундестага или канцлер се заклева във вярност на конституцията, дават му Библия, а не Коран или пък Тора. В данъчните декларации има само две графи за вероизповедание - "католик" или "евангелист". Всички останали автоматично се регистрират като невярващи. Дреболии, и те си остават дреболии, докато не стане белята. В някои райони на големите градове по-често се чува турска или арабска реч, отколкото немска.
Берлинският район Кройцберг вече е кръстен "Истанбул". Многобройни пазарчета, викове, глъчка из улиците, забулени жени, старци с броеници. На кръстовище водачът на всяка бричка ще иска да ви задмине, при това с жестове и думи ще ви обясни кой сте и откъде сте. Ориент! Според средния бюргер всички тези хора са пришълци, гастарбайтери. Главно турци, пристигнали в благословена Германия в началото на 50-те и останали за постоянно. Хич не хващайте вяра.
Първите мюсюлмани са се появили в германските простори още през 16-и век. След като османлиите обсадили Виена през 1683 г., германските князе се притекли на помощ на братята си австрийци. Виена била спасена, а няколкостотин османски турци пленени и докарани в Германия като плячка. След 40 години техни потомци организирали в Потсдам първата ислямска община в страната. През 1915 г. била построена и първата джамия в Германия.
Масовото преселение на турци в Германия наистина започна едва през 50-те. Те пристигаха да работят, канеха роднини и оставаха в страната. След обединението Германия прие и бежанци от бивша Югославия, Ливан, африкански държави. По неофициалната статистика в страната живеят не 4 млн. мюсюлмани, а двойно повече. От средата на 90-те германските политици търсят средство "за обуздаване на ислямската заплаха".
По времето на Хелмут Кол започнаха дискусии около законопроект за чужденците. Консерваторите смятаха, че имиграционният поток трябва незабавно да бъде ограничен. Никакви постоянни разрешителни - свършиш ли да работиш, заминавай си. Либералите твърдяха, че без приток на свежа работна ръка Германия ще се задуши. В крайна сметка бе приет закон, който фактически облекчи достъпа на бежанци в страната.
Преди три години туркиня - учителка в Берлин, бе уволнена, защото ходела на работа забрадена според мюсюлманските правила. Съдът не уважи иска й за възстановяване на работа с мотива, че в гражданското общество не могат да бъдат прилагани нормите на една религия, които нарушават правата на друга. Част от мюсюлманите обаче води начин на живот, който плаши околните. Кьолнският молла, известен като Халифа от Кьолн, призоваваше в своите проповеди неверниците да бъдат ликвидирани. И не ставаше дума само за друговерци. Жените, открили лицата си, може да бъдат бити, дори убивани, проповядваше той.
След 11 септември този молла призова Всевишния да помага на муджахидините. Германската Темида най-накрая изгуби търпение, Халифа бе арестуван и осъден за разпалване на етническа омраза. Според Службата за защита на Конституцията най-много от радикалните организации в Германия са основани от привърженици на исляма - сред тях има клонове на Хизбула и "Мюсюлманското братство", има дружество на арабските муджахидини и т. н. Ако разгледаме внимателно радикалния ислямски ландшафт в страната, ще съзрем ясен отпечатък на проблемите в Близкия изток и Централна Азия. Всички те са обединени от омраза срещу друговерците, ционизма и САЩ.
Ислямските радикали в Германия не са много, не повече от двайсет хиляди души. С тях трябва да се води диалог, казват местни помирители. Естествено 20 000 ислямисти може и да са малко за набиране на пехотна армия. Само трима обаче бяха достатъчни за отвличането на 3 от 4-те самолета на 11 септември 2001 г. Те кротко си следвали в Хамбург, докато чакали заповедта. А преди два месеца двама бежанци ливанци решиха да протестират срещу карикатурите на пророка и заложиха на гарите в Дортмунд и Кобленц бомби, които не избухнаха само по недоглеждане на терористите.Германия извади късмет - Аллах акбар!
Източник: БТА, Андрей Шарков
