Без коментар: Проблясъци от предварителните изпити в СУ

Самият Левски влиза в историята направо от манастира, където разцъфтява неговата мъжественост.

Духовното възраждане на българите може поетично да се сравни с пубертета на юноша, а държавността - с неговата зрялост.
Три елемента взаимно се преплитат в борбата за независимост: църква, училище и държава. Те формират живописната шевица на националните борби.
В пейзажа на националното освобождение рязко изпъкват краските на българската духовност. Макар облечени в черно, монасите оставят ярки следи от делото си.
Като ходят на килийно училище, децата се възползват едновременно от просветния и образователния поток на борбата. След време ги смесват в коктейла на въстанието.
Неофит Бозвели е родоначалник на българско църковно въскресение и мечтае да пренесе опита си по други земи.
Нещо куца в подготовката на освобождението и това е липсата на християнска идентичност.
От борбата за независима църква и днес можем да се поучим, че духовността не е въпрос на икономически разчети, а народно дело.
Иларион Макариополски блести с жестокия плам на полуреволюционната си дейност.
Възраждането стърчи като величествен обелиск сред сивите кубета на историята.
В железобетона на турското владичество има една мека част - мързелът на Осман Паша.
И днес корупцията е основен проблем на обществото, но тогава положението е нетърпимо. Това обаче се оказва добре дошло за богатите патриоти, които бързо напипват ахилесовата пета на империята.
Антим Първи се отличава със строгост и целенасоченост, която и днес личи от портрета му.
Поради липса на бърза връзка помежду си, борците за църковна независимост използват различни пратеници и пощенски гълъби. Това обаче е проблем през размножителния период, когато не било изключено да се изгубят по пътя.
Голямата разлика между монах и свещеник е в безженството.
Класика в жанра е султанският ферман за независима църква.
За времето си е истинска революция да пропуснеш и едно име в богослужението, пък макар и на най-малкия светец. А нашите герои пропускат името на партриарха.
Екзархията е перлата в короната на българското възраждане и свобода.
Който ходи при гръцки еретици, му се налага глоба или обществен труд на ползу роду.
Всичко хубаво си има край, така било и с църковно-националното движение. То тръгва, набира скорост, но тя скоро е убита от инерцията на успеха.
Когато мислим за Неофит Бозвели, ни обзема паниката, че не можем да вземем примера му и да го забием в очите на днешните създатели на човешки гнет.
Султаните често се заседяват в своите покои, наобиколени от наложници и съпруги. Това, разбира се, е било известно на нашите възрожденци. Ето защо те го използват в полза на род и отечество, като уцелват подобни моменти на разнеженост, за да поставят своите искания.
Шедьовър на борбата за църковна независимост е църквата в Панагюрище. Тя впечатлява със смесването на стилове, което днес бихме нарекли кич, но за тогавашните разбирания си е било цяло изкуство.
Младите ни възрожденци се черпели с комка преди събрание. Имали си доверени свещеници, които забърквали червено вино и хляб. Цялата технология се пазела в тайна, но е достигнала до нас благодарение на това, че във всяко племе си има предател.
Борбата за независима църква се смесва с революционните настроения на нацията чрез пречастието, което всеки бил длъжен да вземе преди битка. Който не вземе пречастие, може да се прости в живота си, още преди да го е стигнал коршум, заплашвал войводата.
Всичко си има цена, а което не се купува с пари, се купува с много пари. Тази поговорка родил народът по време на църковното национално движение. Тогава сухата пара играела голяма роля при строежа на храмове.
Супер голям успех е изграждането на българска църква в Истанбул. Тя е цялата от желязо и сега е подложена на ръждясване, но за тогава е била интересно творение.
Гърците се намесват в нашето православие чрез своята пошла иконопис, срещу която се борят иконоборците на възраждането.