Богословският факултет на Солунския Аристотелев университет с огромно мнозинство на научно-преподавателския състав на двата си департамента реши да се създаде и да заработи програма за ислямски изследвания. Това решение наскоро беше одобрено и от компетентното министерство на образованието. Читателят трябва да знае, че в рамките на академичната свобода и на научното изследванe единствено отговорната за формирането на програмата на своите изследвания и преподавания е университетската общност. Въпреки това пионерите на това начинание са поискали и са получили благословението на Вселенската патриаршия за успех на усилията им. Начинанието беше подкрепено и от всички архиереи на нашата Тракия.
Действието на програмата за ислямски изследвания в академичната среда не е нещо невиждано и нечувано в университетската общност. Читателите трябва да знаят, че един от най-добрите ислямоведи в Европа е професорът от гръцки произход в Страсбургския университет Астерйос Аргириу; пишещият имаше честта да се обучава при него по време на своето следване, когато той преподаваше като гост-професор в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет (САУ).
Също така трябва да се знае, че от десетилетия солунският богословски факултет предоставяше свое помещение на 4-тия етаж за петъчната молитва на студентите-мюсюлмани. Така че този факултет има дългогодишен принос за срещата и опознаването с другите религии и особено с исляма. Създаването на програмата за ислямски проучвания е резултат от двегодишни усилия на екипа. А този път не беше лек. Добрата воля не винаги е даденост. Така че създаването на програмата за ислямски изследвания и нейните вдъхновители бяха охулени, оклеветени, станаха предмет на клюки и злонамерена критика. В това се изявиха националистически кръгове, които се крият зад табели като „борещи се християнски движения“, мобилизирани сайтове за религиозна дезинформация, отделни йеромонаси, които навсякъде виждат врагове, както и малцина професори от богословския факултет на САУ.
Всички тези се събраха в конгресния център „Йоан Велидис“ в Солун на 14 февруари 2016 г. в акция, организирана от местната митрополия, срещу осъществяването на програмата за ислямски изследвания. През интернет проследих проявата. Заключенията бяха горчиви: имах усещането, че в конгресния център „Й. Велидис“ не се беше събрала Христовата църква, защото в Църквата на Христос и на светиите царства радостта, а на въпросното събрание царстваше страхът – страхът от чужденеца, от днешния ден, но и от предизвикателствата на бъдещето; това беше страх, който не остави и най-малко местенце за любовта. Където има страх, не е възможно да разцъфне раят. Така в крайна сметка на събранието в центъра „Й. Велидис“ Христос Го нямаше. Може там някои да са се тревожили за нацията, може някои да са дали необорими данни по демографския въпрос, но Христос отсъстваше. Христос във въпросния център беше една идеологема, а не личността на Богочовека. Това не беше Онзи, Който е говорил основно с блудници, с митари, със самарянката, хананейката, блудния син, римския стотник. Може да е присъствал „Христос“ на „елинохристиянството“, но Го нямаше Христос на Църквата, Който възкръсна и победи смъртта.
В конгресния център „Й. Велидис“ отсъстваше Христос на Църквата и победа удържа смъртта – смъртта на любовта, смъртта на свободата, смъртта на истината. За щастие обаче Солун има паметници и затова в града все пак се съхранява истината. В самия храм на покровителя на град Солун свети Димитър има една интересна мозайка, която се намира на източната стена на южната колона. Мозайката представя великомъченика в цял ръст, поставил покровителствено ръка върху рамото на един дякон, също в цял ръст. Под нозете на двете фигури е написано следното:
„Всеблажени мъчениче Христов, който обичаш своя град, погрижи се за гражданите му и за чужденците“.
В крайна сметка, драги ми читателю, сбирката в конгресния център „Й. Велидис“ не беше църковна проява, а трагично свидетелство за не-православен фундаментализъм.
Бел.: Авторът архимандрит Софроний Гуджинис, протосингел на митрополията на Ксанти, Гърция, е дългогодишен учител. Неотдавна той критикува гръцки политици и медии, че не са посочили името на гръцкия гражданин, загубил живота си при атентата в Мюнхен в края на юли т. г., защото това е бил младеж-мюсюлманин от гръцка Тракия на име Хюсеин Дайъчък. А доблестният 18-годишен младеж загинал, за да запази живота на своята сестра-близначка.