В своето традиционно послание към Върховната Рада украинският президент Петро Порошенко потвърди намерението Украинската православна църква да получи автокефален статус. Той отбеляза, че на фона на войната църковният въпрос се превръща във въпрос на държавната сигурност, тъй като Църквата и вярващите се оказват обект на манипулации от страна на врага.
Това, че в нашите постимперски условия църковният въпрос е въпрос на национална сигурност, не е новина. За това се говореше дълго преди началото на войната. Но само толкова. Никакви практически начини за решение на проблема, които да се съгласуват едновременно с реалността и с правовите норми не бяха представени до този момент нито от президента, нито от правителството. И както изглежда, май няма никаква „пътна карта“ за това. Още по-интересното е, че ще е невъзможно да се излезе бързо и ефективно от създалото се положение без грозни петна по репутацията.
Най-лесният път, при това отъпкан, е да се прехвърли отговорността върху Вселенския патриарх, който „трябва да направи нещо“. Все едно какво. Но какво именно – това е въпросът. На хартия автокефалията на Украинската църква изглежда като нещо съвсем естествено – няма какво да се спори с президента, апелиращ към традициите, каноните и историческите прецеденти. Но има редица трудности, за които е говорено и преповтаряно, и които, уви, така и не са решени. В Украйна има три православни църкви, една от които е канонична, т. е. присъства на тази територия съгласно всички правила, приети в Православието. На нея не й трябва автокефалия и, разбира се, тя няма да я приеме от Вселенския патриарх. Има алтернатива – УПЦ КП (Украинска православна църква – Киевска патриаршия). И би могло тя да бъде приета, но това не е в съгласие с каноните, тъй като на дадена територия може да има само една църква. Това съвсем не е безизходно положение – има различни възможности. Но те, за съжаление, не предлагат незабавно решение на проблема.
Защо Кравчук и Юшченко ходиха до Фенер
Съдейки по всичко ставащо, една от тези възможности е актуална в момента. За това, че се водят някакви преговори, ни убеждава визитата на двамата екс-президенти на Украйна във Фенер и срещата им с Вселенския патриарх. Любопитно е да се види как се проявява легендарната украинска „многовекторност“ в използването на президентите в качеството им на преговарящи: Кучма говори с Москва, Кравчук и Юшченко – с Фенер. Засега преговарящите не са дали никакви официални отчети, заради което от страна на Москва беше направен злорад (и надяваме се - прибързан) извод, че преговорите са се провалили. Предмет на преговорите е било създаването на представителство на Вселенска патриаршия в Украйна. Според източниците патриархът - в духа на най-добрите гръцки традиции – не е отговорил нито с да, нито с не, но е дал да се разбере, че лично обръщение на действащия президент би помогнало нещата да потръгнат.
Не че патриарх Вартоломей нищо не може да направи в Украйна или за Украйна. Сега, след успешното провеждане на Всеправославния събор, той може да си позволи повече, отколкото когато и да било. Но и по-малко от когато и да било. Защото Москва, която претърпя поражение в съборната игра, жадува за реванш. И, съдейки по някои нервни жестове от нейна страна, там много се страхуват от нещо. И знаят точно от какво.
Може да се предположи, че Вселенският патриарх в духа на най-добрите съборни традиции ще бъде изправен пред разкол на световното православие. В това няма нищо странно, нито ново. Много събори в историята на Православната църква са завършвали точно така – с "прекратяване на общението“. За сегашния „разкол“ спокойно ще може да бъде обвинен Вселенският патриарх. За потъналата в медийните митове публика това ще е достатъчно, защото логиката на митовете е такава: „обвинен – значи виновен“. Истината е това, в което на получателя му е удобно или приятно да вярва. Върху тази логика са основани всички успехи на хибридната война.
Как обвързваха Вартоломей с Гюлен
Всъщност ние видяхме как работи това при съвсем пресния опит Вселенският патриарх да бъде вкаран в скандал. Нещата бяха съвсем сериозни: под формата на статия, уж базираща се на думите на Артър Хюз (американски посланик в Йемен през 1991-1994 г., а след това работил в държавния департамент на САЩ), се твърдеше, че патриарх Вартоломей е свързан с ЦРУ и с предполагаемия лидер на военния преврат в Турция Фетулах Гюлен. Статията беше публикувана в едно от известните проправителствени издания на Турция. На фона на лова на вещици, обхванал страната след провала на преврата, обвинението изглеждаше едва ли не като присъда. За щастие елементарната проверка, направена от журналистите на друго издание, бързо разобличи фалшификата. Те откриха, че първоначално статията се е появила не в известното проправителствено издание, а в руската медия Oriental Review с главен редактор Андрей Фомин. Журналистите се свързали също с Артър Хюз и изяснили, че той не е писал нищо подобно.
Но така или иначе информацията се появи – нищо, че после беше опровергана. Един от простите начини за информационно манипулиране: обвинение – опровергаване, но подозрението остава. Едва ли авторите на ментето са се надявали, че патриарх Вартоломей веднага ще бъде подложен на репресии в родината си като агент на Запада или дори лично на Гюлен. Въпреки че в пристъп на постпревратна параноя всичко е възможно. Но целта преди всичко е да се формира у читателите силна асоциация на фигурата на патриарх Вартоломей със зловещите сили на Запада в лицето на ЦРУ и превратаджията Гюлен. Ментетата се разобличават, но общественото мнение, хранещо се с митове, винаги е сигурно, че няма дим без огън. Особено, когато става дума за инородци и иноверци.
Впрочем тук манипулаторите можеха и да сбъркат. Имперската идеология, обхванала в последно време турците, за разлика от националистическата, проявява търпимост към религиозното разнообразие. Освен това тя използва разнообразието за свои цели. Патриарх Вартоломей е солиден аргумент в политическия диалог на Анкара с Москва. Особено в светлината на успешно проведения Всеправославен събор, който разкри цялата тежест на патриарха в световното православие. А нервните опити на руските политтехнолози да компрометират Вартоломей в очите на президента и обществото на Турция показват, че в Москва са наясно с това.
Но каквито и да са били моментните изгоди за турското правителство, не то, а общественото мнение е истинската цел на манипулаторите. А на част от турската публика много й се иска да вярва, че патриархът, който представлява гръцката общност, доскоро дискриминирана, е виновен и изобщо е враг. Удобно е да се вярва, че погромите над гърците в Истанбул не са били погроми, а война. Затова манипулацията с фалшивата статия не е отишла напразно, колкото и опровержения да й се напишат.
Какво е правил Сурков на Атон
Още един любопитен детайл от сегашния православен пъзел разкриха тези дни в своя публикация британски колеги. Според разследване на списание Тайм, при пътуването на Путин на Атон сред останалите придружаващи го лица е бил и главният идеолог на "Крим - наша" и "Новороссия" Владислав Сурков. На пръв поглед нищо особено за руската политическа действителност – просто е модерно да се ходи на Атон. Но, какъвто и поклонник на модата да е Сурков, все пак Атон не е в неговия стил. Второ, той се намира под персонална санкция и има забрана да се придвижва свободно на територията на ЕС и Гърция включително. Значи, той тръгва на пътешествие, рискувайки да си навлече скандал. Възможно е просто да не е искал да отпадне от свитата на Путин. Но това също така означава, че пътуването до Атон не е случайна разходка. При всяко положение главният специалист по хибридна война по някаква причина не е можел да пропусне пътуването. Кремъл, разбира се, отрича участието на Сурков в това пътуване. Но го потвърждават очевидци, разпитани от журналистите на Тайм.
Руските олигарси и Кремъл не напразно наливат пари и политически капитал в Атон. И съвсем неслучайно на Света гора, както се изрази един от известните атонски старци, „има твърде много руснаци“, които (като Сурков), по думите на същия този старец, „се интересуват не от спасението на душата, а от духовността изобщо“. А „духовността изобщо“, както добре ни е известно, стреля добре.
В православния свят след Всеправославния събор предстои поредното преразпределение на сферите на влияние. Всичко, което се случва около главните фигури, въпроси и центрове на световното православие, трябва да се разглежда именно от тази гледна точка. И украинският въпрос е само част от глобалната игра.
В своето съперничество с Фенер Москва се кани да заложи на поддръжката на Атон и точно там, съдейки по всичко, вижда новия център на световното православие, някакъв „православен Ватикан“. И в това има смисъл. Защото авторитетът на Атон и неговите старци, на източника на монашеската традиция в православния свят е много висок.
И много архаичен, може да се добави. Но точно тази архаичност си е чиста находка за тези, които базират своята война върху манипулациите и митовете. На всяко трезво съждение може да се противопостави мистическата духовност – и да се спечели. Всяка ясна и логическа стратегия може да бъде победена от вечен сюжет, който непременно е верен. В тази игра Изтокът е несъмнено по-силен от Запада и тук той играе на своя територия, по своите правила. Възможно е по тази причина руската пропагандна с всички сили да се опитва да изтласка фигурата на патриарх Вартоломей на Запад.
Източник: Деловая столица
