Публикуваме отвореното писмо на митрополита на Арголида Нектарий до зилотски настроени духовници и миряни, които смущават вярващите в неговата епархия с пропагандата си срещу събора на Православната църква в Крит и увличат в разкол неукрепнали във вярата. Описаните събития са показателни не само за ситуацията в Гръцката църква, но за общите проблеми на Православната църква, включително и у нас.
"Преди няколко дни разбрах със съжаление, че един светогорски монах обикаля епархията на Арголида, а и не само нея, и призовава народа към „ограждане“. Това беше не някой друг, а бившият лавриотски монах Сава, който, считайки, че Съборът в Крит е предал Православието, започна да обикаля цяла Гърция и да обвинява всичко и всички. Привържениците му организираха негова беседа в хотел в град Навплио, рекламираха я подобаващо, но малко хора се отзоваха. На проявата се появи още един светогорски монах, отец К. от Катунакя, който с най-миловидна физиономия и пространна аргументация се опитал да обясни колко правилно е разколническото движение на отец Сава.
Разбрах, че монахът К., и за съжаление не само той, обикаля от известно време в Арголида, събира хора по домовете и създава групи привърженици. Първо мислех да не му обръщам внимание, въпреки че това не е канонично. И това, понеже всички тези „спасители“ на Църквата във всяка епоха имат за цел да се представят за жертви и герои едновременно.
Стремят се да изглеждат жертви и хората, разбира се, лесно и без особени усилия отиват на страната на (уж) онеправдания. И така бях принуден да напиша и да разпространя между вярващите в Арголида окръжно, което беше по-общо и се отнасяше и до други подобни на тях, които по различни начини се опитват да придобият последователи и да увлекат след себе си неподозиращи нищо хора. Както се очакваше, това окръжно предизвика определени реакции от едно незначително малцинство хора. Така например, една самонаричаща се "група поклонници на Светата Гора на Арголида“, представлявана от И. К., бивш военен, изпрати едно писмо, призовавайки ме да заема позиция или по-скоро да се оправдавам заради „всеереста на икуменизма“. Разбира се, приветствам г-н Карянос, защото имаше смелостта да напише името си и да не се крие зад анонимността, както правят други. Писмото изглежда на пръв поглед любезно, но всъщност е пропито с лицемерие.
Когато го прочетох, неволно си спомних за срещата на фарисеите и иродианите с Христос и въпроса им за данъка за императора. Целта им била не да разберат истината, а „да Го уловят на дума“ (Марк 12:13). Затова и отговорът на Христос се концентрира върху мотивите им, които са всичко друго, но не и искрени: „Защо ме изкушавате, лицемери?“
Дали икуменизмът е ерес, е компетентен да реши ако не Вселенски, то поне някакъв събор, а не всеки случаен християнин, който дори не знае какво означава икуменизъм, но постоянно предъвква чужди идеи. И второ, аз съм 40 години клирик, общувал съм, разговарял съм и съм изповядал хиляди хора. Винаги съм се опитвал да усетя тревогите и проблемите на хората. Уверявам ви, че единственото, което не вълнува хората, е икуменизмът. И по-специално паството на Арголида. Освен малцина, на които им харесва да търсят и откриват навсякъде врагове и заговорници срещу Православието.
Винаги е лесно да залепят на някого етикета икуменист и еретик, стига да не е съгласен с тях. Те са единствените истински тълкуватели на Православието, макар че обвиняват папата заради учението за неговата непогрешимост.
Попитайте който и да е човек на улицата да ви каже какво е икуменизъм и ще видите, че ще ви изгледа смутено. Него го вълнуват данъците му, безработицата, болестите му, децата му.
Повечето хора за съжаление не могат дори да се прекръстят правилно. Не знаят какво е църква, свето причастие, изповед. Подвластни са на суеверия и предразсъдъци. Малцина имат жива връзка с Христос, с Църквата. Единственото, което знаят да правят добре, е да се освобождават... от уроки и зли очи. И вие ми казвате да осведомя народа за икуменизма? Това ли е проблемът на пастиря?
Когато вие, г-н офицер, бяхте действащ военен, ще си спомните, че за да бъде една рота боеспособна, тя трябваше освен обучението за ползване на оръжията да познава добре и топографията на района, за да знае на каква земя ще се проведе битката. Така си спомням, че правеше моят командир. Без това проучване и най-добрата рота ще претърпи катастрофа, както става с Наполеон в Русия. Защото не беше предвидил зимата...
Така е и с пастирското дело, г-н К., ако ползваме аналогиите. Апостол Павел и другите апостоли, когато пишели своите послания, отговаряли на актуалните въпроси и проблеми на своето паство, а не на измислени. Това са правили всички свети пастири през вековете и това са ни завещали.
И така, за паството на Арголида опасността не идва от икуменизма, а от липсата на катехеза, от безразличието на хората за живота в Христос, от отчуждаването на младите от Църквата.
Това ме притеснява и натам насочвам пастирските си усилия заедно със свещениците и сътрудниците ми от епархията. (И това въпреки че за последните три години са раздадени безплатно на всички хора в епархията 12 хиляди Нови завета, 25 хиляди книги за покаянието, 30 хиляди детски и младежки книги и 350 хиляди брошури на различни теми – във всяко населено място, до последното село).
Бях още ученик в гимназията, когато икуменизмът отново беше водеща тема. Някои от известните тогава книги увлякаха един иначе благочестив във всичко митрополит, който обяви война на икуменизма в своята малка и бедна епархия. Обикаляше селата и проповядваше срещу икуменизма.
Слушаха го хората и недоумяваха. Помежду си говореха: „Добър ни е владиката, но само за комунизма ни говори!“. Че хората не можеха да се прекръстят, не знаеха какво е изповед - не го вълнуваше. Че в епархията му ставаха толкова аборти, толкова млади хора умираха от наркотици - не го притесняваше.
Преди няколко години ме посети в митрополията един възрастен митрополит, благочестив и също от много малка епархия. Изпълнен с притеснение, той ми каза: „Какво ще правим с папата? Какво ще правим? Голяма опасност!“ Засмях се. Отговорих му: „Високопреосвещени владико, в еди кое си село заплашен ли е бай Коста или баба Мелпомена от папата? Толкова години сте там, видяхте ли някой да стане католик? Това ли е най-големият проблем във вашата епархия?“ Изгледа ме с недоумение.
Този въпрос поставям и на вас. Кажете ми един, който да е заплашен от прозелитизма на папата в нашата епархия?
И още нещо. Защитавате хора, които призовават народа към "ограждане", тоест към схизма. Питам ви: Ако дойдеше някой във вашата рота и започнеше да призовава войниците към непослушание, бунт, какво щяхте да правите? Даже окръжно нямаше да пишете. Веднага щяха всички да отидат на военен съд. Не е ли така? Най-малкото, което можех да направя като епископ, беше да изпратя това окръжно. Налага ми го епископската отговорност.
А сега за тебе, отче К. Изгледах видеото от срещата в Навплио. Наистина, често съм идвал при тебе в килията. Наистина ти се възхищавах тогава. Как мъкнеше строителните материали на гърба си, без ничия помощ, и когато видях бедната ти килия с твоите усилия да се превръща в толкова хубава сграда, наистина възхвалих Бога и твоя подвиг. Възхвалих Бога, че има хора, които жертват живота си и избират живота в пустинята, на недостъпни места, за да се молят за спасението си и за спасението на света. За съжаление изглежда си забравил мисията си. Оставил си килията си и без да те моли никой, без да те призове Църквата, обикаляш Гърция и призоваваш народа към разкол.
Не, отче К.! Нямаме нужда от сеещите разделение твои проповеди. Не е това служението ни в тялото на Църквата. Имаме нужда от твоята молитвена броеница, това е най-големият ти принос за църковното тяло. Задавам си въпроса: защо не взе пример от преподобния твой старец Ефрем Катунакйотис? Тези дни описвам спомените си от Света гора. Ще спомена няколко неща от книгата, която подготвям, за да видиш и ти, но и вярващите как мисли и действа един свят и разсъдителен монах.
„Беше по времето, когато Света гора се раздели. Едните искаха да прекратят споменаването на патриарха. Натискаха силно стареца да заеме позиция. Старецът отказваше.
И ни казваше: „Ах, отче, голямо изкушение дойде на Света гора. Страх ме хваща! Идват и искат да говоря. Какво да кажа? Кой съм аз? Да се изправя срещу патриарха? Патриархът ми е дете. Затова съм го сложил в броеницата си. Света Богородице, не оставяй дявола да се подиграе с нас, монасите. Това е твоята градина, твоят дом. Раздели се атонската общност. Какво да ти кажа, чедо. Не се сближават един с друг. Единият удря другия. Не мога да заспя от притеснения. Какво да направим, чедо, излязохме от рая и паднахме в скръб, във войни и заблуди“.
Той казваше на онези, които искаха от него да направи изявление: „Отци, разколът е лесно нещо. Единството е трудно“.“
Помисли добре върху тези думи: „Разколът е лесно нещо. Единството е трудно“. За да оправдаеш излизането си от Света гора, се позоваваш на св. Козма Етолийски и на мисионерската му дейност. Забравяш, разбира се, или нарочно премълчаваш, че той изповядал този свой помисъл на изповедниците си, отишъл е чак в Цариград, за да вземе разрешение и благословение от патриарха; и в която и епархия да ходел, вземал разрешение от нейния епископ. Дори там, където нямало епископ, вземал разрешение от главния свещеник.
Ти ми напомняш на словото Божие към лъжепророците от Стария Завет: „Кой ви даде заповед да проповядвате и пророчествате?“
Що се отнася до тебе, отец Сава, боя се, че след отстраняването ти от манастира на твоето покаяние си загубил всяка мяра.
Макар че мнозина от твоите познати ми казват, че си я загубил много по-рано. Боя се, че си забравил „защо си излязъл от света“, както казва авва Арсений.
Боя се, че ти и други твои привърженици сте се заразили от „синдрома на св. Марк Ефески“.
Не че е виновен св. Марк. Св. Марк го почитам, уважавам и му се възхищавам (да не стане недоразумение). Но говоря за погрешното подражание. Опитваш се да се покажеш защитник на Православието и призоваваш народа към "ограждане". Нима не съзнаваш какво правиш? Не виждаш ли какво стана със зилотите и останалите "оградили" се, които в името на Православието се разделиха на 500 части, които дори не говорят помежду си?!
Не те ли притеснява, че светогорските зилоти се ядат взаимно и се ругаят? Не ти ли минава мисълта: може би ги е оставила Божията благодат? А ти искаш да се направиш на герой и да се обявиш за нов Марк Ефески?
Не се ли страхуваш от Бога? Защо използваш тези хора, които хранят толкова дълбоко уважение към расото и Света гора?
Христос казва, че дървото се познава от плода му. Виж хората около себе си, гневния им поглед и джихадистки тип фанатизъм. Това ли са плодовете на Светия Дух, както ги описва свети апостол Павел?
Преди два месеца отидох в един град, тук, в Арголида, за да служа. Накрая ме приближи една непозната жена и ни в клин, ни в ръкав ми съобщи, че ме счита за враг и се гневи само като ме гледа. Разбрах, че тази жена има проблем. Усмихнах се и се пошегувах, опитвайки се да я оневиня. Нито трепнах, нито й отдадох значение. Няколко дена по-рано същата жена била в един манастир и когато свещеникът започнал да чете моето окръжно, се развикала и се опитала да го спре. Монахините я изгонили. Не уважила нито мястото, нито светата литургия, нито свещеника, нито игуменията. Е, питам те: такива ли православни християни възпитаваш? Съжалявам много...
Второ, твоите привърженици ми изпратиха писмо, което разпространяват из цялата интернет мрежа. Вижте го:
„СРАМ И АНАТЕМА ЗА ТЕБЕ! ЮДА ЕРЕСИАРХ ПАНРЕЛИГИОЗЕН ИКУМЕНИСТ ЛИЦЕМЕР И ВЪЛЧИ МИТРОПОЛИТ НА АРГОЛИДА, ВЪЛКО В ОВЧА КОЖА, НЕКТАРИЕ, КОЙТО КАТО ИСТИНСКИ ПРЕДАТЕЛ НА ХРИСТОС „СЕ ПОКЛАНЯШ НА ДОХОДОНОСНИЯ СИ ТРОН“, ПОНЕЖЕ МРАЗИШ И ПРЕДАВАШ ХРИСТОС И ВЕЧНАТА ЕДНА СВЯТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, ПОНЕЖЕ ИМАШ ЦЪРКОВНО ОБЩЕНИЕ С АНТИХРИСТИЯНСКАТА ВСЕЕРЕС НА ИКУМЕНИЗМА. ХУЛИШ СВЕТИЯ ДУХ И С БЯСНА ОМРАЗА КЛЕВЕТИШ И ПРЕСЛЕДВАШ ИСТИНСКИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ЙЕРЕИ И МИРЯНИ, КОИТО СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ КАТО ИСТИНСКИ СВИДЕТЕЛИ И ИЗПОВЕДНИЦИ НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ БОГОЧОВЕК ХРИСТОС И ЕДИНСТВЕН СПАСИТЕЛ НА ДУШИТЕ НИ“.
Следват 12 (!) страници текст с разни цитати от жития и светоотечески слова - несвързани, хаотично сглобени, така че не се разбира какво общо имат с темата.
И отново питам: такива ли православни християни искате да създадете? Мисля, че грешите или по-скоро сте избрали погрешното място. Може би трябва да се преместите в ИДИЛ? Тук не могат да ви оценят...
Съжалявам много, отци. Но ако Христос дойде, за да създаде такива ученици, извинете ме, по-добре да не беше идвал! За щастие, не е така!
Що се отнася до всеправославния събор, едно нещо ще ви кажа: толкова векове минаха. Нима е толкова голям грях, толкова голяма опасност да се срещнат на едно място православни пастири от цялата земя и да обсъдят няколко въпроса?
Нима православните не сме способни дори един всеправославен събор да проведем? И след това говорим за съборна система?
Без да разисквам отделните въпроси, съществуващите или не проблеми, грешките, които вероятно са били допуснати, аз лично се радвам, че накрая поместните църкви се срещнаха. И да нямаше друго, се запознаха, разговаряха, общуваха. Да не беше станало друго, поне това общуване се случи. Срещнаха се в чашата на живота. Малко ли е?
Ако някои църкви отсъстваха, то знаете много добре и всички го разбраха, че техните мотиви не бяха толкова... православни. Не бяха богословски причините им, но по-скоро геополитически и националистични. Да не се крием зад пръста си. Много е лесно да крием своята недостатъчност, користни цели и комплекси под мантията на Православието.
Лично аз ви съветвам, обични отци, да се върнете в манастира на своето покаяние в покаяние. Ще допринесете много повече за Църквата със своята броеница, отколкото с думите си, както казваха светците на нашето време Паисий и Ефрем.
Голямо изкушение е за един монах или клирик да си създава фенове и хора, които му ръкопляскат. Умът се замайва, прелестта го заплашва. Ако от греха можеш да се измъкнеш, от прелестта - не можеш. Свършвам с нещо, което скоро прочетох и трябва всички ни да притеснява:
Дяволът пожелал да спечели един голям подвижник. Пратил при него най-добрия си ученик да приложи всичко, на което го научил. Ученикът започнал да съблазнява стареца с чревоугодничество, блуд, сребролюбие, тъга, гняв и т. н., но аскетът оставал непреклонен. Ученикът се върнал посрамен, но дяволът се засмял с онзи свой сатанински смях, който хвърля в ужас тези, които не се държат здраво за ръката на Бога, и казал: "Млад си още и затова забравяш най-резултатния метод - щестлавието и гордостта! Върни се обратно и му създай последователи..."
И още нещо: за последен път се занимавам с вас. С маниакални идеи няма смисъл да спориш. Имаме много по-сериозни проблеми за решаване и времето се скъси.
Можете да продължите да ме ругаете и вие, и който друг иска. А и с това писмо ви дадох толкова богат материал за изследване, да откриете във всяка дума неправославните ми и католически позиции и т. н. Мисля, че който се занимава с тия работи, доста месеци ще може да доказва, че митрополитът на Арголида е... ересиарх и каквото му хрумне още.
Запитайте се само да не би "светлината, която е у вас, да е тъмнина".
С молитва в Христа,
+Нектарий, митрополит на Арголида"
