А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си (Мат. 7:3-5).
Светият Синод за пореден път смути както православните християни, така и тези от другите деноминации – римокатолици и протестанти, като на 21.4.2016 г. взе решение с предложение за промени в предсъборния документ за отношението към останалите християни. В него общата идея е, че единствено Православната църква съхранява и преподава правилната и истинна вяра, която ни е завещана от нашия Господ Иисус Христос, тя е единствената Негова Църква, а всички останали, които се наричат християни, са разколници и най-вече еретици, защото са се отклонили от правилната вяра и единствената Църква.
Сега, когато сме в навечерието на най-големия християнски празник – Възкресение Христово, си спомних какво се случва в православните ни храмове по време на големите празници. Това ме накара категорично да не се съглася с решението на Светия Синод.
Нека да дам няколко примера защо:
На Вход Господен (Цветница) виждаме към храмовете ни да се извиват километрични опашки от хора, които се блъскат с едничката цел да си вземат върбови клонки „за здраве и късмет“. И това ни най-малко не смущава свещениците, защото в този момент за тях най-важното е да се напълнят касите, които са поставили пред купчината върба. Не ги интересува, че тези хора нямат дори бегла представа от християнство, та дори и от това, какво се празнува на този ден – важното е да се продава върбата.
Е, откъдето и да го погледнем, това няма нищо общо с православието, нещо повече – то е изпълнено със суеверие и гнусна печалба.
И това ако не е ерес – здраве му кажете!
Ситуацията не е по-различна на Велики петък, когато пак тълпи от народ се стичат към храмовете, за да минават под плащаницата – разбира се, отново за здраве и късмет.
Същото е и на Възкресение Христово. След като стабилно са се почерпили на богата трапеза, в дванадесет часа всички хукват към храмовете, за да си запалят свещичка от свещта на попа и да обиколят храма. Защо? Ами може и просто така – за шоуто?
Да не говорим пък какво се случва на Гергьовден – най-вече по големите манастири, където задължително има поне по една чудотворна икона, от която задължително трябва да се заредиш. Като ми заблеят едни агнета… то едни откупи, то едни курбани (като че ли Христовата жертва не е достатъчна за изкуплението на човешкия род). Все едно съм на езическо жертвоприношение!
Ами на Богоявление? Като се замятат кръстове в реки и дерета и като зареват като орангутани полутрезви и голи младежи, готови на всяка цена, дори и на бой, да извадят кръста. И си задавам въпроса: тези големи защитници на православието (митрополитите и свещениците) не знаят ли, че нашият Господ Иисус Христос ни призовава да си вземем кръста и да Го следваме, а не да правим с него сеир на тълпата, като го мятаме насам и натам?
Какво да кажем за паленето на свещи за здраве на живи и за упокой на мъртви, за киприановите молитви против магии и лошотии, за филактото и червените конци против уроки и при „кръщенка“? А почитта към светците и техните изображения, които сме превърнали в магьосници и сме класифицирали по отдели: за безработица и социално подпомагане, здравеопазване, брачни консултации, репродуктивни проблеми, загубени вещи и т. н.?
Е, кои от тези учения и практики са православни? Не е ли всичко това езичество и ереси, които свещениците всячески се опитват да оправдаят? И ако някога една част от тях са били благочестиви традиции, които са обогатявали богослужебния живот, днес те са опорочени и извратени до такава степен, че единствено служат за гнусна печалба на клира. Нещо повече – една голяма част от нашите свещеници (не всички, разбира се) са станали едни от най-добрите маркетингови специалисти, защото никой не може да направи по-добра реклама на суеверията от тях!
Също така ми прави ми впечатление, че когато чужденците – римокатолици и протестанти – дойдат в България, приемаме ги на драго сърце за религиозен туризъм из нашите храмове и манастири. Превърнали сме големите храмове в туристически обекти и помазваме ли, помазваме всеки чужденец, който влезе, само да пусне някое евро в подноса до кандилото. Тогава не са нито еретици, нито разколници. Но когато трябва да водим нормален диалог с тях, автоматично се превръщат в такива. Ами колко наши свещеници по света ползват римокатолически храмове за богослужение, защото нямаме такива? Тогава пак не са еретици, тогава са просто наши братя, които ни помагат в нужда, и сме доволни от това… Тук се сетих и за писмото на „наречения за епископ“ Дионисий до кардинал Пиетро Паролин, в което пишеше: „Надяваме се, че срещи като тази ще дават добра насока във взаимното опознаване и в католико-православния диалог, който дано час по-скоро да доведе до своята крайна цел – християните да бъдем едно и в св. Евхаристия“. Апропо, какво стана с това писмо? А „нареченият за епископ“ предстоятел на Патриаршеската катедрала ще бъде ли наказан, че жадува общение с еретици?
Може да изброя още много примери, но тези са достатъчни. Здравият евангелски дух и учение ясно казва: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:3-5).
Като православен християнин ще завърша с думите на един от най-значимите съвременни православни богослови – еп. Атанасий (Йевтич), който казва: „Православието не е привилегия, а отговорност“.
Текстът е от блога на Ренета Трифонова – тук
