Все си мислех, че времето от 90-те години, когато различни американски евангелизатори кръстосваха страната ни надлъж и шир, за да християнизират народа ни и лично да ми „подаряват“ напразна надежда за „изцеление и спасение“, е безвъзватно отминало, но не би!
От няколко седмици в някои християнски (протестантски) медии и социалните мрежи широко се рекламира поредната може би закъсняла „съживителна и изцелителна“ инициатива, подкрепена от харизматичните петдесятни църкви в любимия ми град Пловдив.
Главно действащо лице в нея е небеизвестният мисионер и благовестител в харизматичните среди Даниел Коленда, сегашният президент на Международната организация „Христос за всички нации“. Мероприятието ще се проведе на 15 и 16 април тази година в новооткритата спортна зала „Колодрума“ в гр. Пловдив. Капацитета на залата е около 7 000 човека и според организаторите той не само ще бъде запълнен, но очакванията им са този „съживителен“ форум да бъде посетен от над 10 000 човека.
Разбира се, че няма проблем да бъде проведена подобна религиозно-просветна дейност, защото Законът за вероизповеданията го позволява. Не е проблем и фактът, че харизматичните църкви в Пловдив организират и насърчават тази инициатива. Това е в правото им да осъществяват подобна дейност. Може би самите те имат нуждата от подобен „съживителен“ форум предвид факта, че в последните 10-15 години, въпреки че се роят институционално (над 85 към момента!), все повече хора ги напускат.
Не е проблем и това, че Даниел Колена успешно менажира, рекламира и продава своя продукт – знамения и чудеса, а желаещите да посетят този форум и да станат част от „евангелизацията, съживлението и изцерението“ трябва да си заплатят входния билет. Това също е тяхно право и никой не може да им отнеме надеждата за чудеса и знамения.
Проблемът е в това, че подобни евангелизатори продължават да идват с претенцията, че са тук да евангелизират някакви туземци, които нямат представа за Христос и християнството. Обидно е, че същите тези евангелизатори по най-брутален начин игнорират факта, че християнството по българските земи е познато от дълбока древност. Обидно е, че самата ни държава, в която източното православие е обявено като традиционна религия, се прави, че не забелязва стремежите на тези евангелизатори да налагат претенцията си, че американската християнска култура е единствената непогрешима матрица не само за новоповярвалите в Христос, но и за всички вярващи, независимо от религията им, та дори и за невярващите.
В случая точно историята на християнството в Пловдив е много по-древна не само от тази американска християнска култура, която ни се предлага, но и от държавата, от която идва Даниел Коленда.
Жалко е, че в очите му ние сме народ, който не познава светлината на Божието слово, заради което той едва ли не се изживява в ролята на св. апостол Павел, за да ни отвори очите за Христос – машината за чудеса и знамения. Не че не вярвам в Божиите чудеса и знамения, но не вярвам в менажирането им по този начин от подобни евангелизатори.
Явно Даниел Коленда и другите като него не съзират очебийния парадокс между техните претенции и агонизиращото християнство в САЩ. Доказателство за което са думите на един американец (Джийн Едуардс), който казва: „Никога не забравяйте, че американската версия на християнството е вълнуваща, въпреки че за някои от нас, които сме американци, американската църква в световен мащаб е един голям срам! Има милиони американци в Америка, които смятат американската църква за мъртва. Това, че ние изнасяме американската версия на християнството, е истински шок за нас. (Джийн Едуардс, Амереканизация на християнството. В. Търново, 2006, с. 18).
В този ред на мисли възниква въпросът: защо, след като са толко успешни в евангелизаторските и съживителните си мисии, тези велики мисионери като Даниел Коленда и други подобни не съживят американското християнство, а ни го пробутват като панацея за спасението ни?
Едно поне е успокоително с предстоящото съживителното представление в Пловдив: че Даниел Коленда е тук не само да евангелизира и продава надежда за изцеление на болните, но и да съживява харизматичните общности у нас, което е сигурен знак, че евангелизационната харизматична вълна, заляла България през 90-те години, е едно не само недоносено, но и умиращо отроче. Защото, за да се съживява или възкресява едно нещо, значи, че то или агонизира, или е умряло. Което от своя страна говори за едно лошото менажиране на Божиите чудеса, знамения и изцеления. Доколкото те са чудеса. И доколкото те са Божии.
И в заключение ще завърша с опровержение на думите на онзи американец Джийн Едуардс, който казва, че американското християнство не успява в Америка, защото те са богати, а успява в Източна Европа, защото ние сме бедни. Но тази му теза е погрешна, защото въпреки всичките излети пари от американските църкви в България евангелизацията от 90-те години на миналия век не е успяла, щом като се организират съживителни мероприятия. Тук е България и манталитетът е балкански: дай ми пари, не ми давай акъл - аз си имам достатъчно.
Освен това сега с парите на мода са други, заради което може би вече продават надежда срещу входен билет за предстваленията си.
