Днес Архиерейският събор на РПЦ, в който участват (в заседанието на 3 февруари) 315 архиереи, одобри причисляването на архиеп. Серафим Соболев към лика на светците. Това беше първата тема във втория ден от работата на събора. Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) запозна епископите с основанията за канонизирането на почитания и обичан в България руски владика. Ето неговото слово:
"В живота на Църквата има немалко примери, когато почитта към някой светец, който се е подвизавал или е починал далече от своето отечество, е стигала до родината му от местата, където той е прославил Бога. Така от земите на Святая Рус в други земи е преминала почитта към такива Божии угодници като Московския митрополит Киприян, Константинополския патриарх Атанасий, преп. Антоний Римлянин и Максим Грек, които произхождали от различни страни, но завършили земния си път в Русия.
На свой ред и в Руската православна църква някои подвижници били прославени предвид голямата почит към тях, разпространена по местата, където им се наложило да се потрудят за слава Божия и където те оставили за себе си добра памет. Като примери можем да приведем имената на св. Николай Японски, прославен по застъпничеството на Японската автономна църква, или св. Инокентий, митрополит Московски, канонизиран по инициатива на Православната църква в Америка.
Тези светци предстоят пред Божия престол, молят се и за своето земно отечество, и за тези народи, сред които са се подвизавали. Говорейки с думите на светия апостол Павел, те са пратеници на църквите, слава Христова (2 Кор. 8:23)
Животът на Богучарския архиепископ Серафим (Соболев) стана украшение на многовековната история на братските отношения между Руската и Българската православна църква. Владика Серафим принадлежи към числото на йерарсите на Руската православна църква, които в трагичната обстановка на следреволюционните години бяха принудени да напуснат родината си и да изпълняват служението си зад граница. Последните 29 години от живота си Владика Серафим прекара в България, където мирно се престави в Господ на 26 февруари 1950 г., обкръжен от искрената любов на паството.
В гробницата на покойния архипастир, разположена в криптата на руския храм "Св. Николай" в София, чийто предстоятел беше той, от момента на неговата кончина се стичат множество православни вярващи, които се обръщат към него с горещи молитви за утвърждаване във вярата и за изцеление на телесни недъзи, за избавяне от страстите и за помощ в трудни житейски обстоятелства. Този поток не секва дори през годините на комунистическия режим и се превърна в истинско поклонение. Руският йерарх, отдал сърцето си за българското паство, вече от не едно поколение в България се възприема като общонационален светец.
Въпросът за възможността за прославянето на Богучарския архиепископ Серафим (Соболев) беше проучен от Синодалната комисия по канонизация на светците през 2007 и 2015 г.
През 2007 г. Комисията под председателството на Преосвещения Крутицки и Коломенски митрополит Ювеналий разгледа събраните към онзи момент материали за архиепископ Серафим и стигна до извода за необходимостта от тяхното допълване и систематизация, като прие решение да продължи проучването на този въпрос.
След като изследователската работа беше завършена, обсъждането на въпроса за канонизацията на архиепископ Серафим беше възобновено и на 10 март 2015 г. Синодалната комисия по канонизация на светците под председателството на Преосвещения Троицки епископ Панкратий прие решение за отсъствие на пречки за канонизацията на архиепископ Серафим.
Вземайки предвид обстоятелството, че почти 30 години от живота на архиепископ Серафим са преминали в България, а също и нееднократно изказваното от Българската православна църква желание за неговата прослава, на 5 май 2015 г. Светейшият Московски и на цяла Русия патриарх Кирил се обърна към Светейшия патриарх Български Неофит с предложение да се създаде съвместна комисия на Руската и на Българската православна църква за проучването на въпроса за възможното прославяне на архиепископ Серафим в лика на светците.
Съставът на комисията беше утвърден на заседание на Свещените синоди на РПЦ (прококол № 73 от 22 октомври 2015 г.) и на БПЦ (протокол № 22 от 25 септември 2015 г.). Заседанието на съвместната комисия на РПЦ и БПЦ по въпроса за канонизацията се състоя на 3-4 декември 2015 г. в София. Бяха изслушани доклади за различни аспекти на дейността на архиепископ Серафим, дадена беше оценка на неговите богословски трудове. Особено внимание беше отделено на факта на неговото почитание в Българската православна църква, на систематизирането и документалното потвърждаване на чудесата, извършени по неговите молитви. Членовете на комисията приеха единодушно решение за отсъствието на пречки за канонизацията на архиепископ Серафим.
Изслушвайки резултатите от заседанието в София, Св. Синод на РПЦ на 24 декември 2015 г. (с протокол № 94) прие решение да внесе въпроса за канонизацията на архиепископ Серафим за разглеждане на Архиерейския събор на РПЦ.
С благословението на Светейшия патриарх Неофит на днешното заседание пристигнаха йерарси на БПЦ - съпредседателят на съвместната комисия на РПЦ и БПЦ по въпроса за канонизацията на архиепископ Серафим, Преосвещеният Варненски и Великопреславски митрополит Йоан и членът на комисията Преосвещеният Знеполски епископ Арсений.
Въпреки оформилото се в България почитание архиепископ Серафим е известен в самата РПЦ значително по-малко и неговият жизнен път, преминал в трудна и противоречива историческа епоха, заслужава да се спрем по-подробно на него.
Николай Борисович Соболев е роден на 1 декември 1881 г. в Рязан, завършил Рязанската духовна семинария и духовната академия в Санкт-Петербург. През 1908 г., в ІV курс на академията, Николай Соболев приема монашеско пострижение, в същата година е ръкоположен за йеродякон и йеромонах; след завършването на академията се трудел на попрището на духовното образование, посрещайки Октомврийската революция като ректор на Воронежката духовна семинария, закрита през 1918 г.
В Южна Русия архим. Серафим постъпва в подчинение на Временното висше църковно управление. Неговата хиротония за Лубенски епископ, викарий на Полтавска епархия, състояла се по решение на ВВЦУ на 14 октомври 1920 г. в Симферопол, е възглавена от митрополит Антоний (Храповицки). Само след месец епископ Серафим е принуден да напусне Русия заедно с ВВЦУ.
В условията на прекъсване на връзката с московската църковна власт йерарсите зад граница се подчиняват на преминалото зад граница ВВЦУ, което в онзи момент не разглеждало Задграничната църква като структура, отделна от московската църковна власт, а своето автономно съществуване възприемала като временно. Епископ Серафим също признал властта на Задграничното ВЦУ (от 1922 г. - архиерейски събор на РПЗЦ).
През 1921 г. еп. Серафим бил назначен за предстоятел на храма "Св. Николай" в София и за управляващ на руските православни общини в България.
Патриарх Тихон признал архиерейската хиротония на епископ Серафим и неговото назначаване в България, което потвърждават списъците на законните йерарси, тайно препратени (в РПЗЦ - б. р.) с негово благословение от Москва, а през 1921 г. променил неговата титла на "Богучарски". През 1934 г. с решение на Архирейския синод на РПЗЦ епископ Серафим е възведен в архиепископски сан.
В началото на своето пребиваване в София владика Серафим участва в монархическото движение, но скоро се оттегля изцяло от политиката и се съсредоточава върху църковните дела, без да поддържа връзка с политическите организации нито на монархичното, нито на националистическото, нито на фашисткото, нито на комунистическото направление.
Критически отнасяйки се към позицията на свещеноначалието на РПЦ в СССР, в същото време той признава избора на митрополит Сергий (Страгородски) за патриарх. През годините на Втората световна война архиепископ Серафим не благославя вярващите да участват във военните действия против СССР. През 1945 г. архиепископ Серафим заедно със седем енории преминава към юрисдикцията на Московска патриаршия, предваряйки с повече от 50 години историческото дело за възсъединяването на Руската задгранична църква с Московска патриаршия.
Архиепископ Серафим критикува учението на митрополит Антоний (Храповицки) за изкуплението, а също и софиологичното схващане на прот. Сергий Булгатов, посвещавайки на неговото опровержение редица съчинения, заради едно от които - "Новото учение за София, Премъдрост Божия" - през 1938 г. е удостоен със степен магистър по богословие на Научния комитет на РПЦЗ.
Отричайки възможността за наличието на пълнота на истината във вероучението на другите религии и конфесии, владика Серафим никога не осъжда социалните контакти и богословския диалог с инославието.
Архиеп. Серафим се ползвал с искрената любов на паството. Йерархът на БПЦ митрополит Иларион Доростолски (1913-2009 г.), духовно обгрижван през юношеските си години от архиеп. Серафим, си спомня: "Мнозина считаха владиката за духовно прозорлив. Почитанието и синовната преданост към архиепископ Серафим бяха големи както сред руснаците, така и сред българите". Прозорливостта и другите духовни дарове на архиепископ Серафим са засвидетелствани също от други свещенослужители на Българската църква и по-конкретно от Левскийския епископ Партений. Йерархът останал в паметта на българския народ като грижовен пастир, подвижник и молитвеник, посветил своя живот на служението на Бога и ближните, богомислието и благоустройството на църковния живот.
Архиепископ Серафим почива на 26 февруари 1950 г. и е погребан в криптата на руския храм "Св. Николай" в София, където служи 29 години. Гробницата на йерарха е място за поклонение на хиляди вярващи, които се обръщат към него с молитва, а също така оставят в криптата на храма многобройни писма до него с молба за помощ.
Молитвеното ходатайство на архипастиря православните християни усещали както по време на земния му живот, така и след блажената му кончина. Рабът Божий Йоан, жител на София, разказва, как след гореща молитва на гроба на архиепископ Серафим неговата съпруга неочаквано повярвала и започнала да се причастява, а безчадието, от което страдала съпружеската двойка, по чудесен начин изчезнало. Божията рабиня Людмила, която имала 1 група инвалидност, след молитва на гроба на владика Серафим не само почувствала облекчение, но и по свръхестествен начин получила способността за самостоятелно придвижване без патерици. Рабинята Божия Лидия излекувала обездвижените си ръце след молитва към владиката. Това изброяване може да продължи, тъй като броят на тези свидетелства наброява десетки. Много от тях са потвърдени документално.
Почитта към архиеп. Серафим в България е наистина всенародна; в РПЦ тя може да се сравни с мащаба на почитта само към блажена Матрона Московска. Пастирският подвиг на архиепископ Серафим на българска земя с особена сила показва духовната близост между народите, обгрижвани от Руската и от Българската православна църква, превърна в насъщна потребност за нашите църкви с едни уста и едно сърце да прославим архиепископ Серафим в лика на светците заедно с другите Божии угодници.
От името на съвместната комисия на Руската и на Българската православна църква по въпроса за канонизацията на архиеп. Серафим предлагам съборът да прослави този Божи угодник в лика на светците като светител Серафим, Богучарски архиепископ.
Източник: Патриархия.ру