Православната традиция не позволява отслужването на панихиди и паленето на свещи за починали в дните на Светлата седмица. Неизбежността на житейските обстоятелства обаче налага понякога, макар и без обредност, да почитаме мислено паметта на хора, отишли си скоро от нас.
На Велики четвъртък след боледуване почина кориефеят на догматическото богословие в България и безспорен специалист по инославни изповедания проф. Тотю Коев.
„Макар и родом от село (роден е през 1928 г., в Габровското село Армени), проф. Тотю Коев беше благородник по душа. Приемаше трудностите с невероятно търпение и спокойствие“ – спомня си за него проф. Иван Желев, един от многобройните му ученици преди години в семинарията, а днес директор на Дирекция „Вероизповедания“ на МС. „През 1962 г. патр. Кирил се беше амбицирал да направи всички преподаватели в Духовната академия монаси или поне свещеници и въдвори проф. Коев, тогава кандидат на богословските науки, в Черепишката духовна семинария. Нашият учител Коев, както го наричахме по това време, си признаваше, че няма призвание за расото“ – продължава проф. Желев. „Вместо обаче, като някои преподаватели-миряни в академията, по принуда да приеме изискването на д. Кирил, той смирено, съвсем по християнски, прие кръста си с достойнство и позволи да бъде преместен в пустошта сред черепишките скали, откъснат от света“ – спомня си още неговият възпитаник.
„Разжалването му“ обаче по спомените на неговите ученици не се отразило на отношението му към тях. Връщането му като преподавател в Духовната акдемия става възможно едва през 1969 г., когато доц. архим. Серафим (Алексиев) и архим. Сергий (Язаджиев), в знак на протест срещу въвеждането на новия календар в България, напускат ДА и се оттеглят в Княжевския манастир. Едва тогава гладът за преподаватели принуждава патр. Кирил да върне проф. Коев от Черепиш в София.
Проф. Коев беше от хората с много приятели, раздаваше своето приятелство, но никога не искаше нещо в замяна, твърдят неговите близки. Най-близък негов приятел до края остава ученикът му от семинарията историкът проф. Георги Бакалов.
Дни след смъртта му десетки негови студенти и колеги от страната и чужбина изпратиха своите спомени за него в сайта Двери на православието.
„Казват, че гениалността се заключава в умението да казваш много неща с малко думи“ – пише за него Венцислав Каравълчев. „Проф. Коев беше един от малцината, които умееха не само да казват много неща с малко думи, но и да облекат най-трудната материя в лесна и достъпна за всеки форма“ – добавя бившият студент.
Като голяма загуба за църквата и систематическото богословие определя кончина му митрополитът ни за САЩ, Канада и Австралия Йосиф. А о. Иван Петкин от българския храм „Св. Йоан Рилски“ във Виена заявява: „Уважителното отношение към учениците и студентите му, неподправената му скромност му отреждат заслужено място не само в нашите сърца“. Храмовото духовенство на българската черква във Виена ще отслужат панихида за проф. Коев на Томина неделя – първия ден, в който това може да стане след дните на Възкресение Христово.
* Източник: в-к „Дума“
