Тази седмица в Националния исторически музей ще отвори врати Зала №4, където за първи път ще бъдат показани златните и сребърните съкровища на македонските манастири. Това са потири, теплоти, дискоси, напрестолни и литийни кръстове, златошити църковни одежди, корони на владици и т. н.
Експонатите са прибрани в София от нашата армия през 1916-1918 г., за да не станат жертва на военните действия, водещи се на територията на Македония. Тъй като обаче съгласно клауза 126 на Ньойския договор е трябвало да се върнат обратно на кралска Югославия, този фонд е бил засекретен. И въпреки че въпросният договор е отдавна денонсиран, съкровищата са държани в тайна чак до 1992 г., когато НИМ постави във витрините си някои от тях.
Днес посетителите на музея могат да видят фонда в цялото му великолепие и блясък.
Много от експонатите произлизат от манастирите в Източна Македония. Те наистина удивляват със своя голям брой спрямо сравнително малката територия на областта. Обяснението е, че християнизацията на България е започнала тъкмо тук. И то от св. братя Кирил и Методий. Според т. нар. Брегалнишка легенда, след като създават старобългарската азбука, двамата пристигат в България по покана на княз Борис Първи и се установяват в гр. Равен край р. Брегалница. Тук те се срещат с българския владетел, който тайно приема св. Кръщение. Св. Братя изграждат манастир край града и кръщават петдесет и четири хиляди местни жители. След няколко години работа обаче са повикани обратно във Византия от императора.
Равен днес е в руини. Над него няма съвременно селище и затова е разкопан от македонски археолози. Според скопския професор Микулчич, планът му „удивително“ прилича на българската столица Плиска – каменна вътрешна крепост с площ от няколко стотин декара и землен вал, ограждащ няколко квадратни километра площ. В манастира на св. братя Кирил и Методий, разположен край с. Виница, македонските археолози откриха няколко десетки керамични икони от втората половина на 9 в. Любопитното е, че надписите по тях не са на български или на гръцки език, а на латински. Загадката е лесно обяснима – иконите са рисувани в онзи кратък период между 866 г. и 870 г., когато архиепископ на Българската църква е италианецът Формоза Портуенски. Той въвежда латинския език в богослужението, а Българската църква е подчинена на Римския папа. Статут, който ще се промени на Вселенския събор в Константинопол през 870 г.
Мощният християнски център в Източна Македония ражда десетки манастири в околните земи, съставени от високи планини, ограждащи малки, но плодородни полета. Такива са манастирите във Водоча и „Велюса“ – Струмишко. Те наистина са станали жертва на войните, защото са подпалени от гръцки военни части при отстъплението им под напора на българската армия. Манастирът „Велюса“ е възстановен преди десетина години, а в момента македонските ни колеги възстановят и манастира във Водоча. За него местните археолози твърдят, че е построен от „македонския цар“ Гаврил Радомир, за да приюти ослепените войници на Самуил. Избождането на очите станало на това място и затова то получило името „Вадиочи“, което постепенно се трансформирало във Водоча. Защо името на местността е българско и промените се обясняват със законите на българския език, „бракята“ македонци не обясняват.
Не по-малко красив средновековен български храм има край с. Псача, недалеч от Старо Нагоричене. Днес е гробищна църква, но някога е била храм на манастир, построен от цар Роман (980-987).
А само на няколко километра от българската граница, в гънките на Осоговската планина край Крива паланка, е построен манастирът „Св. Йоаким Осоговски“. Според писмени документи, това е станало със средства на цар Калоян през 1197-1198 г. Св. Йоаким Осоговски се смята за един от четиримата последователи на св. Йоан Рилски. По негов пример той се е заселил в пещера в осоговските пущинаци, но цар Калоян все пак е превърнал мястото в манастир. До малката средновековна църква през 19 в. Българската екзархия изгражда величествен храм. Иконите са изографисани от Станислав Доспевски и местни художници.
* На снимката: Манастирът „Велюса“ до Струмица
