Малко след осем сутринта на втория ден от Великден камбаните в Бачковския манастир бият празнично. Върволицата от хора, които часове наред са били на опашка, за да запалят свещ пред иконите, се насочва към изхода на светата обител. За повечето предстои отдавна чаканият миг, който ще им донесе изцеление на тялото и душевен мир. Само веднъж в годината чудотворната икона на света Богородица, грижливо пазена от местното братство, напуска пределите на манастира за литийно шествие. Понасят я миряните, дошли да се помолят пред лика на Божията майка - един за избавление от тежка болест, друг за помощ при решаването на проблеми, трети най-после да се сдобие с дълго чаканата рожба. През неколкостотин метра иконата се предава от ръце на ръце, за да може повече хора да се докоснат до нея.
Стефан от Благоевград е сред първите в дългата редица, която бавно поема по пътя от манастира към местността Клувията. 42-годишният мъж търпеливо чака да дойде неговият ред, за да понесе манастирската светиня. Той е в Бачково за Великден вече седма година. Преди това дори не е бил вярващ. Открили му обаче рак и след операцията докторите не дали гаранция, че ще живее. "В отчаянието си реших да се хвана за сламка", обяснява Стефан. Славата за чудодейната сила на Бачковската икона, която векове наред се носи сред богомолците, му била известна, макар да не ходел на църква. Дошъл на Възкресение, защото чул, че тогава силата на иконата е най-голяма. "Тъй като не знаех молитви, изрекох наум всичко, което ми беше на душата - разказва мъжът. Това, което почувствал, още неизрекъл докрай молбата си за здраве, разказва вече години наред. "Сякаш не се кланях на икона, а пред самата Богородица. Толкова жив ми изглеждаше ликът й върху дървото. Още тогава разбрах, че няма да умра", разказва развълнуван мъжът, който все още продължава да живее пълноценно и почти не си спомня за страшната болест. Каквото и да се случи оттук нататък, той е категоричен, че няма да пропусне литийно шествие на чудотворната икона.
Няколко стотици са тази година вярващите, които изминават дългия цели шест километра път до извора Клувията. Хората са от различни краища на страната, някои са изминали стотици километри, за да стигнат до Бачковския манастир.
В силата на чудотворната икона от години вярва и баба Наталия от Хасково. От болки в краката жената дори седнала в инвалидна количка. "Но най-лошото беше, че страдах не само през деня", казва възрастната хасковлийка. Нощно време болките били непоносими. Бабата дори стигнала до мисълта да сложи край на живота си, за да се отърве от страданието. Но тъй като била дълбоко религиозна, а според Библията самоубийството е голям грях, решила да опита да се спаси с вярата си. Първия път близки я донесли почти на ръце до иконата. След една нощ горещи молитви жената започнала да се оправя. Сега вече идва сама до светото място и разказва на останалите богомолци как й помогнала Богородица.
Тази година чужденци сред поелите пътя към Клувията няма. Има обаче друговерци, които са убедени, че иконата помага и на хора, които не се кланят на Христос. За това свидетелстват манастирските книги, в които е разказана историята за чудодейното изцеление на малкия Сали. Турчето било неизлечимо болно, но по съвет на своя приятелка българка майка му го довела в манастира. След като една нощ двамата преспали под иконата, на другия ден Сали се изправил на крака и започнал да тича из двора на обителта. Така години след тази случка редовен посетител на манастира по Великден е 56-годишен съименник на малкия Сали. Мъжът е от Девин и е мохамеданин, но вярва в Богородица, защото тя върнала щастието на дъщеря му. Момичето се омъжило щастливо за възлюбения си, защото двамата много се обичали. Искали веднага да имат и детенце. То обаче не се появило, защото се оказало, че младата булка има някакъв здравословен проблем. Черни облаци надвиснали над семейното гнездо, защото свекърът и свекървата започнали да недоволстват. Не искали родът им да остане без продължение. Тогава бащата на момичето Сали, който бил чул за силата на бачковската светиня, решил, че няма да робува на религиозни предразсъдъци, и дошъл в манастира при иконата. "Не след дълго Богородица чу молитвите ми и дъщерята и зетят вече се радват на момченце", обяснява Сали. Тази година той е тук, за да измоли здраве за болната си сестра.
Много от вярващите са дошли в манастира не за да търсят спасение от болежките или пък да се молят срещу безплодие, а само за да засвидетелстват любовта си към Божията майка. Сред тях са Величко Пантелеев от Хасково, пазарджиклийката Милка Петрова и Ирина Павлова от Кърджали, която идва вече 19-а година. В литийното шествие на чудотворната икона най-многобройни са миряните от Асеновград и Пловдив, защото домовете им са близо до манастира. Не са малко и бедните, дошли за курбана, който по традиция манастирското братство дава всяка година, след като шествието стигне до Клувията. Те обаче също са вярващи и затова не спират разпалено да повтарят историята на чудотворната икона, която е подарена на манастира през средните векове от двама грузинци. По време на турските нашествия монасите я укрили в местността Клувията, а по-късно там я намерили две овчарчета, които я върнали на светата обител. Оттогава всяка година вярващите правят шествие до Клувията, а иконата не престава да върши за тях чудеса.
