4 възможни отговора защо столичният храм „Покров Богородичен” привлича и сближава хората
Храмът е отворена врата, казва една от новите ми познати и ме води в криптата на „Покров Богородичен”, където работи енорийският център. Там е библиотеката с религиозна литература и миничиталнята, занималнята за бебета и салонът със сцена и пиано, още не е прибрана и изложбата с икони на школата по иконопис. Там действат школа по дърворезба, библейски курс, провеждат се срещи... Свещениците с право обобщават: откликват на нуждите на хората. В храма нещата вървят, както си е редът. В единия край правят помен, многолюдно семейство и гости са се събрали за кръщене, други записват освещаване на нов дом, чакат да им прочетат молитва, за изповед, съвет или просто палят свещи за здраве. Красноречив детайл - има свещници и за децата.
СЛУЧАЙНО е, че се запознавам с 2-годишно момченце и неговите родители, докато уверено върви под иконите. Любо и Цвети, на около 30, са се срещнали в тази църква на рожден ден на сираче, после - като доброволци при разпространяване на картички. Оженили са се тук, тук са кръстили сина си, а неотдавна са станали и кръстници на дете, с което ги е сближило доброволчеството. В случайността се оглежда тенденция – бабата и дядото на Любо, майка му и баща му са се венчали в същия храм, а малкият Йоан често играе в църковния двор с деца на приятелски семейства. И сред първите думи, които се е научил да казва, е „Бам” – звънят църковните камбани.
ЕСТЕСТВЕНО е отец Георги Янъков да разказва с желание за работата си. В „Покров Богородичен” служат трима свещеници, той е най-младият и в момента – свободен за разговор. При храма има енорийски център, организират се курсове. В 3-годишния курс по катехизис преподава дипломиран богослов, а свещеникът е „на разположение ” на курсистите за въпроси, хората искат да знаят все повече за своята вяра. От началото на октомври отецът ще работи с нови курсисти - занятия по вероучение има и към други храмове, но тук са „запазена марка” на просветна дейност. Той надали има 40 години, след служба общува с деца, социално слаби, стреми се да вдъхва надежда. Често казва, че всеки си има кръст в живота, а смисълът е не само да носи своя, ами да помага и на ближните за техния. Личи, че успява да окуражи, но и признава: неговата съпруга му помага със съвет и грижа в напрегнати дни. Тя е дипломиран богослов, обаче се занимава с интернет магазин за декорация и обзавеждане на детски стаи, задълженията й вкъщи са много, трябва да се оправя с трите им деца.
ЧУДОТВОРНО. В храм „Покров Богородичен” казват, че много неща се уреждат като по чудо – дарители помагат за поддържане на сайта, втори съдействат за подновяване на настилката в двора, трети се включват като доброволци в благотворителни акции... Например разнасят бои и други материали, после разпространяват коледните картички, изработени от ученици, а с полученото се организират екскурзии, лагери за деца от социални заведения. Сега събират средства и за позлата на олтара. Някои представи за милосърдие остават в миналото – оказало се, че събиране и даряване на дрехи не е толкова нужно, за приготвяне на храна и разпределяне на такива продукти няма условия и т.н.
МЕЧТАНОТО от различни хора е различно. Младенка Ланджева, ръководител на школата по иконопис „Захарий Зограф” към енорийския
център не поставя изискване към деца и възрастни да имат художнически заложби, за да се включват в занятията. Между „големите” има архитекти, лекари, „малките” са от 7- до 18-годишни. Но многократно е виждала, че ако човек рисува с чиста душа, любов, вяра, изписваните от него икони са все по-изразителни. Доброволката Цвети пък е участвала в дейности сред сирачета, сега иска да се занимава с възрастни, да помага на немощни и самотни. Мнозина няма на кого да разчитат, казва тя, а понякога мечтае да се направи и православен дом за стари хора...
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hhk6
И рече старецът...
Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.
Св. Исаак Сирин
