Новината е, че специална магистърска програма в Софийския университет ще подготвя църковни журналисти и медийни анализатори. Познавайки реалността на новинарското съдържание в епархийските бюлетини обаче, няма как да не се зачудим: какво има да му се учи на църковния журнализъм? Новините са шаблонни, схематични, в телеграфен стил, като се сменят само имената на участниците и мястото на богослужението. Със съвсем леки и временни отклонения от „нормата“, винаги четем: „Днес, когато Църквата чества паметта на… и е храмов празник на... тържествена св. Литургия отслужи… В съслужение с него бяха…, … и… В края на службата митрополит… се обърна към множеството хора и разясни смисъла и значението на празника. По традиция бе отслужен водосвет (бе раздаде курбан) за здраве и благословение“.
Запълваме празното място със съответните имена и имаме готова новина даже и за синодния информационен сайт. Като задължително трябва да пуснем стотина снимки, защото новината всъщност е в снимките! В добрия случай – в интересно изписания храм или в заснето изразено духовно преживяване на мирянин, но в повечето случаи – в позирането и одеждите. Няма хляб, да, но има зрелища! Хлябът е в някакви частици от трохичка: „разясни смисъла и значението на празника“, които те оставят все така гладен.
Искаш да нахраниш душата си с духовническа мъдрост? Искаш да издигнеш духа си чрез духовното послание на важен за тебе архиерей? Е, много искаш! Който бил на място – бил; който чул – чул, останалите... те явно не са важни, а и би трябвало вече да са свикнали с факта, че или няма отразяване на събитията, или се пускат само снимки с шаблонен текст. А пък думите на духовника... за какво са ни някакви си думи в един свят на визуализациите и зрелищата?
Публикациите-послания са убити от публикации-шаблон и показност, душеспасителното – от търсеното от масовия светски „вкус“. А че така се губим в някаква външна показност и снимкова ритуалност вместо да издигаме препълнени с думи сърца нагоре, защо да ни е грижа? Най-лесно се работи само със снимки. И най-бързо – защото се състезаваме за първенство и актуалност. „Щрак, Марийке, на портрет!“. Снимки, снимки, снимки… Думите бавят, посланията трябва да се мислят, проповедите да се записват... Твърде много усилия! „Послание всяко тука оставете“ и влезте в църковно-информационния поток.
Ей така след 100 години в библиотеките вместо да разлистваме книги с проповедите на нашите архиереи, ще разглеждаме албуми със снимки. Затова не църковни журналисти, а църковни фотографи са нужни!
Новината е, че специална магистърска програма в Софийския университет ще подготвя църковни журналисти и медийни анализатори. Слава Богу! Най-после има някаква надежда за промяна. Или не?
От блога „Добротолюбие“
