Тази година Св. Синод отбелязва 1150 г. от покръстването на България. Епохален исторически акт на св. цар Борис I, комуто БПЦ дължи своето институционално съществуване. На 2 май т. г. патриарх Неофит ще отслужи съборна литургия в престолния град Плиска и ще връчи наградни ордени за заслуги към Църквата. Сайтът на Св. Синод съобщи отрано кои ще са отличените. За да разполагаме с време да асимилираме избора им. Те са: Симеон Сакскобургготски – с орден „Св. Йоан Рилски”, Бойко Борисов – с орден „Св. цар Борис I” и Емил Велинов, директор на Дирекция „Вероизповедания” – с неупоменат орден.
Тъй като Св. Синод не е преценил за нужно да изложи мотивите си, ще опитаме с догадки. За престолонаследника на Третото българско царство и бивш премиер Сакскобургготски всичко е ясно. Той е цар на българите и отличаването му е знак, че „симфонията между Църквата и държавата е жива” според византийската концепция. За Църквата царят е овластен свише и представлява държавата. А като светски премиер на републиката заслугата му за преодоляване на разкола в БПЦ е безспорно държавническо дело, с което Симеон II заема достойно място в иконостаса на добротворците.
Защо Св. Синод е решил да награди премиера Борисов с ордена „Св. цар Борис I” е по-комплициран въпрос. Надали е заради сходството в имената "Борис – Борисов”. По-скоро е някаква „византийска концепция” на нов глас.
Заради какви заслуги Борисов е издигнат за кавалер на високия орден?
Има защо. Той не оспорва върховенството на единия наш Отец Вседържител, наричан за краткост Началника. Напротив. Изтъква го публично и е по своему верующ. Удостоверява го и в интервю пред „Труд”: „Като ти мине някой път, е по-добре да се върнеш. Който ще да е. Не е хубаво да ти минава път някой, като си тръгнал на някъде. А в понеделник не се бръсна! Така съм си решил. В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари. Открай време е така. Има неща, които не се правят. Ако черна котка ми мине път, се въртя три пъти и тогава минавам... Ако съм с колите, им казвам: върнете се и да минем по другата улица. Мине ли черна котка – завиваме обратно!”
Негов стойностен принос за добруването на БПЦ е и политиката му на ненамеса в църковните дела. За разлика от предшественика си Филип Димитров, който раздухваше църковния разкол, Борисов се намесва, само ако оттам го помолят за услуга. И не го прави подмолно и потайно по византийски, а най-чистосърдечно, както свидетелства една скорошна стенограма от заседание на МС.
Патриарх Неофит го моли в учтиво писмо официалната българска църковно-правителствена делегация да ползва безвъзмездно правителствения самолет за ежегодното си пътуване до Йерусалим „за пренасяне на благодатния огън за благословение на православния български народ”.
Премиерът пита „Някой против?” и веднага нарежда: „Московски, да се осигури транспортът и там да се помолят да спрат тези свлачища, наводнения и бедствия…, макар че този път Господ ни предупреди – нямаше жертви с тези свлачища”.
Ето как Църквата и държавата са си взаимно полезни: от премиера – транспорта, от владиците – ходатайството. Свирят концептуално в симфония, чието фортисимо се очаква на юбилейния концерт в Плиска. Хармоничните отношения с държавата са рядкост в църковната история. Тя още помни думите на византийския патриарх Михаил Керуларий към император Исаак Комнин: „Тебе, фурно, аз съм те градил и аз ще те разруша”. Дори ходел с червени сандали като императора... Запаметила е и обратното – за патриарх Анастасий, когото император Константин Копроним поради угодничество на предшествениците му развеждал из престолния град, възседнал магаре с лице назад за посмешище...
Докато между нашите патриарх и премиер струи херувимска благост. Дори като си счупи премиерът крака, патриархът го посети в правителствена болница за благословия на място.
А как стои въпросът с награждаването на директора по вероизповеданията г-н Велинов? Там отличието е протоколно, затова не се и уточнява какво е. А може и да е от съображения за дискретност. Понеже и архонтството беше уж „протоколно звание”, а каква врява се вдигна покрай него. Като нищо и покрай ордените да настъпи какофония. Бившата царска депутатка Стела Банкова вече даде тон в социалните мрежи: „Днес тези, които незаслужено се наричат духовни пастири на народа си, извършиха богохулно деяние – с орден „Св. цар Борис Покръстител” наградиха този, който нарече народа си прост и му обеща реваншизъм... Църквата не подкрепи жертвите на наводненията, остана отчуждена и безмълвна, когато пламнаха заради мизерия и безизходица живи човешки факли, не каза добра дума за няколкото светли човеци като дядо Добри, отец Иван от Нови хан”.
Заслужават ли дядо Добри и отец Иван най-високи църковни отличия ради Бога? Разбира се, но не подхождат. Не вдяват от „симфония на властите”. Древните са казали: „всичко се познава в сравнение”. А като се сравняват техните дела с деянията на клира, се познава какъв той не е. Пък и отсъстват от протокола.
В този ред на размисли се подсещаме и за други личности с принос към Българската православна църква. Влиза ли в протокола Татяна Дончева, която самоотвержено бранеше Св. Синод в най-тежките за него разколнически времена?
- Че трябва ли да бъде окичван с ордени всеки адвокат, който си върши работата? – ще възрази журито и ще оттеглим питането си.
Но си позволяваме още едно. Получил ли е номинация проф. д-р Казимир Попконстантинов, богослов, историк, археолог, открил мощите на св. Йоан Кръстител? Достоен ли е? Или и неговият принос е служебно задължение?
Можем да продължим питанията за личности със стойностен принос към БПЦ (много са), но няма да го направим. Понеже Старият Завет предупреждава: „Не питай, за да не бъдеш излъган!”
А през Великия пост по бива да се облажиш, нежели да излъжеш.
Затова сами ще се питаме и отговаряме, че да не вкарваме другиго в грях. Защо БПЦ е тъй угодлива на властта? Защото е наплашена от времето на тоталитаризма и този страх я мъчи до днес, затова. Почваме да се усъмняваме. Орденът „Св. цар Борис I” за Бойко Борисов не е решение, взето принудително. Както е бивало с агентурното сътрудничество на ДС. А да не би и то да е било доброволно, а?
