- Проф. Павлов, вие сте автор на книгата „Търновските светци и чудотворци”. Защо е важно да знаем кои са търновските светци и кои са българските светци воини?
- Старата столица Търново, днешният град Велико Търново е средище на Търновската патриаршия, тоест средище на Българската православна църква в периода на XII – XIV век. Това, разбира се, оставя много трайни следи в историята на българската църква и култура. Съществените страни на тогавашния култов и религиозен живот е почитта към светците, към небесните застъпници на православния български народ. В това отношение както Търновската патриаршия, така и българските царе полагат целенасочени усилия за привличане на свещена благодат - на мощи на светци, сакрални паметници, включително и реликви от Йерусалим и други православни средища. За съжаление, цялото това огромно богатство е разпиляно, след като България пада под турско робство, след като Търновската патриаршия е понижена до митрополия. Тя е била важна митрополия на Вселенската църква, но все пак загубва своята независимост и в нея започва да доминира главно гръцка атмосфера. Много от тези търновски митрополити, от XV – XVIII век имат съществени заслуги за нашата духовна история. Въпреки това има сериозно прекъсване на традицията. Това се отразява на нашата историческа памет за тези светци.
Днес паметта за търновските светци и чудотворци е значително минимизирана, а култът към някои от тях е забравен или заглъхнал. Това не бива да продължава, тъй като и до днес тези реликви и свети мощи продължават да бъдат обект на преклонение за милиони хора. Тук имам предвид Румъния. Там се намират едни от най-значимите търновски светини. Не можем да кажем със сигурност, колко такива сакрални богатства са се съдържали в старата столица Търново, мощи на не по-малко от 20 мъченици, преподобни, канонизирани търновски архиереи са се пазили в града.
За съжаление, днес в града няма нищо, освен отделни частици, получени вторично. Кои са най-големите от тези светци е трудно да се отговори, тъй като те не подлижат на класация. Ние трябва да избягаме от нашето мислене, че всичко трябва да бъде класирано и подреждано. Но така или иначе, култът към някои се отличава с особена сила. Несъмнено, най-популярните търновски светци от периода на Второто българско царство са св.Иван Рилски и св. Петка. Това отговаря на един архетип за мъжкото и женското начало на човешкото мислене. Св. Иван Рилски е един от най-тачените български национални светци. Няма човек, който да не знае за неговите подвизи в Рилската пустиня. Той не е търновски светец. Реално погледнато неговите измерения и мащабите на неговия култ започват именно от Търново. Самият Иван Рилски умира през 946 година. От начало неговите мощи са били в Рилския манастир. После те са били в Средец от 992 година, когато са преместени в църквата в „Св. София” в София до 1195 година, когато цар Иван Асен I ги пренася в Търново. Междувременно ги вземат унгарците, след което ги връщат. Всичко това се развива по време на византийската власт. Така че през 1195 г., когато се освобождава София царят премества мощите в Търново. Те са положени в специален храм на хълма Трапезица. Там те стоят повече от два века, като фактически параметрите на култа към този светец са изградени от Търновската патриаршия. В този ред на мисли св. Иван Рилски е търновски светец, тъй като характеристиката на култа му е изработена именно от Търновската патриаршия.
Св. Петка Търновска или Петка Параскева е византийска светица от X век. Tя се приема като българска светица и се смята за закрилница на династията на Асеневци. Неслучайно цар Иван Александър в един договор с Венеция се кълне в Св. Богородица, в Иисус Христос и в Св. Параскева Търновска като покровител на двореца. Нейните мощи са се намирали в самия царски дворец. Днес те са в Яш, в Румъния, като Яш е старата столица на историческото княжество Молдова, която не бива да се свързва с днешната Република Молдова. Нейният култ е изключително силен в целия православен свят, както и този към св. Иван Рилски. Днес храмове, посветени на Света Петка, има дори на Тихия океан, във Владивосток.
Много силен е бил култът и към света Филотея. Нейните мощи са преместени от Тракия от цар Калоян, като са били поставени в малката църква „Успение Богородично”, която се намира близо до църквата „св. Четиридесет мъченици”. Тази църква съществува и днес, макар и в един възстановен вариант, тъй като рухва след земетресението през 1913 година. Тези мощи днес се намират в Куртя де Арджеш – (дворецът на Ардеш) е една от старите столици на Влахия. Преклонението към тази светица е много силно, въпреки че отстъпва пред това на Св. Петка. Мога да отбележа, че във влашката и румънската традиция двете светици са разглеждани като своеобразни сестри и много често са изобразявани заедно. Това още веднъж илюстрира силното българско-търновско влияние във Средновековната епоха на днешна Румъния, тогавашното княжества на Влашко и Молдова.
Могат да бъдат посочени много светци - Св. Иларион Мъгленски от района на южна Македония, днешна Гърция. Той се е подвизавал в средновековният град Мъглен - това е днешното село Хриси, в мъгленското поле. Крепостта там е много добре запазена. Единствено тя плаче за едни българо – гръцки разкопки. Това е една от големите крепости в Самуилова България. При посещението си в този район цар Калоян отнася мощите на Иларион Мъгленски, които са много тачени. Не случайно житието на Иларион е написано от самия Патриарх Евтимий, който е автор и на житията на Св. Петка и Св. Иван Рилски. Иларион е бил славен и като борец срещу ереса и богомилството. Той е бил игумен в един Охридски манастир. След това епископ на Мъглен по време на Византийското владичество през XII век.
В Търново също са били мощите и на Гавриил Лесновски. Всички знаем Лесновският манастир в Македония. Неговите мощи са преместени в Търново отново от цар Калоян. Те са се намирали в един храм на хълма Трапезица. За съжаление Османското завоевание нанася много тежък удар на сакралната памет на Търново и на българският народ като цяло.
Свети Михаил – Войн, който също е един много тачен светец, българин от района на днешна Стара Загора. Това е един много загадъчен светец, за когото се знае изключително малко. Когато патриарх Евтимий е писал неговото житие, е чувствал липсата на данни и е вкарал някои фолклорни представи за него. Това е един войник от Византийското владичество, който се е сражавал с арабите най-вероятно в Сицилия или Южна Арабия. Той е починал от бойните си рани и е бил много популярен. Неговите мощи се пазили в Търново почти до времето на освобождението. Нашият велик български поет Петко Р. Славейков казва, че като дете е виждал неговите мощи, но после, явно във времето на борбата между национална църква и гръцкото духовенство - мощите са отнесени и скрити, като за съжаление и до ден днешен не знаем къде са те.
С риска да пропусна някой, искам да кажа няколко думи и за самите търновски патриарси. Търновските архиереи са били много видни фигури в тогавашния религиозен и духовен живот. Някой от тях са били и големи писатели, проповедници, богослови. Когато кажем Търновска патриаршия, веднага правим асоциация със Св. Патриарх Евтимий и в това няма никакво съмнение. Самият Евтимий и неговите мощи не са в Търново и ние не знаем къде са те, тъй като той е заточен от османските завоеватели. Най-популярната версия за смъртта му е, че краят на живота му е настъпил в Бачковският манастир.
Но за сметка на това имаме основания да смятаме, че в Търново са били мощите на Св. Йоаким I. Той е бил първият легитимен православен патриарх на Търново. Бил е много близък с цар Иван Асен II. На практика Йоаким I е олицетворение на възстановяване на легитимната Патриаршия в 1235 година. Тук искам да напомня, че имаме юбилей тази година от тази дата. Освен тази годишнина, празнуваме и годишнина от въстанието на Петър и Асен - 1185 година. За Йоаким I ние знаем съвсем малко. През 50-те години е открито едно кратко негово житие, но то е открито в днешна Македония. Тоест този български национален духовен водач е изключително популярен по цялата територия на държавата. Опитът да бъде канонизиран от Св. Сава Сръбски е даден на учениците на Сава от самият Йоаким I и това е ясно казано в житията на самият Сава. Тоест Йоаким I е една фигура, чието значение не е само за нас българите, но и за Балканите и за православният свят - фигура, за която знаем малко, но очевидно е един прочут и духовен водач.
Йоаким III е този патриарх, който е бил екзекутиран от Теодор Светослав. Бил е хвърлен от ловната скала, както се казва в преданието, бил е обвинявам в държавна измяна. Реално погледнато църквата не е споделяла тези обвинения на държавата. Има жития на Йоаким III. Освен това Паисий Хилендарски го е виждал и го цитира. На практика имаме един епизод на борбата между държава и църква, като в случая Йоаким III е една много ярка и силна фигура, който е критикувал методите на управление на Светослав и затова е бил екзекутиран.
Имаме един споменат като великомъченик Търновски патриарх - Макарий. За съжаление, ние нищо не знаем за него, освен от Бориловия синодик - най-официалният паметник на Търновската патриаршия. Той е бил канонизиран в смутните времена около татарската експанзия – въстанието на Ивайло.
В Търново е натрупана голяма благодат. Не случайно Цариградският патриарх Калист казва, че Търново е след Цариград „словом и делом”. В града са пребивавали видни водачи като Теодосий Търновски, Св. Ромил Видински. На практика средновековната ни столица Търново олицетворява тогавашна България с нейната значителна територия, с единството на българския народ в неговите основни области Мизия, Тракия и Македония. Олицетворява мощното влияние на България върху православния свят, особено върху Влашко, Молдова, Сърбия. Имаме основания да си спомняме за тези светци и да ги тачим. Да ги възобновим в една или друга, по-модерна форма на преклонението към тях. Затова аз на времето написах тази малка книжка „Търновски светци и чудотворци”, за да припомня за какво наистина значително културно духовно и явление става въпрос.
- Колко от храмовете в страната носят имената на тези светци и те са техни покровители и патрони?
- Не мога да кажа с точност, тъй като за това трябва да се направи едно допълнително проучване. Но все пак мисля, че има най-много храмове, посветени на св. Иван Рилски, тъй като той е патрон на десетки храмове и болници. Между нашите българи в чужбина, независимо дали се намират в близката чужбина или в Северна Америка, Канада – едно от предпочитаните имена, за да се кръсти църква или общност е Иван Рилски. Ние имаме храм Св. Иван Рилски в Чикаго, имаме такива дружества, които носят името на светеца по целия свят. Редом с Васил Левски и Христо Ботев може св. Иван Рилски да е едно от най-популярните имена, които показват връзката с България. Що се от нася до Св. Петка Търновска – има много храмове, посветени на нея. Някои от тях са много старинни, като например църквата Света Петка във Видин. В старите хроники и регистри във времето на Османската власт във видинския санджак е влизала и голяма част от територията на днешна Сърбия, която е била заселена от българи. Там например едно от най-популярните имена е Петко или Петкана. Не случайно, както пише и Захари Стоянов едно от имената, които са отъждествявани българите, са петковци, особено мъжете. Тоест името Петко е едно от най-популярните имена, което е отзвук на култа към Св. Петка, но и на българската династия Асеновци, чиято покровител е Св. Петка заедно с Димитър Солунски.
Много е тъжно, че никъде няма нито един посветен храм на Йоаким I. Аз подкрепям усилията на моя проф. Калоянов Русенска митрополия да възобнови този култ, особено в района на Ивановските скални църкви, тъй като началото е поставено от Йоаким I с финансовата и моралната подкрепа на Иван Асен II. Добре е в района на Иваново в Русе и на други места култът към него да бъде възобновен. На 20 януари всяка година ние се сещаме за Патриарх Евтимий. Това е съвсем нормално, но на 18 януари е денят на Йоаким I – един голям духовен водач, който ние сме си „позволили” да забравим. Можем да си позволим да възобновим тази памет.
Всичките 110 търновски великомъчници също сме ги забравили - знаем от Григорий Цамблак, че след завладяването на града от османските турци местният турски управител под някакъв предлог събира първенците на града, боляри и видни граждани, и ги избива. Най-вероятно това става в църквата „40-те великомъченици”, но имам и съмнения, че това може би е станало и в църквата „Св. Петър и Павел”. Преди няколко години с усилията на проф. Николай Овчаров беше поставен един паметен знак в църквата „Св. Петър и Павел” в чест на тези светци. В календара на Българската православна църква няма такива светци, което е много тъжно, тъй като те са търновски великомъченици, които са канонизирани от Патриарх Евтимий. Затова и Патриарх Евтимий е подложен на преследване след това, защото той е осъдил това убийство и реално погледнато е отдал почит към тези видни българи. Като говори за тях Григорий Цамблак ги нарича "войни на Христа", което е показателно, че те са обявени за мъченици. Има много да се разсъждава върху това и аз мисля, че част от усилията на днешното управление на Велико Търново е да се вглеждаме по-внимателно в своите корени и да възстановяваме такива феномени, какъвто са „40-те великомъченици”.
- Как си обяснявате това, че сме забравили корените си и не отдаваме нужният им култ и почит?
- По принцип комунистическият режимът, през всичките 45 години, нанесе много силни вреди на БПЦ и на нейната културна и просветна дейност. От друга страна, може би се дължи на това, че много паметници са загубени от повратностите на времето. Ако тези мощи се пазеха в Търново, отношението и известността към тези светци щеше да е по-голямо. Но все пак аз не виждам да има проблем култът към тези светци да бъде възобновен, защото това е част от нашата културна тъкан. Нашите предци са вярвали в тези свети личности, били са покровители на царството, били са покровители на милиони хора. Така че някак си е несправедливо да изпадаме в такава амнезия. Аз смятам, че знанието, информацията, това което правим ние – историците и медия като вашата е изключително необходимо. Светът не е само днешните комерсиални ток-шоута. Нашата традиция е достатъчно богата, която, без да изпадаме в някакви старомодни залитания, ни задължава да търсим това, което представлява достатъчно голяма сила и днес. Това е културата, знанието и вярата. Всичко, което си заслужава да бъде съхранено.
- Коя е най-интересната история, предание или легенда, на която се натъкнахте докато пишехте книгата си?
- На тези легенди са се натъквали много хора. Търново през вековете на турското робство е бил град с особена почит към нашите фигури от Средновековието. Неслучайно в тефтерчето на Васил Левски – Апостолът на свободата, има една песен на Добри Чинтулов от онези векове, включително и през модерния деветнадесети век за живеели с магията на Търново. В техните очи Търново е днешната столица на България. Те са знаели за Охрид и за Велики Преслав, Плиска е била малко по-забравена, но все пак в очите на българите царственият град, столичният град, олицетворението на България е Търново. Това е една национална мантра за онези времена. За най-големите титани на България Търново е духовната и историческата столица на България. Естествено е, че всички хора са се интересували от града и от преданията му. Най-красивите и тъжни предания са свързани с храма „40-те мъченици”. С тази мистериозна принцеса, облечена в бяло, която излиза в потайна доба, пали кандила и напомня, че този храм е християнски. Това е във времето, когато той е превърнат в джамия. В една прекрасна балада на Иван Вазов, в която припомня, как Иван Асен II се събужда от вековен сън, чувства някаква тежест и минарето на джамията пада. Или легендата за главнята, която Цар Иван Шишман забил в земята и казал, че когато от нея поникнат клони и листа, тогава България ще се освободи. През XIX век вече се е говорило и се е сочило едно дърво – че това е главнята, която цар Шишман заби. Това било знак, че скоро освобождението ще настъпи. Тоест, има много красиви моменти, които излизат извън религиозните характеристики на отношението ни към светините. Те са много ценни, защото показват каква поетична душа и богато въображение притежава българският народ, колкото и да не ни се вярва в днешните комерсиални времена. Нашите предци са били отворени за историята, за красотата и за националната памет. Те са оставали верни на своята българска кръв и душевност.
- Какво място заемат светците в нашата православна история?
- Разбира се, някои от тях имат водещо място. Няма учебник, било то исторически или църковен, в който да не се говори за патриарх Евтимий, за Св. Теодосий Търновски, Св. Иван Рилски – небесният застъпник на България в очите на много хора. Наред с тях има и други личности, които си струва да бъда припомнени. Хубаво е да се подчертае и да се знае, че всъщност този културен пантеон е създаден до голяма степен от самата българска патриаршия – Търновска патриаршия. Тоест, трябва да не се губи връзка между събитията и личностите. Става дума за един общ процес на духовно развитие, който е правел Търново обединителен център на всички български земи, включително и на Македония. Цар Калоян, когато пренася тези мощи и по този начин укрепва столицата, укрепва държавата, но той чертае и границите на държавата – св. Иларион Мъгленски от Мъглен, св. Гавраил Лесновски от Северна Македония. Съзнателно или не, българските царе са очертали българското етнокултурно пространство – като то съществува и днес. Аз съм един от инициаторите мощите на цар Самуил да бъдат пренесени тук, защото не е логично останките на един християнски владетел да седят в сандък в един музей. Това е неуважение към самия него, към нас и към историята и вярата.
