Гигинският манастир остана без образа на един от ктиторите си. Бизнесменът Цветан Василев сам е поискал преди дни портретът му да бъде заличен, след като снимки от обителта предизвикаха реакция в публичното пространство и медиите. В интервю за Дарик отец Никанор - един от монасите в манастира, нарече атаката срещу ктиторския портрет на банкера „безобразна простащина”. Религиозното невежество на българите и липсата на ценности според монаха били причината за острата реакция най-вече в интернет.
„След като конкурентите му не успяха да го победят на пазара, сега опитват с очерняне по медиите”, коментира още отец Никанор, който е загърбил професията на брокер в светския си живот:
Бяхте ли смутени от факта, че тъкмо ктиторската дейност на Цветан Василев влезе във вниманието на медиите?
Аз бях с едно чувство, което е някак неприятно, като да изядеш една гнила ябълка, от това, което се написа, защото беше израз на безобразна простащина и нямам по-тежки думи, леки даже, да се изкажа. Защото едно добро дело на един човек да се използва за разчистване на лични сметки, както тази кампания срещу него. Тя никога не е спирала, но вече прекрачването на границата, това кощунство, това светотатство, което се извърши - да влизат, да показват, да се взимат неща от черквата, от светинята. Този човек е много свестен, не само защото ми е помагал. Познавам го и съм разговарял с него и знам, че е много качествен човек. Но остави това. Да приемем, че не би бил. Делото, което направи, лично, което е вложил - те ще останат за поколенията, а това нещо трябва да се стимулира - това дарителство на богатите хора. Тези, които са против него и му скроиха това унизително нещо, ги няма никъде нарисувани, защото никъде и нищо не са дали, нищо не са построили. Като минат поколенията - кое е за предпочитане? Жалко, че още повече се показа липсата на елементарни познания за вярата, за религията и още един път изскочи нуждата от вероучение. Що за скандал, що за учудване е, че един ктитор, не говоря за обикновен дарител, се изписва. Това е нещо съвсем нормално. Който учи вероучение знае къде е мястото на ктитора. Мястото, където беше изписан господин Василев, той понеже помоли да го изличат, човекът и той се погнуси от тази кампания, си е най-каноничното, най-правилното място. Същото е място и в старата църква, на същия човек от 19 век - чорбаджи Алекси Стефанов - отдясно на притвора, като влезеш. Това е и за дарителите в Банско и в Рилския манастир - там малко по-почетно място са определили - на дясната предница - на Хаджи Вълчо на съпругата. Да отидеш и на Земенски манастир, и на Лесновски, където и да влезе човек в по-старите църкви, на Кремиковския манастир, там са местата на тези хора. И се слага, не защото през 19, 15 или 13 век е имало пиар, а се слага за назидание към поколенията. Защото Свети Йоан Златоуст казва така: „Всяко едно поколение е нужно да направи по една своя църква”. И ако ги нямаше тези хора като господин Василев, които не само да печелят пари и да правят бизнес - това си е светско начинание, но и да заделят тези пари за духовност, както в случая, за култура, както той прави. Знаете операта от него се издържа. И безброй други добри дела. Това нищо не ползва. Арабите знаете какво казват: „Светът се крепи на три неща - на молитвата, на праведните, на перото на мъдрите, на милостта на богатите”.
Казахте, че той е поискал да бъде заличен образът му, така ли?
Да, просто човекът му стана неудобно. Той и без това едва го кандардисахме, ние искахме да има негов портрет, не той. Това трябва да се има предвид. Защото непременно искахме да си правим нещата, както казват гърците - каноника, както е приет обичая, както си е редно, така да си остане. И понеже сме гледали във всяко нещо, което правим в манастира, да се допитваме до тези от Света гора - как да бъде направено, каква архитектура, какво вътрешно оформление. И този въпрос сме питали, но сега човекът си е скромен. Аз много добре го разбирам, той не счита себе себе си достоен да бъде там направен. Каза: „След като такъв шум се вдигна, нека мен да ме няма, щом толкова не искат да ме виждат моите врагове”. Нормална човешка реакция на един скромен човек. И няма го в момента портретът на господин Василев.
А кога го заличихте?
Когато ми се обади - миналата седмица. Ще бъдат сложени други портрети, на други ктитори от 19 век, които ги имаше на друго място, тук ще ги повторим. И това е.
Други нови ктитори нямаше изографисани, доколкото знаем?
Ктиторът е един. Не може да бъде изографисан нов ктитор, след като в манастира са изографисани точно 6 лица, 7 - като включим Василев и съпругата му. Това са царете, които се знаят, че са давали за манастира - Йоан Асен, Йоан Александър, след това са двамата монаси, които са го възстановили - йеромонах Иларион и йеромонах Захарий, които исторически са го възстановили, дядо Алекси Стефанов, който също е ктитор от 19 век след тях, монасите са в началото на 19 век, а дядо Алекси в края на 19 век е построил и обновил манастира. След тях вече и като хронология и като фактология идва господин Цветан Василев, защото той се явява ктитор не поради някакво книжно провъзгласяване, а фактически се явява такъв. Ктиторството му е онтологически свързано с него, тъй като той даде средствата и се направи тази прекрасна нова църква и една голяма част от манастира.
Над половин милион лева ли даде той за манастира?
Разбира се. Особено, знаете, управлението на една църква е много скъпо нещо. Повечето неща са правени в Гърция. Има мраморен иконостас, който имаме в „Св. Александър Невски” в България.
И сега какво ще стои там на това място?
Тези от 19 век ще повтори. Те ги има на едно място, ще ги повторим там пак. Мястото е ктиторско. Няма какво друго да сложиш там.
Колко време престояха образите на Цветан Василев и съпругата му?
Това, което се показа в медиите, бяха два медальона, които не бяха в църквата, те бяха в кръщелната. Те бяха сложени там от едни гръцки иконописци. Бяха там една година. Те са от миналата година, от септември. Стотици и хиляди хора са ги виждали и преди някой да реши тази долнопробна интрига, политика, пропаганда и оплюване. Никой не му е направи впечатление, че има нещо нередно, неморално. Но намериха се хора, които... Това е проблемът на българина, че няма ценности в него, няма светиня. Ползва всичко, когато има някаква лична облага. В този момент той е в състояние да оскверни и най-святото нещо, за жалост. Казвам го, защото съседните нам народи не си позволяват такива неща. У нас не се посвениха и в храма да влязат като свине и вътре ад - вилнеят като едни диви прасета, да рушат. Вижте, както трапезата, която се прави след богослужение, така и ктиторът, по свой начин, в него има нещо свещено. Не казвам свято. Има нещо свещено. Не случайно ктиторът се поменава на всяка служба.
Това вероятно няма да спрете да го правите ?
Всичко може. Въпросът е кое е редно и кое е правилно. Аз защо ви казвам, че там е отредено да бъде ктиторът, да се поменава. Какво значи един човек, щом това го е направил, да кажеш: „Какъв си ти, не си достоен”. Защото това беше смисълът на пропагандата - той не е достоен да е там. До всичките монаси - да се сложи там. Ктиторът не се определя по лични достойнства. Той не е светия. Неговият образ няма ореол. Там не пише свети ктитор, а пише името на човека и качеството му, какъв е. Той е ктитор на тази обител. Ако беше Гърция нямаше е възможна такава кампания, защото гърците знаят и това е нещо обичайно при тях. И в България в днешно време много църкви са изписани, също да ви кажа. Но у нас се използва просто един такъв момент на дълбокото и духовно невежество и липса на някаква елементарна религиозна просвета и знание. Те нашите не знаят да се прекръстят и не могат да стоят в църквата - като някакви паднали от небето извънземни. Ето такива хора идват и изливат съдържанието на своето сърце, което за жалост е зло - завист и злоба. Толкова по-жалко, защото много лош пример се дава на децата и на младото поколение. Вече не гледаме човек и не съдим по делата му. Ако мразим някого, всичко, до което той се докосва, трябва да бъде черно и отрицателно. Това е страшното. И това е, което ме покруси. И затова ви казах за този вкус на гнила ябълка. Все мислех, че нашият народ е способен на по-позитивно мислене, но тук говорим за една определена група, защото и на протеста има 5000-6000 души, а България се състои от 7 милиона население. Не бива от това, че някой там написал нещо в интернет, ние да ги наречем невъзпитани, неделиктни като хора. Защото то е толкова, за мен, жалко това го използваш, за да си отмъщаваш на икономическия конкурент. Това е позицията на слабия човек.
Духовен човек ли е Цветан Василев. Дали е от онези българи, които със сигурност са прочели евангелието?
Със сигурност това мога да го твърдя и още повече при беседите, макар и не много съм имал с него, личи един човек с една чувствителност, с едно чувствително сърце и с един светъл ум. Човек, който няма вяра, не може да направи такова дарение, такова количество. Още повече, той винаги в трудни моменти, когато е имал възможността да споделя, винаги споменава божията помощ и закрила, което е добре. А вече колко е свят всеки един от нас, Бог знае. Той е обикновен човек като всеки от нас и, дай Боже, повече такива. Но духовни са и тези, които извършиха това оплюване, те също са духовни, защото и дяволът, и бесовете са духовни. Завладяват човешките сърца. И духовността има много измерения - както позитивна, така и отрицателна. Насажда се и отрицателна духовност. Те също са напреднали много. Докато нас Бог, все пак вярвам, че ще помилва, въпреки многото ни грехове, ако не осъждаме и се смиряваме, и се разкайваме, то тези хора, този когото следват - сатаната, няма да ги изведе. Само ще им причини по-голяма щета. И по-добре да се откажат от злобния начин на мислене, защото, нека си има конкуренция там - това, доколкото разбирам, става въпрос за някакви икономически интереси и групировки. Конкурирайте се, нека се покажи кой е по-интелигентен, кой е по-съобразителен. Тези нещо в живота са допуснати, това е нормално нещо. Но го правете в рамките на някаква етика, там чисто икономически, ако щете, политически. Но да не се влиза в такива грозни лични отношения. Това, което се направи, беше една ругатня, образно казано, в лицето на господин Василев от името на неговите конкуренти. Като не можаха да го победят на пазара, сега ще го победят иначе - в медиите като го обругаят. Това не е допустимо, не е и човешко, камо ли християнско.
Има ли място църквата в битката, която обществото се опитва да води срещу олигархията, срещу обвързването на бизнеса и политиката зад сцената?
Категорично смятам, че има място, но мястото на църквата е да помогне на хората да намерят себе си на първо място, да си изградят ценност. Любовта към Бога и любовта към ближния са две не просто заповеди, а два пътеводителя, които могат единствено да направят човека щастлив и да му осмислят живота. Това, което църквата насажда сред човеците, ще помогне и те да бъдат с просветен ум, такъв ум, който ще им даде и в материалния свят да са ориентират по-правилно и да си избират такива правителства и такива хора, такава политическа класа, която няма да допусне това, за което говорите - обвързването и надделяването на частния интерес над обществения. Защото това е грях. Който използва своето обществено положение, своите връзки с политици, за да вземе от обществото, от общото, и да го разори, такъв най-малкото е крадец. И освен че е крадец е и тунеядец. Какво значи тунеядец? Това значи напразно ядат хляба си, на славянски - напразно. Но без вяра, без така действено хората да го имат в сърцата си, масово, цялото общество, ние не можем така да се отървем. Дали ще викаме олигархия, дали ще викаме, че един олигарх ще го сменяме с друг - няма как. Докато човек е роб на греха, роб ще е и на дявола. И докато е роб на дявола, ще е роб и на неговите слуги.
От това, което казахте, разбирам, че за вас в личната ви представа Цветан Василев не се нарежда в графата на олигарсите, с които трябва да се борим?
Господин Василев е давал хляб на много хора и понеже аз знам какво значи една банка и колко е важна тя, за мен е един от хората, които се нареждат в графата предприемачи, тези, които се стараят в България да се създава благосъстояние, в България да се трупа вътрешен продукт, в България да има и да се разкриват работни места. Това, което аз знам и от него за неговите дейности и занятия, не виждам никъде той да е отхапал от общото, за да привлече към частното. Напротив трябва да си спомним, че в момента на най-тежката световна финансова криза, която започна през 2008, 2009, 2010 г., той успя да продаде миноритарен дял акции от българка банка на чуждестранни инвеститори и вкара в тази страна 200 милиона, което беше много нещо. Такива хора трябват. Всеки може да опита, да му мине изкусителната мисъл, но ние трябва да имаме здрава политическа мисъл и здраво гражданско общество. Но вижте, да боравим с фактите, защото за мен този човек е просто обруган, обвинение от конкурентите.
Оптимист ли сте, че на фона на това разделение в обществото ще намерим ние българите общ език да си проговорим и да се чуем един друг?
Искам да съм оптимист и искам да живея с мисълта, че някога България ще стане едно хубаво място за живеене на българите в нея, както на всички други, които биха решили да живеят с нас. Но се опасявам, че това няма как да стане без да се промени мисленето на хората, без да се излекуват раните на опустошените човешки души. В тази област все още малко се прави, не знам, Бог да ни помага.
Готов ли е манастирът ви при нужда да приеме сирийски бежанци?
В нашия манастир всяка зима приемаме бежанци, които не са сирийски, а са български бежанци, и все се налага разни хора, които закъсват да презимуват при нас. Но понеже ги караме да работят, обикновено 30 март е знаменателна дата, защото тези хора, без дори да се обадят, така си изчезват. Дойде хубавото време, не им се работи. Искам да ви кажа, че представата за бедния и гладен човек в днешно време е много погрешна и неправилна. Трябва да кажа, че ако някой похлопа на вратите на манастира, няма да бъде върнат и спрямо нашите възможности и стопанството, което имаме, те затова се правят тези работи, да може да му се предложи топла чорба, да има подслон, да му е топло. Но да обърна внимание - не е работа това на манастирите, такова занятие, да знаете. Ще го направим, защото сме християни. Показаха се някои неща, излязоха в медиите, не е работа на манастирите и не бива един манастир да се бърка с гостоприемница, с убежище, приют. Това е дълбоко погрешно. Работата на монасите е да се молят за себе си и за целия народ, и за цял свят дори, за да може и Бог да помага. И ако на монасите се пречи и не си изпълняват тази роля, светът много скоро ще свърши. Църквата може да се организира в градовете, в манастирът не е затова. Манастирът е за молитва и богуслужение.
Този месец започна и с добри новини за манастира ви. От седмица вашите продукти, които произвеждате, се предлагат в специален магазин в София, в района на площад „Македония”.
Асортиментът в момента съдържа пълния набор от това, което предлага нашият манастир - това са млечните продукти биволско сирене, козе сирене, тъй като манастирът има и кози, овче сирене, кашкавал, а съвсем скоро ще разработим производството - ръчен способ на моцарела, за което очакваме един майстор от Италия да дойде. Надявам се към средата или края на октомври това да го има. И заедно с тези неща, това, което се произвежда от биволско месо - овчи, биволски суджук, биволска пастърма, биволска луканка, заедно със свинско месо, биволски шпек салам, вината, които са на манастира - средногорски купаж, който е много хубав. Разбира се има продукти и на други манастири. Надявам се повече наши български манастири да започнат да се издържат по този характерен за манастирите и за монашеството начин. И да са помага на другите манастири в тяхната издръжка.
Как успявате да се справите с това производство? Колко души работят в стопанството?
Двама души, защото тя е микро мандра или цехче. Самото производство е много малко То се ограничава само до това, което се произвежда в нашето стопанство. Тоест ние имаме биволи, кози, и от скоро и овце, които ги гледаха по-рано на друго място. Сега си ги прибрахме. Така че това са съвсем малки количества биволско, козе и овче мляко, а пък местните произведения, тъй като не е по силите на манастира да ги прави, произвеждат се в малко предприятие в Перник, което има всички лицензи. Продуктите, които са в магазина са на цени, които са напълно в ценовия хоризонт на обикновени, качествени продукти. Относително е на печалба Подпомага се издръжката на самото стопанство. А на печалба от животновъдство, който ми се похвали. Аз един път вече имах възможност да го кажа, нека да ми се яви - да го видя този човек. От земеделие и от животновъдство трудно се печели, но трябва да кажа, че значително се облекчава издръжката на стопанството и на самия манастир Имайте предвид и количествата, които се произвеждат - те са малки. Например биволското сирене при цена от 15 лева, има хора, които казват, че им е скъпо. Обаче тези хора не си дават сметка за разноските на това производство - че е ръчно, че количествата са минимални и не може до го сравняваш въобще със сирене, което се произвежда и е примерно 8 лева. Това, което не се прави от мляко, от предприятие, което произвежда тонове и стотици тонове годишно, биволското сирене на промишлени вериги, супермаркети е по-скъпо от това, което се предлага тук.
Източник: https://dariknews.bg
