Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

26Недалеч от планинската верига Големия Кавказ, точно на Транскавказката магистрала, се намира Аланският Богоявленски женски манастир - единственият в Северна Осетия (една от 21-те етнически републики в Русия - бел. ред.). Построен е в началото на миналото десетилетие на пусто място, макар че до 1918 г. тук е имало друг манастир, чиято последна обитателка се споминала през 1982 г. "Когато в началото на 2004 г. дойдохме тук, нямаше нищо. Нито огради, нито място, където да се живее. С огромни усилия превърнахме това затънтено място в това, което е сега", разказва игуменката Нона (Багаева).

Сега тук зад каменната ограда има цял комплекс от неголеми сгради: църква, монашески килии, дом за богомолци, център за рехабилитация. Този център е единственият в Кавказ, пък и в цяла Русия. Той приема деца, пострадали във войни и конфликти. През 2005 г. е построен заради децата-заложници в училището в Беслан. След войната в Южна Осетия през 2008 г. в центъра се приемат деца и оттам. Монахинята Георгия (Бестаева), директорка на центъра, твърди, че 3000 деца са преминали рехабилитация за 8-те години съществуване на центъра.

В центъра могат с часове да разказват историите на деца, преживели трите страшни дни в бесланското училище (1-3 септември 2004 г. - бел. ред.) Те се страхували да излязат от къщи, да разговарят с непознати, крещели са нощем, затваряли се в себе си или пък ставали агресивни. Момичета като Мария идват в центъра почти всяка година. След терористичния акт Мария не се е отделяла от майка си нито за минута. Момичето не можело да тръгне на училище - изпадало в истерия. Първото й отделяне от майка й станало именно тук, в рехабилитационния център. Когато Мария била в манастира, майка й всеки ден звъняла по много пъти, това е било необходимо, за да се чувства детето търсено и защитено - все пак трагедията още не е забравена.

44086 bМонахинята Георгия разказва, че години наред центърът работи по съвременни европейски методики и до 2008 г. дейността му била финансирана от немски филантропи. Сега той се издържа от дарения на вярващи и частично от бюджета на местните органи на властта. Случвало се е парите да не достигат, казват в манастира, но засега нито един рехабилитационен курс не е отложен - ако центърът не може да приема деца, никъде другаде не могат да им окажат помощ. Десет години след бесланската трагедия бившите заложници казват, че не са получили необходимата психологическа помощ.

Тази година рехабилитационният център се озовал на ръба на закриването - на метри от него започнал добив на варовик за бъдещ циментов завод, който ще бъде построен в района. Вече няколко месеца местните жители протестират срещу строителството на завода.

"Заплахата от циментовия завод е не по-малка от тази, в която пострадахме, просто тук тя е по-удължена във времето", смята активистката Марина Пак от комитета "Майките на Беслан". "Знам, че можем и трябва да се борим с нея". В центъра на скандала е Уралската добивно-металургична компания (УГМК), която е собственик на завода "Електроцинк" във Владикавказ (столицата на Северна Осетия - бел. ред.). Години наред този завод предизвиква протестите на еколози и обществени движения, които твърдят, че влиянието му върху екологията на града е разрушително. Сега обаче УГМК се е докопала и до рехабилитационния център.

"Ще се наложи да закрием нашия детски център, ако плановете на УГМК бъдат реализирани, никой не иска детето му да живее в зона на екологична заплаха", твърди монахинята Георгия. Настоятелката смята, че кариерата за добива на варовик ще засегне силно и целия манастир.

44087 p

"Днес това е екологично чисто място, тук идват семействата с децата си, а какво ще стане утре, ние не знаем", споделя игуменката Нона. Странното е, че всичко това става сега, когато навсякъде се говори за заплахата от отделяне на Кавказ. А православието в Кавказ е фактор, който обединява страната. Но днес го заменят с варовика.

"В републиканското Министерство на промишлеността уверяват, че цялото производство на завода ще бъде екологично безопасно и "никой не е срещу обществения контрол". Но еколозите припомнят гръмките скандали около "Електроцинк", на които не реагират нито ръководството на компанията, нито властите. Последните години в завода имаше аварии, които доведоха до недопустимо висока концентрация на вредни вещества, но предприятието не е закрито. В манастира смятат, че общественият контрол срещу интересите на големите предприятия е буря в чаша вода и няма да има никакъв резултат.

Зам.-директорът на холдинга УГМК Сергей Ерипалов заяви пред "Власт", че не са му известни протестите по повод новия завод. Той отказа да отговори на въпроси, доколко екологично чисто ще бъде производството, като посъветва "въпросите да бъдат представени в писмен вид". Годишно заводът ще произвежда 1.5 млн. тона цимент.

Мнозина в Беслан говорят, че на бившите заложници и на семействата им досега е била нужна психологическа помощ. Но по този въпрос никой не се обърнал към властите - или са се примирили, или пък вече не вярват, че ще им помогнат.

Премиерът на Северна Осетия Сергей Такоев твърди, че местните власти работят "в тесен контакт с представители на пострадалите и нито една стъпка, касаеща последствията от терористичния акт, не се предприема без консултации с тях". По думите му в последно време не е отправяно нито едно искане за помощ за операция или лечение. "Ако такива искания постъпят, ние винаги сме насреща", казва премиерът. В Северна Осетия има негласно правило за всички чиновници, без изключение - за пострадалите от терористичния акт се прави всичко и преди всичко това дори не се обсъжда, добавя той.

Тази година властите в републиката осъществяват програма за осигуряване на жилища на всички пострадали. Програмата беше приета след среща на "Майките на Беслан" с Дмитрий Медведев през 2011 г. По думите на Такоев пари за нея са отделени от федералния център (Москва, б. р.) и "всички пострадали ще бъдат обезпечени с жилищни площи". Освен това всяка година няколко десетки от бившите заложници отиват на почивка зад граница.

Но има проблеми, които безпокоят и бившите заложници, и местната власт. През следващата година според Такоев се прекратява програмата, по която всички ученици, бивши заложници, имат възможност да се записват без конкурсни изпити в който и да било ВУЗ на територията на Русия. Досега на бесланските деца не е отказван прием никъде (с две изключения), но от следващата година това може да се окаже сериозен проблем. От терористичния акт минаха 9 г. и онези, които тогава са били в първи или втори клас, едва след година ще постъпват в университет.

Другата беда е безработицата. Випускниците дори и на престижните висши училища често не мога да си намерят работа в Северна Осетия. Такоев казва, че засега властите успяват да убедят предприемачите да вземат на работа бивши заложници, но в комитета "Майките на Беслан" са на мнение, че това не е особено ефективен метод. Те са убедени, че са нужни държавни програми за поддръжка и трудоустройване на бившите заложници.

В крайна сметка обаче главната и най-болезнена тема за бесланци е разследването на терористичния акт от 2004 г., което досега не е завършено. В комитета казват, че бившите заложници и техните роднини вече много години чакат да приключи следствието и да получат отговор на въпроса, защо в училището умряха толкова хора, защо бяха взривени бомби в спортния салон, защо спасителната операция не беше организирана, както трябва. Но по тяхно мнение следствието ще се разтакава, за да не се дадат отговори на "болезнени въпроси".

Премиерът Сергей Такоев се оказва един от онези, които са лично засегнати от разследването на бесланския терористичен акт. Следствената група на тогавашния зам.-главен прокурор Владимир Колесников, която пристигна в Северна Осетия след среща на "Майките на Беслан" с Владимир Путин, стигна до извода, че терористичният акт е станал възможен и заради това, че бил разформирован отрядът в милицията, охранявал административната граница с Ингушетия. По мнението на Колесников икономисаните от това средства били насочени за финансиране на футболния клуб "Алания". Исканията за обективно разследване от страна на "Майките на Беслан" били игнорирани, а шефът на администрацията на президента на Северна Осетия Сергей Такоев бил поставен под домашен арест, след като заяви пред в. "Комерсант", че обвиненията на Колесников са неоснователни. Впоследствие съдът не открива престъпление в действията на Такоев и напълно го оправдава.

"Дори не ставаше дума за мене, просто един ден Колесников каза: Ще направя така, че изобщо да не ви е до Беслан", спомня си Такоев. В отговор на въпрос, как се движи следствието сега и кога може да бъде приключено, премиерът на Северна Осетия само повдига рамене: "Пострадалите сами казваха, че искат бързо разследване, не защото искат да се пролее нечия кръв, а за да не се повтарят повече такива неща, за да се създаде в страната система за ефективна реакция при такива ситуации. Но с всяка година надеждата за това, че ще се появят отговори на въпросите на пострадалите, все повече намалява". (Комерсант власт)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xf4c8 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец