Митрополитът на Мексико Антоний (Сентрауи) разказва за живота на Антиохийската църква, за геополитическата обстановка в региона и настроенията в църковните среди, за съвременните гонения на християните, за проблемите между Антиохийската и Йерусалимската патриаршия и за отношенията с Вселенската патриаршия, за общите проблеми и предизвикателства на Православната църква по света и за това, че парите не са най-важното нещо за успеха на църковната мисия.
"Ще ви разкажа един случай. Бях отишъл във Венецуела, защото по онова време процедурата за един митрополит да влезе в Мексико беше почти невъзможна. Чаках шест месеца да взема виза. За щастие имах братовчеди във Венецуела и останах при тях, защото иначе щях да остана и без пари дори още на първата седмица. Попитах: "Кои са православни тук?" Отговориха ми: "Ние и нашите съдеси, които познаваш от Триполи (град в Ливан - б. р.) - други няма". Досега сме открили в Каракас около 1000 семейства. В Мексико имаше църква и нямаше свещеник... Там на събранието на вярващите ми казаха: "Владико, не можем да ти предложим нищо, оправяй се сам". Казах им: "Имам 5000 долара; ще харча, докато останат 1000. Когато останат 1000, ще си купя сам самолетен билет, за да не харчите нищо за мене, и ще се върна". Но, слава Богу, не стигнах до 1000 долара. Нямаше епископски дом, започнах да търся свещеник. Доведох един от Канада. Хората намислиха да ми купят кола. Казаха ми: "Ще ти купим кола. На чие име да я пишем?" Отговорих, че колата ще бъде на мое име, защото ще я купя с мои пари, когато имам. Сега нямам нужда. Когато имам да правя посещение, ще помоля някой от вас да ме взема, ако не мога - ще взема такси, а ако нямам пари, ще ходя с автобус или пеша. Няма значение. Опитвах се да бъда близко до онези хора, а не далече от тях".
Това е разказ на митрополита на Мексико към Антиохийската патриаршия Антоний Сентрауи. Спомените са от далечната 1966 г., когато поема митрополията на Мексико, Централна Америка и Карибите. Днес той посреща група гръцки журналисти в хотела, където пребивава по време на посещението си в Атина. На 81 години той продължава да играе ключова роля в Антиохийската патриаршия и разговаря за проблемите на Църквата от позицията на опита си с вълнение, разочарование и надежда.
"Възлагаме големи надежди на новия патриарх и очакваме много неща от него. Много положителни послания изпрати неотдавнашното заседание на Синода, което считам за едно от най-добрите синодални заседания, в които съм участвал през живота си, защото организацията му беше безупречна. За всеки поставен на обсъждане въпрос имаше предварително цялостно проучване.
- Това звучи ли като критика за синодалната работа досега?
- А защо да не е самокритика? Правя самокритика и не ви лъжа - за първи път виждаме всички въпроси, които обсъждаме, да са предварително проучени. Вече е време за самокритика. А не да седим и да се хвалим.
- А при предишния патриарх Игнатий как протичаха заседанията?
- Не сравнявам миналото със сега, защото постоянно възникват нови проблеми. Днес ги няма нещата, които бяха в годините на патриарх Игнатий. Преди нямаше война и християните не бяха избивани. Това започна сега. Затова днес обсъждаме как да се справим с тази нова ситуация в църковния живот на нашата патриаршия. Сега гледаме напред, не се обръщаме към миналото. Говорехме за евангелизацията и за много други въпроси. Това и преди го бяхме обсъждали, но не приложихме нещата, които говорехме. Нямаше механизъм, който да контролира това. Беше само патриархът. Той не можеше да контролира положението. Какво да искаш от един 93-годишен човек?
- Тогава възниква едно недоумение. Защо тогава не се поставя въпросът за пенсионирането на архиереите или нещо подобно?
- Този въпрос го задавайте на архиереите във вашата страна, не питайте мене. Защото ние взехме решение през 1997 г., което определя възраст на оттегляне на митрополитите. Но веднага щом си тръгнахме - ние, митрополитите в Америка и чужбина - то беше отменено.
- А за гоненията срещу християните във вашата Църква какво ще кажете?
- Доколкото знам, през 1973 г. големият ционист Хенри Кисинджър дойде в Ливан и се срещна с приснопаметния президент Сюлейман Франжие и му каза: "Ето ви 6-тия флот, ето ви и кораби. Те са готови да пренесат християните и да ги разпръснат в Америка". Отговорът на президента тогава беше: "Земята е наша и родината е наша, и ние сме готови да жертваме и последната си капка кръв, защитавайки земята си". Резултатът беше, че през 1975 г. подпалиха гражданската война в Ливан, която продължи до 1990 г. И християните започнаха да емигрират. Днес за съжаление САЩ и ЕС имат план да изчистят изцяло Близкия Изток от християни.
Когато говорим за Антиохийската патриаршия, днес тя е в много трудно положение - загубихме свети мъченици и днес имаме дори един жив митрополит-мъченик, отвлечен преди повече от два месеца. И се питам: Къде са Православните църкви по целия свят и защо не се вдигнат като една и да докажат, че съществуват, като помогнат на чедата на древната православна Антиохийска църква? Впрочем, нито една поместна Църква не е допринесла толкова много за Православната църква по принцип, колкото Антиохийската. Св. Йоан Златоуст тръгна от Антиохия и още толкова много св. отци, и прочутата Антиохийска школа...
Надяваме се да търсим първо единството на православните преди да търсим водачеството и първенството, и всички тези безсмислени неща, които нямат никаква връзка с Православието. Искаме действия, а не думи. Искаме дела, а не теории. Това е Православието, както го разбираме.
- А как ще реагира патриаршията на плана за дехристиянизирането на Близкия Изток?
- Ще положим всички усилия, ще работим, колкото е по силите ни, за да помогнем. Призоваваме хората да останат в земите си. Не ние превзехме мюсюлманите, но мюсюлманите превзеха нас. Ние бяхме тук преди исляма. Когато казвам да защитим земята си, имам предвид да призовем хората да останат по родните си места и призовавам не само местните, но и емигрантите. Затова правим, каквото можем, за да не продават емигрантите земята си.
- Какво може да им каже Църквата? Нима може да им даде пари, за да не ги продават? Може ли да ги предпази от смърт или отвличане?
- Нека не говорим теоретично. Това е задължение на Църквата и наше задължение. Това е общо задължение - не само на ръководството на Църквата, но и на всички вярващи. Днес има яростна атака срещу Църквата от страна на ислямския фундаментализъм, каквато досега не сме преживявали. Днес мнозина търгуват с религията. Ние правим каквото е по силите ни. Опитваме се да активизираме другите православни църкви, например, миналата година посетих Руската църква и имахме пространен разговор с руското правителство. Днес, ако нямаше натиск от страна на Русия, нямаше да остане нито един християнин.
Събираме помощи. Например, ние в чужбина само от епархията в Мексико изпратихме миналата година 270 хиляди долара.
Ние не сме безчувствени, опитваме се да стоим политически и морално до своите чеда, да не ги изоставяме. Няма нито една митрополия в чужбина, която да не изпраща пари.
Когато поех моята митрополия в Мексико и централна Америка, тя просто не съществуваше! Имаше само един свещеник и то много далеч от мене - в Хондурас (страната е на юг от Мексико, но между Хондурас и Мексико е Гватемала - б. р.). В митрополитския център нямаше нито един свещеник. Започнах да пътувам - и тук искам да подчертая, колко е важно да се погрижим за пастирското дело. Митрополитът трябва да чувства, че е на същото равнище с народа. Трябва да престанем да имаме чувството, че сме богове - това чувство причинява вреда на Църквата. Преди да изтече първата година, вече бях купил къща, която направихме епископия. Днес митрополията в Мексико има викарен епископ Игнатий и 25 свещеника, от които 23-ма са местни, и двама дякони. Църквата в Мексико не наследи имущество. Вярващият народ е нейното имущество. Имаме и един манастир, който издава книги за всички възрасти и привлича към Православието християни от други изповедания. Построихме храм с вътреша площ 1500 кв. м. и с купол с височина 36 м., а камбанарията е 45 м.! Това направихме за четири години и вместо да задлъжнеем, ни останах милион и половина долара. Велик е Бог. И не оставя никого. Парите идват и остават дори в излишък. Това, че сме близо до вярващите хора, е причина да успяваме и да вършим делата си. Сега плануваме и един старчески дом, както и много други неща.
- Какво мислите за скорошния проблем между Антиохийската патриаршия и Йерусалимската патриаршия за юрисдикцията в Катар?
- Аз бих искал Йерусалимската патриаршия да беше успяла да задържи православните араби при себе си. Обвинявам Вселенската патриаршия за това. Днес няма диаспора. Всички вярващи са пето или шесто поколение. Там са се родили. Там е земята им. Мексико не е диаспора. Първата църква, която се погрижи за християните в чужбина, беше Антиохийската. Още от 1870 г. в Мексико гърците са 35 семейства и повечето идват в нашата църква. В Бразилия служихме вечерня в гръцката църква - бяхме 9 архиереи и пет вярващи. Следващата литургия отслужихме в антиохийската църква и дойдоха 1500 вярващи.
Преди време имаше проблем с йерусалимците в Северна Америка и тогава се намесих лично аз и разговарях със съученика ми от Атина патриарх Диодор. Йерусалимците отстъпиха и мястото им заеха клириците на Вселенската патриаршия (през втората половина на миналия век всички гръкоезични църкви, т. е. Александрийска, Йерусалимска, Гръцка, Кипърска, преотстъпват вярващите си в разсеяние на Цариградската патриаршия - б. р.). А в Чили, когато се появи проблемът между митрополит Сергий и неговата епархия, вместо Вселенската патриаршия да се намеси и да реши проблема, изпрати един архимандрит, който да превземе църквата. А когато мирът в епархията се възстанови, архимандритът беше изгонен и митрополит Сергий се върна. Това много раздразни Вселенската патриаршия. Не бих се изненадал, ако зад проблема в Катар стои пак тя, защото сме свикнали Йерусалимската патриаршия да бъде използвана за такива цели. Епископите на Антиохийска патриаршия в чужбина обаче са готови най-активно да сътрудничат с Вселенска патриаршия, уважавайки първенството на апостолския трон на Константинопол като пръв между равни, където никой не господства над другите, съгласно св. канони. Сърцето ни е отворено да работим заедно винаги на основата на любовта и уважението.
