Нови законови текстове признават само на православната църква и на другите регистрирани вероизповедания собствеността върху храмове и манастири. За тези имоти няма да се плащат местни данъци, при вписването на собствеността няма да се внасят държавни такси. Това предвиждат изменения в закона за вероизповеданията, внесени във вторник от председателя на парламента Михаил Миков, зам.-председателя на групата на ДПС Йордан Цонев, зам.-председателя на групата на "Атака" Павел Шопов, бившия говорител на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов (ДПС) и Васил Антонов (БСП). Промените днес бяха приети по принцип от парламентарната правна комисия.
С нови текстове се уреждат още служебните отношения със свещениците. На тях ще им се издава писмен акт за избор или назначение според устава на религиозната институция. Предвижда се служителите в различните деноминации да се осигуряват задължително в НОИ и здравната каса.
Поправките предвиждат правото на собственост върху манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, да е само на вероизповеданията и техните местни поделения, без да може да се придобива по давност от други субекти.
Няма да се зачита изтеклата придобивна давност за имоти, които са били одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети и върху които е възстановена собствеността на църквата. Давността ще тече от 1 януари 2013 г.
С промени в Гражданския процесуален кодекс се забранява да се отнемат храмове и манастири на БПЦ, молитвени домове на вероизповеданията, вещи за богослужебната дейност, ритуали и обреди.
Храмовете, манастирите и молитвените домове, заедно с поземлените имоти, върху които са построени се освобождават от местни данъци. Според вносителите, ако само за храм-паметника "Свети Александър Невски" плаща местни данъци, Светият синод трябва да даде милиони левове.
Имотите на вероизповеданията се освобождават и от плащане на държавна такса при вписването на актове и документи за право на собственост.
В закона се въвеждат и определения за храм и манастир. "Храм или молитвен дом" е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове. "Манастир" е свещено място с храм и други здания, предназначен за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа.
В мотивите си петимата вносители на поправките в закона за вероизповеданията посочват, че те поставят "началото на законодателно уреждане на въпроси, които се поставят от години на различни управляващи мнозинства, но все още не са намерили своето решение". С измененията не се създават привилегии за вероизповеданията в икономически или персонален план, а държавата признава нормативно силата на фактическото по отношение на правното положение на храмовете, манастирите и молитвените домове, голяма част, от които съществуват преди съвременната българска държава, отбелязват те. Депутатите напомнят, че една част от имуществото на БПЦ е дарено с хрисовули по времето на българските царе от Средновековието.
Вносителите на поправките напомнят за множеството случаи, в които църквата и местните поделения на вероизповеданията нямат документи за собственост върху свои стародавни храмове, манастири и молитвени домове.Снабдяването с документи за собственост изисква заплащане на сериозни такси и разноски, финансово непосилни за вероизповеданията, чиято основна дейност няма стопански характер и не позволява формиране на големи приходи.
Измененията целят още да се установи яснота и сигурност в правния мир като се потвърди изключителният характер на правото на собственост на Българската православна църква и вероизповедания върху религиозните имоти. Потвърждава се и особеният вещноправен режим на посочените имоти с оглед тяхното особено предназначение и специфичните качества на титуляра на собственост като особен субект.
Огромната част от религиозните храмове нямат нотариални актове - преди 1944 г., а дори и след това, на никого не му е хрумвало да оспорва правото на собственост (владение и ползване) на Българската православна църква или друго вероизповедание върху съответния храм, намиращ се по правило в центъра на населеното място.
В последните години трайно се налага правен формализъм, според който ако съответният храм, манастир или молитвен дом не е снабден с нотариален акт, се счита за свободен и може да бъде "завладян" от всеки, който се осмели на това, посочват вносителите и напомнят за случаи, при които областни и общински администрации са актували манастири, църкви и параклиси съответно като държавна или общинска собственост, с аргумента, че съответната сграда няма нотариален акт и поради това е безстопанствена.
Липсата на нотариален акт прави невъзможно издаването на разрешение за ремонт и други строителни дейности по закона за устройство на територията, посочват вносителите.
Бел. ред.: Заглавието на статията е на Двери