Неотдавна касичката в параклиса на един санаториум, където болните се молят и за Божията помощ, беше разбита и парите за изписване на св. икони – взети. Това светотатство ме кара да се съглася поне сега с покрилия се с печална слава полемичен автор на Сблъсъкът на цивилизациите – Самюел Хънтингтън, който в интервю за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ през септември м. г. каза, че Европа е езическо християнско общество.
Добро обяснение на това, защо тези езичници-християни, стъпващи в църква само на Великден или Рождество, не реагират бурно и с възмущение, когато тяхната вяра се осмива с всички средства и по всички медии и още по-лошо – сами оскверняват храмовете си.
Хуленето на образа на светото не е ново за християнството. Още през 727 г. сл. Хр. византийският император Лъв Трети се обявява против изобразяването на Иисус Христос в човешки образ. Неговият наследник Константин Пети Копроним свиква иконоборчески църковен събор в Константинопол. Съборът анатемосва изографисването, правенето и почитането на икони като действие, противно на Божиите заповеди. През следващите сто и повече години почитателите на иконите се преследват строго. Св. патриарх Герман е свален от константинополската катедра, затворен и изпратен в заточение. Гонят монаси от манастирите, изтезават ги и ги убиват. Бог ще съди справедливо гонителите.
Св. Йоан Дамаскин, творейки на сигурност в ислямските земи близо до Йерусалим, мобилизира иконопочитателите. Да, пише той, Старият Завет забранява правенето на всякакво подобие на Бога, но тъй като Бог стана човек в лицето на Христос, човешкият лик доби нова специална светост. Затова сега е разрешено на християните да правят и почитат св. икони.
Както първи при гроба на Христос отиват жените, така и тогава две жени – императриците Ирина и Теодора, които Църквата почита като светици, спират преследването на иконопочитателите.
Тази свобода да се изобразява свещеното е обогатила много нашата духовна и естетическа култура – влезте в Боянската църква, във византийските църкви на Истанбул и Равена, вижте в Москва иконите на Андрей Рубльов.
Но свободата да се изписват добри икони дава възможност да се изписват и лоши. С други думи свещеното може да се изобрази както с благоговение, така и с неуважение. Богохулството започва първо в сферата на литературата през т. нар. епоха на Просвещението. Волтер осмива със саркастичното си перо и християнството, и исляма. Така той отваря кутията на Пандора. Когато през миналия век сюрреалистът Макс Ернст рисува портрет на св. Богородица, биеща божествения си Син, всякакво приличие вече е изоставено.
Европа не приема вече закони, основаващи се на християнската етика. Християнската култура на нашия континент е подкопана от връхлитащите една след друга вълни на рационализма, марксизма, социализма и позитивизма, с тяхната нетърпимост към вярата. Резултатът е едно езическо християнство, както го нарича професорът от Харвард, общество, където хората влизат в църква на Коледа и Великден да запалят свещ, а не да се молят на Бога. Това безбожие се изразява и в липсата на закони срещу светотатството. Сега се радваме на свобода свещеното да бъде нападано, окарикатурявано и осмивано от всеки, който пожелае.
Мюсюлманите изглежда вярват, че Европа е християнски континент. Произхождащи от или живеещи в страни, където държавата не е безразлична към вярата, и нямащи секуларен опит, те ни приписват греховете на нашите правителства, на нашите медии, на нашите институции. Всъщност нашето общество се е върнало обратно към дохристиянското почитане на идоли. Къде е Моисей да слезе от Синай, да изгори в огъня златния телец и да прогони милионите му поклонници? Ин’шалла!
Като православен аз знам какво чувстват благочестивите мюсюлмани, когато се осмива Пророкът. Аз изпитвам болка, когато моят Бог и Господ се осмива, когато се крадат Неговите образи от черквите, когато се разбива касичка в параклис и се вземат парите за изписване на св. икони. Но като бивш журналист аз ценя свободата на пресата, така че душата ми е изпълнена с противоречиви чувства. Нима не може свободата на пресата да бъде свобода с отговорност и зачитане на светото? Не е оправдана свобода, която обижда ближния, или такава, която окарикатурява основател на една световна религия. Между християнството и исляма съществуват културни различия, но тези различия не трябва да се описват като враждебни.
Авторът е богослов и бивш редактор в Българската редакция на ВВС – Лондон. Освен стотиците православни религиозни програми, които продуцира през периода 1980-1998 г., той подготвя също и ислямски поредици като Хадж-годишното поклонение, Животът на пророка Мохамед и др. В началото на 1990 г. той се завръща в България за първи път слез тринадесетгодишно изгнание и организира в София семинар на православни богослови и ислямски улеми на тема „Общи морални и етични ценности“. Записът на тези дискусии се излъчва в поредица програми на ВВС. В момента Радко Попов подготвя за печат книгата си Иисус Христос в Корана.
