Нови хан 2 спасява БГ колонистите

4.6521739130435 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (23 Votes)

Кокошки, крави и 50 дка картофена нива изхранват новодошлите

Отец Иван от Нови хан купи 38 къщи в Монтанското село Якимово, засели в тях 90 от своите питомци и е на път да направи колония в най-бедната община в Северозападна България. Децата на дядо поп, както хората наричат новите заселници, се издържат от земеделие. Идеята да настани част от своите хора тук дошла на свещеника преди две години, когато едната от сградите на приюта му беше на косъм от събаряне заради незаконен строеж. Ако я бяха пипнали, хората ми трябваше да отидат на улицата.

В Якимово има много евтини къщи, земята е плодородна, може да изхранва и тях, и децата им. Намериха се дарители, започнах да купувам, разказва как се е родила идеята отец Иван. Сега близо 30 от тях вече са населени. Останалите се ремонтират и очакват бъдещи обитатели. Първите къщи заедно с дворните места, ВиК и елинсталацията духовникът купил за по хиляда-две хиляди лева. Като видели, че се е появил купувач обаче, местните вдигнали цената. Сега необитаема и напукана от последното земетресение 4-стайна постройка без баня и тоалетна тук се опитват да търгуват по 3, че и по 4 хиляди лева.

Община Якимово, която освен едноименното село, включва още Дългоделци, Долно Церовене и Комощица, е с най-висок процент безработица в страната - 54.6 на сто. Населението й наброява 4300 души, от тях в активна възраст са малко над 2000. Безработните от тях са над половината.

Сред тях са и хората на отец Иван. Не получаваме заплати, но не гладуваме, казва гордо 21-годишната Миглена Младенова. Тя, съпругът й Мариан и 10-месечното им бебе са едни от първите, преселили се от Нови хан в Якимово. Живеят в селото вече втора година. Грижат се за пет крави, които дават на ден по 40 литра мляко. От него произвеждат сирене. С четирите коня пък услужват на новопристигащите от Нови хан да си превозват багажа, използват ги и в селскостопанската работа. Имат още кокошки, зеленчукова градина, овошни дръвчета и любимия на Миглена котарак Сивушко, донесен от Нови хан, където тя е живяла няколко години. Там е бил приютен и съпругът й. Харесали се още като ученици. Щом завършили училище, заявили на свещеника, че искат да се оженят. Отец Иван им направил скромна сватба и ги венчал лично. Той е кръстил и детето им. Имаме си всичко за дома. Като дойдох тук, не можех да готвя, но вече се научих, мога и да меся. В Нови хан си имахме готвачка, която готвеше за всички, казва Миглена. Хляб не купуваме, всяка вечер хапваме домашна топла питка, казва вместо комплимент Мариан. Единствените пари, които влизат в дома, са детските. Мечтата им е да имат поне три деца и да ги изучат. Засега са сигурни, че могат да изпълнят само първата част от мечтата си. За втората не им е ясно как ще стане, тъй като при голямата безработица тук е малко вероятно някой от тях да започне работа, за да издържа студент.

Децата на отец Иван, както в Якимово наричат за кратко новодошлите хлапета, съживиха училището, твърдят учителите. Паралелките са от по 25-30 ученици. След обяд повечето са на занималня, но и за нея местата не стигат. Дворът през голямото междучасие е многолюден и шумен като на софийско школо. Основното училище, което досега едва смогваше да запълни паралелките с деца и от съседните села Дългоделци, Долно Церовене и Комощица, от тази есен ще стане средно общообразователно. От началото на промените досега нови паралелки и разрастване на училища в Монтанско не е имало. Но пък за това време са били закрити общо шест учебни заведения. Местните в Якимово не помнят от десетилетия тук да е имало толкова много ученици и детска гълчава. Бяхме забравили какво значат детски песни, игри и младежки закачки на влюбени. Да е жив и здрав дядо поп, няма да се изтрием от картата, казва баба Цеца. 75-годишната пенсионерка е живяла дълги години в София, но е преценила, че с пенсията от 230 лева може не само да оцелее, но и да изкара без притеснения месеца в Якимово. Затова се е върнала да изкара старините си в своето родно село. Тя е една от тези, които определено симпатизират на отец Иван и неговите питомци.

Има обаче и такива, които ги гледат изпод вежди. „Абе, тия ли, що ги довлече попът тука? Малко ли са нашете цигане, та и тия?! Ше седат мирно, докаа им дава леб, я да спре, ще плъзнат да ни краднат”, намесва се в разговора селянин и измъква иззад ухото си цигара, загасена наполовина. - Нема що да ми ги фалите тия. Да си одат от де са!”, отсича байчото и за да подсили категоричността на думите си, драсва нервно клечка кибрит.

ОТ „ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО”: Проблемите са с местните

Проблеми с хората на отец Иван нямаме. Проблемите ни са с местните, предимно бедни роми. Бърза да уточни Захари Методиев от отдела „Закрила на детето” в община Якимово. До едно по-големите деца на пришълците ходят на училище, а малките на детска градина. За разлика от тях повечето от тукашните хора са дори без средно образование и каквато и да било квалификация, спират хлапетата си от школо. Независимо че повечето от майките, дошли от Нови хан, са живели в социални домове, преди да попаднат при свещеника, и самите те са от проблемни семейства, се грижат за домакинствата си по-добре от повечето от коренните жители, казва още Методиев. За година и половина на него му се е налагало само три-четири пъти да привиква някоя и друга от жените заради дребни по думите му нарушения. Причината била, че те си позволявали да оставят малчуганите сами вкъщи, за да отидат до магазина да напазаруват. При всеки един от случаите служителят е уведомявал свещеника. Методиев уверява, че след това подобни „нарушения” не е имало. Въпреки това той държи под контрол новодошлите семейства. Посещава домовете им, разговаря с тях всеки път, когато дойдат в сградата на общината да си вземат детските. Гледат си децата добре. Облечени са бедно, но са чисти, нахранени са, не ги пускат да скитат по улиците. Ако и с нашите тук можехме да постигнем такъв ред, нямаше да има нужда от мене в селото, опитва той да обърне проблема с местните роми на шега. Неписано правило е, щом отец Иван пристигне в Якимово, първо да се отбива в отдела за закрила на детето. Двамата с Методиев са си изготвили и план за действие, ако се появят по-големи проблеми. Засега обаче не се е налагало той да бъде задействан.

Без пиянство, разврат и мързел

Без пиянство, разврат и мързел. Това са трите основни изисквания, наложении от отец Иван както в Нови хан, така и в Якимово. Само за нарушение на едно от трите провиненият напуска общността. Да се изпие чаша вино на празник не е грях, но да се пиянства не е угодно нито Богу, нито е от полза за човека, не е и възпитателно за децата, заявява отец Иван и по решимостта в погледа му става ясно, че ще купи еднопосочен билет на всеки, който дръзне да нарушава въведения ред. Майките да си гледат децата, мъжете и домакинството, е другото изискване на дядо поп, както галено и малки, и големи наричат в Якимово свещеника-благодетел. Просията и проституцията са нещата, за които дори не може да се помисли тук. Моите хората могат да живеят в къщите с децата си толкова, колкото искат. Могат да живеят в тях и внуците им. Изисването ми е да ги стопанисват като свои, защото на практика това са техните домове, казва свещеникът. Независимо от това, че е гласувал доверие на своите питомци обаче, той е осуетил предварително всеки опит сградите да бъдат продадени от обитателите им. Нотариалните актове са на името на фондацията “Свети Николай”, наречена така по името на манастира в Нови хан, откъдето отец Иван започна своята благотворителна дейност преди 22 години.

Попските чеда ремонтират храма

Питомците на отец Иван са се заели да ремонтират запустелия храм “Света Петка” на края на селото. Другият храм е в центъра. Официално селото е районирано на Якимово - 1, Якимово - 2 и Якимово - 3. Преди доста години под тази номерация са стояли имената на селата Прогорелец, Котеновци и Войници, които са били обединени. Къщите на попските чеда са предимно в Якимово - 3 (селото е преименувано на партизанина от с. Прогорелец Яким Атанасов, убит в Ломския затвор през 1944 г. - б. р.).

От няколко седмици насам, когато привършат с работата в своите стопанства, мъжете отделят по някой и друг час да разчистват двора на черквата от тръни и животинска тор. Доскоро местните са си връзвали магаретата и конете да пасат току пред черковните врати. Подивелите овошки в двора пък берели за ракия. Затова и трудно се съгласили попските чеда да бъдат пуснати дори в двора на храма. Няколко пъти дори недоволните ходили да “ходатайстват” пред кмета да не им дава ключа.

Искаме да стегнем храма, ще пишем на Видинския владика Дометиан да ни пусне за Великден вътре да си запалим свещичките за Възкресение Христово, казва Валентин. Докато бяхме в Нови хан, сме свикнали да сме в неделя и на празник на църква.

И аз ще моля владиката да имаме достъп до храма. Ако е Божията воля, след време можем и свещеник от нашите да си имаме, усмихва се кротко отец Иван, който е дошъл за няколко часа в Якимово да докара олио и захар. (...)

Целият текст в "Монитор" тук