Мобилно меню

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (22 Votes)

zx42Какво е да си свещеник в България? Тежко ли е расото? 

- Свещенството не е професия, то е призвание. Много ми е неприятно, когато то намира място в тези таблици на професиите. Преди известно време имаше някакво проучване за най-щастливите професии и останах много изненадан, че свещенството заемаше едно от челните места. 

Служението не никак леко. Тук не визирам някакви икономически предпоставки. Особено трудно е на онези свещеници, които градят своята енория, занимават се активно с енориашите си и се стремят във всеки един момент да бъдат до близо до тях.

В България има и друго - все повече хора, до известна степен и с помощта на медиите, налагат гротесков образ на българския свещеник. Със сигурност има такива примери. Но за сметка на това има много прекрасни свещеници, които съвестно вършат своите задължения, водени от любовта и вярата си към Бога. 

А българинът вярващ ли е? 

- Българинът носи в себе си исконна, дълбока вяра и в същото време – безумно суеверие. Ясно трябва да осъзнаем, че там, където влиза суеверието, вярата си отива. Това е големият проблем на църквата в момента – да премахне суеверието от всекидневието на българина. А там да постави искрена и чиста вяра, която води до познание. Това е задачата на всеки свещеник.

Суеверията ограничават свободата на човека. Вина за това носим и ние свещениците, защото понякога не сме толкова непримирими. 

Всеки един от нас трябва да избере пътя, по който да тръгне. Както казва нашият Господ Иисус Христос - "Ето, аз стоя на вратата и чукам и който отвори, ще вечеря с мен." Църквата трябва все по-активно да влиза в живота на българина и той ясно да чува този ехтеж, защото тя чука на сърцето на всеки един от нас. Онзи, който отвори и чуе тоя зов, ще бъде щастлив, радостен в живота, който те води единствено към вечността. 

Каква е причината за атеизма у мнозина? 

- Смятам, че няма човек, който да е атеист. Всички, които толкова гръмко се произнасят като такива, в даден момент ще потърсят Бога. Ще потърсят сила, която да е над този свят. Има такива моменти в живота на човека. В повечето случаи те са свързани със смъртта.

Преди време някой ме беше попитал дали съм религиозен. Аз съвсем искрено отговорих, че не съм религиозен човек, аз съм вярващ човек. Не обичам думата религия. Тя може да се отнася до всички системи, които са свързани с търсенето на авторитет. Но самата същност на думата "религия" е връзка и тази връзка я прави самият Господ Иисус Христос.

Ни най-малко не се сърдя на онези, които не вярват, но ми е мъчно, защото не знаят радостта от вярата. А тя наистина е нещо удивително. 

Независимо какви тоталитарни режими са се явявали, независимо какви бедствия са идвали на тази земя, църквата е вървяла все напред. Комунизмът искаше да обезличи народа и да го накара да живее по закона на масите. Това са неща, които са несъвместими с човешкото мислене и битие. Онова, което е толкова характерно за християнството, е точно персонализъм - личността не се изгражда в следствие на взаимотношението с обществото, а чрез постоянно оличностяване в търсене единствено на Бога.

На какво се дължаха проблемите с представителите за Патриаршеския избирателен църковен събор от Софийската епархия, която излъчва десетима за разлика от другите епархии, откъдето са по петима

- Имаше оплакване за редовността на избора. Но всичко това премина. В устава на Българската православна църква е казано, че този списък се предлага и изработва от епархийския митрополит /това сега е Кирил Варненски като изпълняващ длъжността на патриарх- бел. ред./ и при наличието на съответните епархийски съветници. Една част от тях не бяха съгласни с предложения списък, заради дадените хора, които са там. Всеки има право на това нещо. Въпреки всичко мисля, че Софийска епархия направи прекрасен избор и избра най-добрите и най-достойните от всички предложени. Това бяха шестима свещеника и четири миряни. От миряните влизат такива хора като проф. Климентина Иванова – един изключителен учен и силно вярващ човек, доц. Иван Петев, преподавател в Богословския факултет, декана на Богословския факултет доц. Александър Омарчевски и Мария Кьосева, която е виден юрист, направила много за изграждането на устава на Църквата. Съвсем спокойно можем да кажем, че богословието от страна на миряните отново избира патриарх. 

Какъв трябва да е новият патриарх, който ще бъде избран на 24 февруари? Какви качества трябва да притежава? 

- Отговорността, която носи патриархът, е огромна. Той е отговорен не само за своята епархия, но и за цялата ни православна общност. Той трябва да е най-достойният. Силно вярващият човек, живеещият в Църквата, отговорният, честният – той е бъдещият патриарх. 

Изборът на патриарх не е някакъв конкурс за избор на "мистър". Тук се търси онази духовна красота и отговорността.

Кои, според Вас, ще са тримата, между които ще бъде избран новият патриарх? 

- Не бих могъл да кажа още. В неделя ще имаме яснотата, кои ще бъдат тримата достойни митрополити и от тези тримата след една неделя ще бъде избран вече новият патриарх.

Не трябваше ли митрополитите, които са сътрудничили на бившата Държавната сигурност, да се покаят?

- Актът на покаяние е нещо много интимно и лично. Аз не съм човекът, който може да каже какво трябва да сторят митрополитите. Каквото са решили те, сторили са го. Тяхна е работата, те решават как да постъпват. 

Редно ли е митрополитите да си правят отвод при избора на патриарх? Имат ли право на това и не противоречи ли на канона?

- Ако човек не се чувства добре здравословно, ако по някакъв начин му е трудно, няма нищо лошо в това да се откаже. Митрополитът носи човешката си страна. Нашата природа не е чужда нито на митрополита, нито на патриарха. Всички боледуваме, остаряваме.

Видяхте какво стана с папата - нещо, което за първи път се случва от толкова години. Тогава, когато ясно си осъзнал, че ще ти е трудно да понесеш върху плещите си този товар, няма нищо срамно, нищо страшно в това самият ти да поискаш да се откажеш.

Отец Ангел Ангелов е предстоятел на храм "Св. София". От две години е протосингел на Софийска епархия. Завършил е Богословския факултет на Софийския университет. През 1997 г. е ръкоположен за свещеник. Преподавал е Християнска философия като хоноруван асистент в Богословския факултет. Специализирал е в Старокатолическия факултет на университета в Берн – Швейцария. Служил е в параклиса "Св. Троица" и в църквата "Св. Мина" в столичния квартал Модерно предградие.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xpqpk 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж