Мобилно меню

4.6428571428571 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (28 Votes)

157Процедурата по избора на патриарх започна още с избирането на дядо Кирил, който пое правомощията на наместник-председател. Негови са задълженията да ръководи Църквата до избора на патриарх, но основно - да подготви и ръководи действията на Синода за избирането на духовния ни глава, обясни пред BNews проф. Желев.

Той припомни, че решението, изборът на патриарх да се проведе на 24 февруари, беше наложено по Устава на БПЦ, според който това трябва да стане в срок до 4 месеца след кончината на патриарх Максим. Всъщност това беше последната възможна дата за провеждане на патриаршески събор, защото следващата неделя е 3 март, когато е националният празник. Началото на края на този съдбовен за БПЦ избор, обаче, започва тази неделя, на 13 януари, когато предстои да се изберат епархийските представители.

В устава на БПЦ е предвидено, че патриарх се избира от близо 150 души, включително всички архиереи на БПЦ в момента: 14 митрополити плюс 19 епископи, които са също архиереи, но без епархия. В това число влизат и по 5 представители от епархия, но 10 от Софийската, защото освен патриарх тя избира и свой митрополит, обясни бившият шеф на Вероизповеданията. Така в БПЦ, която има 15 епархии (все едно са 16, защото от Софийската са двойни), по този начин в неделя се избират общо 80 души.

Освен това всяка митрополия посочва по един монах и една монахиня от своята епархия. Теоретично това прави още около 30 души, като трябва да се отчете, че не във всички епархии има монаси и монахини. Така е например в Плевенската и Врачанската, в Европейската и Американската.

В избора участва и по един представител на ставропигиалните манастири (подчинени директно на Светия Синод) - Рилски, Бачковски и Троянски, както и по един представител на двете семинарии – в София и Пловдив, определени от ръководствата им.

Така в неделя ще се излъчат около 2/3 от избирателите за нов патриарх. Това ще се случи в епархийските центрове, където се събират избирателите. Във всяка от 15-те епархии епархийските избиратели (които са по 6 души от духовна околия, а околиите са от 3 до 11 според големината на епархията) ще излъчат петима свои представители - от които тримата са клирици, а двама - миряни. Това проф. Желев коментира така:

"Монархическата на пръв вид институция като Църквата всъщност е демокртическа. В нея властта е на владиката, но и хората имат правото да си кажат думата."

Какво следва оттук-нататък в църковните среди, е ясно още от края на ноември (решение на Св. Синод от 27.11.2012 г. - б. р.): още на 23 февруари в София пристигат епархийските представители, които ще участват в светата Литургия в храм-паметника "Св. Александър Невски". После те ще се отправят в синодната палата, където ще се проведе гласуването с таен вот за патриарх. Имайки предвид, че по обективни причини не всички ще успеят да дойдат, общо около 130 до 140 души ще дадат гласа си за новия духовен глава на БПЦ, прогнозира проф. Иван Желев. Той добави, че резултатът ще бъде обявен веднага, след което духовниците отново ще се отправят в храма "Св. Ал. Невски". Именно тук ще бъде извършена интронизацията (встъпването в длъжност).

Вероятно учудващо за нецърковните среди е, че цялата церемония по интронизацията на новия ни патриарх ще продължи не повече от 30 минути - тя ще започне с молебен, приветствено слово на наместник-председателя на Св. Синод към новоизбрания, който също ще каже своето тронно слово (това ще е и първото му патриаршеско). Ако избраният е наместник-председателят, Св. Синод ще реши кой да произнесе приветствието, като обикновено това е най-старшият.

Преди това обаче, най-късно седмица преди избора Св. Синод трябва да избере от своите среди трима души, "достоизбираеми за патриарх". Това ще е първата "цедка" на 14-те, коментира проф. Желев. Пред BNews той разкри още, че новият ни патриарх трябва да бъде избран с 2/3 мнозинство. Ако обаче това не се случи, ще се гласува, докато се получи резултат. В Устава са предвидени и действия при балотаж. Интригата сега е, кои ще влязат в тройката, каза проф. Иван Желев.

Междувременно на 24 февруари у нас се очаква да пристигнат глави или поне висши представители на поместните църкви - от Цариград, Гърция, Грузия, Сърбия, Румъния, Полша, Чехия, Александрия, Дамаск, Кипър, Йерусалим и др. На църковните ни хора им е ясно и какво предстои след 24 февруари. След избора на нов патриарх у нас през 2013 г. се очаква активизиране на Църквата, защото има какво да се желае по отношение на мисията й, каза проф. Желев. На първо място това е представянето на християнската вяра по един ясен и разбираем начин на хората извън Църквата и особено на младите. Наложителен е вече нов превод на Библията, посочи още Желев. Настоящото издание е правено в далечната 1925 г., а езикът му  е стар и архаичен. Не по-малко важно ще бъде активизирането на Църквата по отношение на социалната й дейност. Работата сред ощетените социални групи не е на необходимото равнище. Тази социална дейност на Църквата не е непременно свързана с пари, а по-скоро със съпричастност към хората.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a6u84 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски