Мобилно меню

4.043956043956 1 1 1 1 1 Rating 4.04 (91 Votes)

7794-PlvnAton- Проф. Желев, нека почнем по-отдалече. Има ли в българската православна история разколи, подобни на този от 90-те години на миналия век, както и скандали и разделение като сегашното. Ако има, как са приключвали?

- Преди всичко искам да кажа, че не сме изправени пред някакво критично състояние на Българската православна църква (БПЦ). Това, дето някой по-шумен митрополит създава впечатление, че има проблем в Църквата, защото нещата не стават непременно по неговата воля, все още нищо не означава. Има такива хора, които искат да бъдат център на внимание и не могат да се примирят, че другите не мислят по същия начин. Такива самовлюбени владици явно не са си на мястото. Затова миряните и въобще хората в обществото не понасят, когато те лицемерно представят личната си тъга по загубени позиции като скръб по починалия патриарх.

От друга страна, ако се обърнем към историята на БПЦ през последните 140 г. (от възстановяването й през 1870-1872 г.), ще видим, че много често сред относително малкото число митрополити е имало несъгласия. И това не е страшно. Лошото е, когато личните амбиции се представят като интереси на институцията. В десетилетията преди 1944 г. богатите хора са били по-благочестиви или да го кажа по-разбрано – по-набожни, затова няма такива фрапиращи случаи като днешните „архонти“ и тем подобни, които с парите си се стремят да диктуват решения. Но пък тогава е имало пряка намеса от политически фактори, особено от управляващите – не толкова от царя, колкото от мандатните политици. Вероятно поради скоропреходността си те по-насилно се месят в онова, което не им е работа. Как е приключвало всичко? С постепенно вразумление на неразумните. Църквата е оцеляла 2000 години, така че е видяла какво ли не. Такива бури в чаша вода не могат да я уплашат, нито да я спънат. В крайна сметка разумът винаги е надделявал.

- А как е в другите православни църкви или българската е уникална в това отношение?

- Българската църква не прави изключение, нито българите са най-големите скандалжии. Мога да ви дам примери като нашия от живота на всички православни църкви, но това сега не е интересно. Важното е трудностите да се преодоляват, както наистина мнозинството от висшите клирици се стремят да допринасят за мира и напредъка в делата на БПЦ, помнейки думите на Иисус Христос за Църквата, че „портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16:18).

- Как сестринските църкви и по-специално Вселенският патриарх Вартоломей реагират на текущите в Българската църква скандали след смъртта на Патриарх Максим? Има ли негова, макар и неофициална, позиция по въпроса? Знае ли се какво е мнението на Всерусийския патриарх Кирил? В медиите се промъкна информация, че неговите предпочитания за следващ глава на БПЦ клонели към митрополит Николай Пловдивски.

- Преди всичко определено твърдя, че скандали няма. Има преекспониране на някои второстепенни неща като лични амбиции, предмети на лукса и пр. Но в Църквата има изявени открито или косвено претенции за власт. Тези неща се следят от всички, включително и от сестрите-църкви. Защото и за тях е важно да могат след няколко месеца да установят отношения с един разумен и отворен за диалог предстоятел на БПЦ. Безотговорното говорене срещу Цариград или Москва най-малкото е белег на съществени липси (дефицити) в образованието и възпитанието на някои хора. И Цариградският вселенски патриарх, и Руският патриарх са хора с голям опит и те никога няма да изявят персонални предпочитания. Колкото до ходенето в Пловдив, там може да се спори, дали целта е била контакт с местния митрополит или затвърждаване на добрите традиции на руско-българско приятелство в пловдивската и българската общественост. Ако митрополитът иска да си тълкува онова посещение в своя полза, то си е за негова сметка.

- Какви са впрочем шансовете на дядо Николай да оглави църквата, каква е процедурата по промяна на Устава на БПЦ, за да може да се кандидатира той и възможно ли е това да се случи?

- Шансовете, поне засега, са нулеви. Не изключвам напълно опити за намеса, но вече се видя, че политическите сили успокоиха тона и направиха задължаващи заяви за ненамеса. А да се променя уставът на БПЦ заради една единствена личност, тогава по-добре направо да се промени изцяло уставът и „въжделеният“ да се посочи за патриарх. Такова предположение обаче е колкото абсурдно, толкова и невъзможно

- Приемливо ли е новият патриарх да е човек с досие на сътрудник на ДС, щом като при 11 от общо 14 това е напълно възможно? Как това би повлияло на миряните в момент, когато връщането към вярата и Църквата е масово?

- Същите тия миряни знаеха десетилетия наред за сътрудничеството между клира и държавната власт, но тогава това не беше проблем. Просто през последните 23 години въпросът се използва за политически цели. На такъв въпрос в началото на 60-те години на миналия век Българският патриарх Кирил отговаря: „Ние нямаме две отечества! Това е нашето Отечество и ние като Църква трябва да умеем да живеем и работим за доброто на вярващите българи.“ Ония миряни пък, които нямат спомен за десетилетията на комунизма, те не се интересуват от миналото, защото за всекиго по-важно е настоящото духовно състояние и особено бъдещото. С това не омаловажавам въпроса, но не смятам, че той е от такава важност. Митрополитите са се доказали като църковни дейци, дори и ония, които бяха в разкол, но се върнаха и работят за доброто на БПЦ. Всички те имат качествата да бъдат избрани за патриарх. Същевременно трябва от страна на ръководството на БПЦ да се проговори най-после и по тази тема. Хората не искат главата на никого. Те искат да им се говори истината без заобикалки. А истински църковните хора действително не се интересуват от въпроса, както показват запитвания при вратите на църквите (а не на площада!).

- Като верски човек, бил дълго време фактор в българското православие, кой от действащите в момента митрополити, според вас, може да го излекува, кой от всичките архиереи би могъл да остане в историята на БПЦ като патриархът-обединител?

- Независимо от някои крайни мнения, това беше и такъв ще остане Патриарх Максим. С благостта и търпението си той полека-лека обедини всички. Следващият патриарх ще бъде длъжен да върви по стъпките му. И съм сигурен, че ще го направи. Но проблемът не е в обединението, нито в някакво лекуване, а в активността на Църквата като цяло – клир и миряни. Има много неща, които искат повече желание и работа, отколкото човешки или финансови ресурси. За да отидеш при болен и изоставен, да помогнеш на сирак и старец не са нужни само и толкова пари, колкото добро сърце, любов към ближния, който страда или се нуждае от най-основни средства за живот. Грижата да се организира помощта за нуждаещите се е огромна по значение работа, която един свещеник чудесно би могъл да свърши, ако осъзнае, че това му е сред приоритетите на духовен пастир. И ако свещениците често не се сещат, че това им е сред първите задачи, ще трябва патриархът и митрополитите да им го напомнят, като сами дават пример и организират социалната и просветната дейност. Църквата има огромен потенциал в това отношение, но той трябва да бъде активиран и организиран. Отговорната задача на патриарха у нас винаги е споделяна от Светия Синод, затова аз по-скоро виждам ролята на патриарха като насърчител на митрополитите в доброто, а не като шесторъко езическо божество, което да се стреми да свърши цялата работа.

- Как би трябвало да протече предстоящият догодина църковен събор и кои са лостовете, чрез които миряните биха могли да въздействат при избора на нов патриарх?

- Не става дума за въздействане, а за упражняване на избирателни права по време на патриаршеския избирателен събор. Макар на последния църковно-народен събор през 2008 г. да се ограничи присъствието на миряните, то все пак не е за подценяване. От общо около 140 възможни членове на събора миряните могат да са най-много 34 души, но важното е те да бъдат хора с мнение, а да не гласуват по команда. Тъкмо в това се състои и тяхната задача. От друга страна, хубаво ще бъде по места в енориите да се проведе дискусия в седмицата преди избора, когато вече ще са известни тримата кандидати. Миряните да разговарят със свещениците си и да изразяват мнение за най-достойния кандидат. Трудно би се избрал от ония над стотина клирици и три дузини миряни кандидат, който не се ползва от одобрението на обществото на вярващите. Но на вярващите, а не на политици, богаташи, медии и пи-ар агенции! Защото се опасявам, че ще се видят доста нечестни постъпки от страна на нецърковните фактори. Дано да се окажа лош пророк.

- Вашите очаквания - по-скоро оптимист или песимист сте? Защо?

- Винаги съм бил и си оставам оптимист. Защото принадлежа към институция, която не е учредена за предстоящите избори, а е създадена от Богочовека Иисус Христос и е надживяла империи и гонения, погроми и унищожения, буквално адът се е разтварял, за да я погълне, а тя все е оцелявала и до днес продължава да дава вяра, надежда и любов на стотици милиони хора по цял свят.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ax6ha 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики