Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)

00126DB8-877A-41FC-9055-743F11E78D51 mw800 sПредлагаме на читателите на "Двери" част от интервюто с православния американски журналист Марк Стокоу, в което той разказва за проблемите в Американската православна църква и ролята на медиите в църковния живот. Марк Стокоу е създател на сайта оcanews.org за новини от Американската православна църква (OCA - Orthodox Church in America). Сайтът има ключова роля в разкриването на финансовите злоупотреби, парализирали за дълго време ръководството на Американската православна църква. Съществуването на оcanews.org като алтернатива на официалния сайт на АПЦ и източник на обективна информация поставя въпроса за това, каква част от истината за живота в Църквата трябва да стане публично достояние и кое трябва да бъде запазено като „църковна тайна“. Доколко е полезно и благочестиво да се мълчи за истината и да се работи за създаването на нереален, но красив „имидж“ на Църквата в обществото.

- Имайки предвид вашия личен опит, кажете до каква степен вътрешният живот на Църквата може да бъде изнесен за всеобщо обсъждане? Нямам предвид енорийските събрания и съборите, става въпрос за медиите, особено за интернет с неговата практически мигновена реакция. Имате ли някакви лични критерии за това?

- Свети Марк, не Марк Стокоу, а евангелистът е записал:“Няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве“ (Марк 4:22). И св. Лука е съхранил в евангелието си практически същото: „Няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве“ (Лука 8:17). Св. Йоан също е записал Христовите думи: „А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени“ (Йоан 3:21). При св. Матей пък четем: „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина (5:14).

Мога да кажа, че съм напълно съгласен с четиримата евангелисти относно „критерия“ за прозрачност в Църквата – това е не само мой личен дълг, а на всеки християнин. Няма никакъв смисъл да се град навръх планина, ако под него да са скрити подземия, пълни с тайни.

А относно интернет, то това не е само скоростта, това е безпрецедентната точно насочена достъпност на новия вид комуникация, която промени всичко. И какво? Това е само потвърждение на евангелското учение: всичко скрито в крайна сметка ще се разкрие. Решението на този „проблем“ не е в това, предавайки Евангелието, да продължаваш на криеш тайни, но да проповядваш на практика всичко, което е казано в него. Когато човек е направил отстъпление, го съветваме да си признае, да се покае и да получи изцеление. Ако в Църквата някой е направил отстъпление, като се е лишил от Божието благословение, защо и той да не направи същото?

Трябва ли ръководството на Църквата да влиза в публични дискусии по вътрешни въпроси на Църквата? От една страна, никой не иска да види служител на Църквата да разказва за не най-красивите неща от църковния живот, но, от друга страна, всички искат да получат информация от първоизточника. Според мене съществуването на църковна пресслужба е върхът на циничното отношение към членовете на Църквата, дори ако това е принудителна мярка.

- Ако трябва да отговоря с една дума: да. По какъв друг начин могат да се регулират разногласията, ако не по пътя на обсъждането и диалога? Ние да не сме деца, че да се занимаваме само с „красивата страна“ на църковния живот?

Аз мисля, че ние вече не сме деца. Животът е труден, а животът в общност може да бъде още по-труден. И това чисто по човешки означава, че в Църквата винаги ще има разногласия и дори разколи. Но аз ви питам: какъв е смисълът от съществуването на града на връх планина, ако всеки път, когато не сме съгласни с нещо, веднага затваряме портите, вдигаме моста, гасим светлините на кулите и слизаме в подземията? Тогава по какво се отличаваме от другите градове в света? Да не мислите, че светът няма да забележи, какво правим? И как го правим? Прозрачността и отчетността са добродетели и няма проблем, който да не може да бъде преодолян.

Колкото до официалните църковни прес-служби, мисля, че вие посочихте причината за съществуването им: всички искат да чуят подробностите от първоизточника. Но, ако църковните медии се занимават с пропаганда, служат само, за да се извиняват, да крият с фотошоп „неудобните истини“, както се е случвало, и да гасят светлините още преди изгрева над града навръх планината, то това е напразно губене на време. Това е греховно губене на време. Официалните църковни медии трябва първи да предоставят пълните, честни свидетелства за реалния живот на Църквата, винаги и навсякъде. Само по този начин ние ще можем да си извоюваме доверие, да го задържим и да сме достойни за него.

Когато се освобождаваме от собствените страхове, освобождаваме от тях и другите. И когато позволяваме на собствената ни светлина да просияе, ние несъзнателно разрешаваме и на другите да направят същото.

С ръка на сърце трябва да ви кажа, че най-големият ни страх не е за това, че сме неадекватни, а че светлината ни плаши повече от тъмнината. Ние сме родени, за да разкрием Божията слава, която е вътре в нас, не само в някои от нас, а във всеки един от нас. Като православни християни ние сме призвани да станем град навръх планина, който свети не с нашата светлина, а със Светлината на Света.

На снимката: Статуя на гласността, поставена пред сградата на Московския градски съд


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3uyfp 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски