Или как се разгарят скандалите около Църквата
Новините изобилстват от случаи на крайно неприлично поведение на свещенослужители на Руската православна църква - разследванията все още се водят, но и при неизяснените картини на произшествията нещата са твърде грозни.
Нарочно ли тези истории се поставят в центъра на общественото внимание? Това част от нечия война срещу Църквата ли е или е случайност? Тези въпроси решиха да обсъдят експерти - социолози, юристи, богослови за руската агенция Росбалт.
"Дори и най-гениалният политтехнолог не може да организира хулиганския инцидент във Всеволожкия район, където дякон преби две възрастни жени", каза известният богослов протодякон Андрей Кураев. "Когато започнат да се случват такива инциденти, в обществото възниква естествено желание да се вгледа по-внимателно в това, което се случва в църковния свят и в живота на духовенството. И медиите отразяват този чисто човешки интерес. Друг въпрос са блогерите - подчерта дякон Кураев. - В мнозинството си те са хора с демократични и либерални възгледи, които предписват на своите носители да се въздържат от вменяване на колективна вина ("ако ти си се сблъскал с чеченец-престъпник, от това не следва, че всички чеченци са престъпници"), но по отношение на православните те странно забравят този принцип. Ако един дякон е нарушил закона, то веднага се започва: "Всички попове са такива!".
Юристът Анатолий Пчелинцев, главен редактор на сп. Религия и право, разказа за скорошния вандалски погром срещу храм на петдесятниците в Новокосино, който останал почти незабелязан на фона на модерната тема Pussy Riot. "Православни отряди" късаха Евангелията и чупеха сейфовете. Протодякон Андрей Кураев в отговор съжали, че на времето не успял да убеди патриарх Алексий ΙΙ да въведе църковна издателска цензура и да печата в огромни тиражи само православна "класика" - най-светли книги като тези на митрополит Антоний Сурожски и св. Теофан Затворник. "Тогава може би щяхме да имаме повече православни, за които обичта е по-важна от разбиването на сейфове".
Религията е и ще остава и в бъдеще една от най-укрепващите "меки сили" в целия свят, предупреди събеседниците социологът Марина Мчедлова. Всички се обединиха около мнението, че и църковните скандали могат да имат положителен ефект: църковният народ ще се отрезви и ще придобие по-малко митологичен и повече покаен поглед за себе си, ще се научи да не бъде обидчив. А светското общество може да открие в обърнатото към Църквата "поле на дискусии", че е именно общество, а не групи по интереси. Църковните теми предполагат цялостност на мирогледа и активна съвест. "Ако можехме да приемем и върнем към противника отправения срещу Църквата удар, то това би било истинско айкидо. Но явно все още не сме майстори в това изкуство", отбеляза с усмивка отец Андрей Кураев.