"Стара планина", архонт, скункс

Изглежда, всички тези важни хора се страхуват. Човек, оказва се, има постоянна нужда от потвърждаване на уважението към себе си. Всеки ден да му напомнят, че е “добър”, важен за народа си, че не е забравен. Всеки един акт на поклон е стъпка в тази посока. Всяка една титла е опредметяване на уважението. Фалшиво, разбира се, но стремежът е очевиден.

Понеже орден “Стара планина” е най-висшето държавно отличие в България, прегледах кои хора са го получавали досега в различните му степени. За мене висше отличие би следвало да бъде давано рядко, в толкова специални случаи, че да се гордееш истински с наградата. Нещо повече: дори непознатите хора да се гордеят с теб. Джордж Вашингтон, който въвежда наградата “Пурпурно сърце” за изключитени заслуги, е удостоил едва трима души с подобно отличие, а Конгресният орден на честта - най-висшето военно отличие, се получава изключително рядко и то най-често посмъртно. Например за цялата операция в Ирак от 2003-2011 г. са връчени едва 4 ордена. Просто сваляш шапка и не задаваш въпроси. Хубаво, това са военни отличия, но същия подбор има и в отличията за цивилни в САЩ за принос към обществото. Някои от тях са лимитирани, като президентът не може да награди повече от 5 души годишно.

В българската система за награди, особено със “Стара планина”, се награждават всички. Достатъчно е да си известен, приятел на президента или премиера и само ти трябва юбилей.

Та, като казвам всички, имам предвид абсолютно всички. От Муамар Кадафи през 1978 г. (когато все пак такива са били времената) през всичките актьори, спортисти, историци, писатели, политици, бизнесмени и адвокати и се стигне до награди, които будят усмивка, като например някой си Мертил Мелин, началник на Кралските конюшни на Швеция, който, моля ви се, имал невероятни заслуги за българо-шведските отношения. Какво, храни конете си с българско сено ли?

Днес, ако получиш висшия държавен орден, вече си част от тълпата. И ето - появява се нова, още по-важна титла, която не е още масовизирана. Архонт! Освен титла, дадена ти от свети хора, архонтът добавя и щипка духовност.

Въпреки протестите и съпротивата, включително и на патриарх Максим, тази титла вече официало може да се раздава като “Стара планина”. В основата отново е дядо Николай, Пловдивския митрополит. Не искам да съм лош пророк, но ако вземат да го направят и патриарх, държавата ни за първи път ще има корпоративен, да не кажа ДПС - патриарх, ако се има предвид кои бъдещи архонти се въртят около него. Това обаче е друга тема.

За мене титлата “архонт” е смешен, гротескен опит да се откупи индулгенция. Един вид официален подкуп към Господ.

Ако си спомняте “Мера според мера”, когато Дилбер Танас се пазареше с Всевишния, казваше: “Ако стане, чудо, Господи, ке ти закола коч. Два ке ти закола.” Сега мизата не е коч, а нещо повече - построена църква, дарение.

Няма лошо, но това с индулгенцията няма как да се получи. Архонт означава владетел. А в Библията е написано, че за да спасиш душата си, за да бъдеш владетел на небето, трябва да бъдеш слуга на земята. Слуга означава да служиш на хората, на обществото и да бъдеш скромен, защото гордостта е най-големият грях. Фукаш ли се с титлите, вече си грешник и номера ти на небето няма да мине. Въпреки титлите и наградите хората ще си спомнят за тебе, само ако си направил нещо значимо и то в полза на обществото. Търговията с оръжие, например, не е нещо значимо.

Точно затова си мисля, че в цялата тази суета от титли, стремеж към награди и отличия единственият читав и наистина заслужен приз е “Златен скункс”. Той наистина се дава не толкова често, само за изключителни постъпки (в случая гафове) и предизвиква аплодисментите на публиката. За съжаление повечето от номинираните нещо се дърпат. Не го щат... Защо ли?