След като гръмна новината, че 11 от българските митрополити, в това число и Плевенският Игнатий, са били агенти или сътрудници на Държавна сигурност, поискахме среща с него за отговор на един въпрос - вярно ли е. Това стана преди седмица, от Митрополията тогава отговориха, че ще проверят в Комисията по досиетата и тогава ще отговорят. Днес на празника Сретение Господне митр. Игнатий се съгласи да даде това интервю. В него той освен за своето място в тази неприятна история говори и за прошката и вината, за това как Църквата може да излезе от все още живия скандал.
- Ваше Високопреосвещенство, какво успяхте да намерите за вас в прословутите досиета?- Имам вече данни. Това беше показано и по телевизията и се установи, че нямам досие. И аз най-чистосърдечно ви казвам, а чрез вас и на православните християни от епархията, че не съм молил никого устно, не съм подавал и някакви писмени молби да сътруднича на Държавна сигурност като доносник, сътрудник или агент. Никой не ми е и поставял разни такива задачи. Сега, след като се зашумя, се връщам в спомените си назад и като че ли вече връзвам нещата откъде идват тези обвинения срещу мене. Като помощник на Старозагорския митрополит аз трябваше навремето да замина за Германия, и то не за Източна, а за Западна, в град Регенсбург. А знаете как се тръгваше на Запад по времето на комунистическото управление. Имах срещи в милицията, но там водехме разговори да знам какво ми престои в едно такова пътуване. Нищо повече. Чак сега разбрах, че два дни след като съм заминал за Германия, съм бил регистриран като агент, но нищо повече, без никакви други материали. За мене или от мене. После заминах за Америка като архимандрит, помощник на дядо Дометиан. По това време вече съм бил снет от отчет. В САЩ съм работил честно и почтено, няма от мене регистрирани никакви доноси нито за свещеници, нито за попадии, нито за когото и да било. Между другото аз чак сега научих, от картончето си, че съм имал два псевдонима като „агент”. За първия – Пенев, се чудя откъде са го измислили, а за втория – Германски, се досещам – нали съм бил в Германия.
- Разбрах, че сте работили известно време с дядо Калиник Врачански, а той не крие своята съпричастност към ДС, като заяви, че всяка власт е от Бога. Усетихте ли нещо подозрително при общението си с него?
- След като бях пет години в САЩ, се върнах и бях назначен в Пловдив за помощник на дядо Калиник. Той беше временно там, на мястото на починал владика, до избирането на нов. Това беше първата ми служба с дядо Калиник. От юни 1978 г. до юни 1990 г. бях последният ректор на Духовната семинария в Черепиш, която след това се премести в София. Между другото и на тази си служба, като ректор, имах почти всекидневни срещи с хора от милицията, от Външно министерство, от Дирекцията по вероизповеданията. Те идваха при мене и се интересуваха от броя на учениците, от обучението. Помня, че често идваше един нисък мъж, който леко заекваше. Той много настояваше обучението при нас да бъде както в Русия – там семинаристите започват да се учат след средно образование, а при нас е след осми клас. Такива разговори сме водили. И понеже разговорът беше за дядо Калиник, ще кажа, че имаше още един период, в който работих с него - известно време му бях викарий, помощник. И други хора са ме питали как съм работил с него. Отговарям им на шега: ”Че как да работя, той ми е началник, аз съм му подчинен, каквото нареди, го изпълнявам.” Но сега - сериозно. Чувах, че се говореше тогава, че дядо Калиник имал пистолет, че бил близък с Тодор Живков. Не знам дали е вярно, но усилено се говореше. Това, което аз знам за него, е, че водеше добре службите, че се интересуваше от състоянието на храмовете, че създаде много църковни хорове. Но той е един от хората, с които съм работил най-добре. Личност, която действа със замах, смело, но след това поемаше върху себе си цялата отговорност. Това знам за него. А за това, какво е вършил извън Църквата, други ще кажат.
- От 1994 г. досега, 18 години вече, сте митрополит на Плевенската епархия. През това време имало ли е към вас домогвания от хора на ДС?
- От позицията на сана, който заемам, винаги съм имал контакти с органите на МВР. Но от съвсем друго естество. Сега се сещам, например, че се наложи тук, в Плевен, да посрещнем Симеон Сакскобургготски, който тогава беше премиер. Той дойде със съпругата си и се черкуваха в храм „Свети Николай”. Преди това идваха при мене хора от службите през час, за да уточним сценария, за сигурност. И това ли е някакъв непозволен или укорим контакт с ДС? Но нищо повече. Но май имаше нещо, за което бях забравил, а сега се сетих, след като този скандал ме накара да се заровя по-дълбоко в спомените си за тези 18 години, откакто съм в Плевен. Спомням си, например, че по едно време при мене дойде мъж, който се представи за човек от ДС или нещо подобно, доведе ми го отец Костадин (Гаврилов - б. р.). Той искаше моето съгласие с църковни пари да направим един албум или диск с най-хубавите старинни икони от епархията. За щастие имаме много такива. Не се съгласих, отказах под предлог, че нямаме пари. Защото имах сериозните подозрения, че намеренията на този уж човек на властта не са чисти. Ако бяхме направили такъв диск с описанието, точно къде са тези икони и каква е тяхната художествена стойност, сигурен съм, че те досега щяха да бъдат откраднати от „неизвестен извършител”. Това се сещам за този мой контакт с този представител, ако той наистина е бил такъв.
- Как предполагате, че ще се отрази този скандал на Църквата и как ще завърши?
- Няма съмнение, неприятно е всичко това. За щастие по моите наблюдения това не се е отразило на всекидневния църковен живот. Но в същото време си мисля, че който е правил нещо нередно, да си отговаря лично, всеки сам да си поеме греха. Не може заради няколко наистина прегрешили да се хвърля вината върху цялата Църква и върху всички митрополити. В края на краищата за някои от грешките има граждански съд, за други - църковен. Ние очакваме тази година провеждането на църковно-народен събор и там може да се стигне до изясняването на някои по-сериозни проблеми, които възникнаха в последно време.
- Казвате, че не виждате в себе си някаква вина по повод разкритията на досиетата, но в същото време вие бяхте първият и засега единствен митрополит, който се извини публично. Видяхме го по телевизията. Защо?
- Да, аз не се чувствам виновен заради някакви досиета, но наистина се извиних. Но вие не сте чули за какво става дума. Аз казах: ”Извинявам се на всички православни християни в България за всички допуснати от мене грешки.” Но не и за досиетата. Има разлика. И след това помолих православните християни да ми простят и молитвено да ми съдействат, т. е. да се молят за мене. И пак повтарям своята молба.
- След като бях пет години в САЩ, се върнах и бях назначен в Пловдив за помощник на дядо Калиник. Той беше временно там, на мястото на починал владика, до избирането на нов. Това беше първата ми служба с дядо Калиник. От юни 1978 г. до юни 1990 г. бях последният ректор на Духовната семинария в Черепиш, която след това се премести в София. Между другото и на тази си служба, като ректор, имах почти всекидневни срещи с хора от милицията, от Външно министерство, от Дирекцията по вероизповеданията. Те идваха при мене и се интересуваха от броя на учениците, от обучението. Помня, че често идваше един нисък мъж, който леко заекваше. Той много настояваше обучението при нас да бъде както в Русия – там семинаристите започват да се учат след средно образование, а при нас е след осми клас. Такива разговори сме водили. И понеже разговорът беше за дядо Калиник, ще кажа, че имаше още един период, в който работих с него - известно време му бях викарий, помощник. И други хора са ме питали как съм работил с него. Отговарям им на шега: ”Че как да работя, той ми е началник, аз съм му подчинен, каквото нареди, го изпълнявам.” Но сега - сериозно. Чувах, че се говореше тогава, че дядо Калиник имал пистолет, че бил близък с Тодор Живков. Не знам дали е вярно, но усилено се говореше. Това, което аз знам за него, е, че водеше добре службите, че се интересуваше от състоянието на храмовете, че създаде много църковни хорове. Но той е един от хората, с които съм работил най-добре. Личност, която действа със замах, смело, но след това поемаше върху себе си цялата отговорност. Това знам за него. А за това, какво е вършил извън Църквата, други ще кажат.
- От 1994 г. досега, 18 години вече, сте митрополит на Плевенската епархия. През това време имало ли е към вас домогвания от хора на ДС?
- От позицията на сана, който заемам, винаги съм имал контакти с органите на МВР. Но от съвсем друго естество. Сега се сещам, например, че се наложи тук, в Плевен, да посрещнем Симеон Сакскобургготски, който тогава беше премиер. Той дойде със съпругата си и се черкуваха в храм „Свети Николай”. Преди това идваха при мене хора от службите през час, за да уточним сценария, за сигурност. И това ли е някакъв непозволен или укорим контакт с ДС? Но нищо повече. Но май имаше нещо, за което бях забравил, а сега се сетих, след като този скандал ме накара да се заровя по-дълбоко в спомените си за тези 18 години, откакто съм в Плевен. Спомням си, например, че по едно време при мене дойде мъж, който се представи за човек от ДС или нещо подобно, доведе ми го отец Костадин (Гаврилов - б. р.). Той искаше моето съгласие с църковни пари да направим един албум или диск с най-хубавите старинни икони от епархията. За щастие имаме много такива. Не се съгласих, отказах под предлог, че нямаме пари. Защото имах сериозните подозрения, че намеренията на този уж човек на властта не са чисти. Ако бяхме направили такъв диск с описанието, точно къде са тези икони и каква е тяхната художествена стойност, сигурен съм, че те досега щяха да бъдат откраднати от „неизвестен извършител”. Това се сещам за този мой контакт с този представител, ако той наистина е бил такъв.
- Как предполагате, че ще се отрази този скандал на Църквата и как ще завърши?
- Няма съмнение, неприятно е всичко това. За щастие по моите наблюдения това не се е отразило на всекидневния църковен живот. Но в същото време си мисля, че който е правил нещо нередно, да си отговаря лично, всеки сам да си поеме греха. Не може заради няколко наистина прегрешили да се хвърля вината върху цялата Църква и върху всички митрополити. В края на краищата за някои от грешките има граждански съд, за други - църковен. Ние очакваме тази година провеждането на църковно-народен събор и там може да се стигне до изясняването на някои по-сериозни проблеми, които възникнаха в последно време.
- Казвате, че не виждате в себе си някаква вина по повод разкритията на досиетата, но в същото време вие бяхте първият и засега единствен митрополит, който се извини публично. Видяхме го по телевизията. Защо?
- Да, аз не се чувствам виновен заради някакви досиета, но наистина се извиних. Но вие не сте чули за какво става дума. Аз казах: ”Извинявам се на всички православни християни в България за всички допуснати от мене грешки.” Но не и за досиетата. Има разлика. И след това помолих православните християни да ми простят и молитвено да ми съдействат, т. е. да се молят за мене. И пак повтарям своята молба.
