Мобилно меню

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)
1_42.jpgТапет ли е Христос или не в митрополитския храм “Св. Марина” в Пловдив? Този спор се води вече трети месец между гражданите и културните дейци в града и божиите служители. Причината е ремонтът на църквата, при който върху стенописите бяха поставени цветни хартиени колажи със светци и библейски сцени.

Интелектуалци смятат, че храмът е непоправимо увреден. Свещениците отричат. Отците твърдят, че е използвана стара гръцка технология, позната в целия православен свят. “Това не са тапети”, обяснява отец Атанас, председател на църковното настоятелство на “Св. Марина”. От Министерството на културата засега мълчат с обяснението, че правят проверки.

Конфликтът прекрачи границата на епархията и стигна до Ню Йорк. Семейство Дикаджиеви, архитекти от Пловдив, които живеят в САЩ, изпратиха писмо до окръжната прокуратура, в което поискаха незабавна проверка кой е наредил да се извърши такъв ремонт. “Човек има чувството, че влиза не в храм, а в тоалетна. Автентичният мраморен под от 1851 г. е заменен с полиран китайски, което е пълен кич”, възмущават се Докаджиеви.

Пловдивският владика Николай два месеца мълча и чак тази неделя на литургия за мир и единство в “Св. Марина” изрази позицията си. “С критиките си те правят църквата още по-жизнена. Показаха, че разполагат с енергия и след като заситят гнева си, ще продължат напред. В някои от тях виждам съмишленици, защото могат да посветят таланта си на църквата”, обяви митрополитът.

“Обявихме, че днес ще четем молитва за вразумление. За вразумление на онези, които ни обиждаха, поругаваха и не могат да ни простят, че сме посегнали на “техните си” църкви. Понеже иначе те трудно намират пътя към църквата, използвахме тази интелектуална провокация, за да ги поканим. Поканих ги, за да благодаря и на тях. Благодаря им, защото забелязаха, че епархийската пловдивска църква е жива”, каза дядо Николай.

“Той май не разбра, че не атакуваме православието или него директно, а практиката паметници на културата да биват унищожавани и да се рушат от намеса или ненамеса. Негов е проблемът, ако мисли, че ни липсва разум. Чакаме институциите да го вразумят”, отвърнаха интелектуалците. След тях са художниците Атанас Хранов и Румен Нечев, издателката Божана Апостолова, писателят Александър Секулов, галеристката Веселина Сариева.

Вчера разследващите полицаи приключиха с проверката, разпоредена от прокуратурата и изпратиха заключението си. “До месец ще се произнесем има ли нанесени щети и ще бъде ли образувано досъдебно производство”, каза Галин Гавраилов, говорител на окръжната прокуратура. Според източници на “Труд” обвинителите ще са готови със становището си до седмица, но засега е тайна какво са открили полицаите. Митрополит Николай се закани, че ако бъде образувано дело, осъдят или поведат свещеник към затвора, защото е “ремонтирал и благоустроил църквата си”, той ще влезе заедно с него.

Митрополитът благодари на министъра на културата Вежди Рашидов, който изчакал да минат големите християнски празници през януари и тогава изпратил комисия за проверка. Ако експертите открият несъответствия със закона за културните ценности, нарушителите ще бъдат наказани с глоба от 15 000 до 20 000 лева. “Не сме ли спазили някоя светска наредба, ако не сме попълнили формуляр или пропуснали да подадем документ, ще си понесем санкцията”, казва дядо Николай. Пред храма “Св. Марина” вече се събира контраподписка на миряни, които подкрепят ремонта.

Иначе историята на храма е древна. Строежът на “Св. Марина” завършва през 1856 г. Старозаветните сцени са изписани от Зограф Никита Одринчанин.

През 1860 г. от двете страни на царските двери на иконостаса са добавени иконите на Иисус Христос и св. Богородица, дело на Станислав Доспевски.

В. Труд


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kh43 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари