- Д-р Михайлов, 11 агенти в расо ръководят православната църква от общо 15. Изненада ли ви броят на митрополитите с досие от ДС?
- Не. Трябва да се помни, че комунизмът е религиозна ерес. С догматика, литургика и идея за задгробен живот.Ленин е във вечността с балсамираното си тяло, възкресен от месията пролетариат. Не дръзват да го погребат. Има идея за канонизация на Сталин. Автентичният комунист ненавижда християнството, той не е атеист, а антитеист, богоборец. Червените не могат да простят на Твореца социалното неравенство. Искаха да реформират космоса. Комунизмът е религиозна пародия, сакралност без Бог. Накрая се провалиха, в челен сблъсък с реалността, спряха да безумстват и станаха капиталисти с удивителен цинизъм.Можеха да понесат само контролирана Църква, с превзето ръководство.
- Ще рухне ли заради това авторитетът на БПЦ и има ли Светият синод правилен ход сега?
- Има, но е трудно, защото закъсняха. Историята на БПЦ може да бъде разказана, но бедата е, че няма разказвачи. Разказвачът трябва да бъде покайник, човек с ранена съвест. Разказът за онзи живот е разказ за компромиса. И в определен смисъл за неговата неизбежност.
Ако тази история бъде разказана на върха на болката, наречена покаяние, възмутените ще пуснат камъка, който стискат в дланта си. Но не беше разказана тази история. Смълчават я. И няма авторитет в глухата самозащита.
Ще бъде много лошо, ако се събудят бесовете на разкола. Ако “набожните” се юрнат да декомунизират това, което не разбират. Църковната тема е тема на църковните хора, а не на комунистите отляво и на комунистите отдясно.
- Валиден и достатъчен ли е аргументът, че по онова време е нямало начин да бъдеш ръкоположен за епископ, ако не си сътрудничиш с комунистическата власт?
- Митрополитите бяха колаборационисти по длъжностна характеристика.
- Казахте в едно интервю тези дни, че дори само едно извинение на митрополит агент ще докаже, че църквата е жива. Дядо Калиник поиска прошка, ще я “съживи” ли това?
- Извинението трябва да е искрено, а не пародийно. Добре е да не включва изречения от типа на “имах своите убеждения”, “стараех се да бъда в синхрон”. Това звучи комично. А идеята не е да се посмеем, а да се разплачем. Или поне да въздъхнем.
Трябва да осъдят комунизма безстрашно и да поемат отговорност за компромисите нашите архиереи, ако не в покаен, то поне в цивилизован стил. Трябва да осъзнаят проблема, защото е техен, а не медиен. От синода трябва да дойде вменяема реч. Иначе остават неразкаяна част от стария номенклатурен елит, сътрудници на атеистически режим. Недопустимо е висшият клир да се двоуми по адрес на комунизма, трябва да се отърсят от това бреме.
В. 24 часа
