Радикалната административна реформа цели засилване на дисциплината и контрола в Руската църква
През последните няколко месеца Московска патриаршия провежда радикална реформа в своята административна структура. На последното заседание на синода на РПЦ, което се проведе на 5 и 6 октомври, беше взето поредното решение за раздробяване на териториалната структура на патриаршията: десет новообразувани епархии се превърнаха в митрополии. Това са Мордовска, Приморска, Екатеринбургска, Донска, Оренбургска, Рязанска, Саратовска, Приамурска, Иркутска, Красноярска. Промяната на съществуващите епархийски граници започна преди половин година в Мордовия, където бяха образувани нови архиерейски катедри.
Създаването на митрополии е логична стъпка след раздробяването на епархиите, което предизвика у мнозина недоумение. Тъй като откриването на допълнителни катедри в границите на един субект на Руската федерация снижава авторитета на главата на епархията, усложнява отношенията с губернаторската администрация, стимулира конфликти около регионалните ресурси.
Сега вече с образуването на митрополиите става ясно, че въпросите с местната власт и координирането на църковния живот в републиката или областта ще се върши от главата на митрополията, чиято катедра ще бъде в регионалния център. Остават обаче все още много неясноти и на първо място - какви ще са реалните пълномощия на митрополита по отношение на останалите епископи в неговия регион. Ако по-рано управляващите архиереи на РПЦ бяха подотчетни само на патриарха, синода и архиерейския събор, то новата система включва някаква субординация вътре в епископата.
Списъкът с новообразуваните митрополии явно не е окончателен. Те са създадени на основата на много големите епархии, но такива има още много, дори и по-големи - като Санкт-Петербургска, Крутицка (в Московска област), Нижгородска, Воронежка и др, които още не са разделени на по-малки части и не са превърнати в митрополии от нов тип. Логично е да се предположи, че реформата все още едва е започнала и с времето всички или почти всички епархии от стария вид ще станат митрополии, обединяващи редица епархии и викариатства.
Подобна мащабна промяна в епархийската структура на РПЦ заедно с принципните изменения в положението на правоправещите архиереи трудно може да се определи по друг начин, освен като радикална реформа в цялата система на църковно управление. По принцип решението за такава реформа трябва да се вземе минимум на ниво Архиерейски събор. Но е съмнително, че такъв план би получил всеобщо одобрение на Архиерейския събор, ако бъде внесен там за разглеждане. Тъй като раздробяването на епархиите и създаването на митрополии чувствително удря по интересите на архиереите, намалява властта им, тяхната самостоятелност и не на последно място - техните доходи. Това се отнася и до митрополитите, които формално получават повишение и някаква власт над двама-трима епископи, но се лишават от значителна част от приходите, а отговорността, която трябва да носят, се увеличава - отговорност както за своя собствен диоцез, така и за тези на подопечните им епископи.
Явно разбирайки много добре това, патриарх Кирил прибягна до обходна маневра и започна своята реформа "без обявяване", без съгласуване, под формата на рутинни синодални решения, отнасящи се само за отделни епархии. Изборът на епархиите, на които се падна ролята на експериментални площадки за утвърждаване на новата система, не е случаен. Прави впечатление, че повечето от новообразуваните митрополии се оглавяват от архиереи, които се считат за пропатриаршески: Варсонофий Судаков, Меркурий Иванов, Пантелеймон Кутов, Павел Пономарев, Кирил Наконечний. Останалите вероятно също са успели да докажат своята лоялност към предстоятеля на Църквата и неговия курс. Вероятно всеки от тях е получил предложение, на което не може да откаже, и в крайна сметка разделянето на техните епархии е било представено като движение отдолу.
Мотивите на патриарх Кирил за тази реформа не са малко. Някои виждат в нарастването на архирейския корпус на РПЦ отговор на увеличаването на украинския епископат и стремеж да се осигури на Събора контролен пакет "свои" гласове. Този фактор не бива да се пренебрегва, но не е единственият и не е главният. Не е изключено главен фактор да бъде... пристрастието на патриарха към красотата и реда. Помним, че на Архиерейския събор през февруари т. г. беше приета директива за църковните награди. Там в частност се казваше, че се забранява даването на сан игумен в качеството на награда "за години служение" и занапред той ще се дава само на предстоятелите на манастири. Епархийската реформа трябва да ликвидира и безпорядъка във висшите църковни чинове, да отмени награждаването със сан архиепископ и митрополит и да направи тези звания длъжности.
Но грижата за красотата на свещената йерархия има и съвсем прагматичен аспект. Формирането на новата епархийска система открива невероятни шансове за старт на много архиерейски кариери и преразпределяне на старите катедри. Архиереите, които не са привърженици на патриаршеския курс, трябва да държат нелек изпит, а стотици амбициозни йеромонаси трябва да се научат как да позиционират себе си, за да "попаднат на удобен случай" да станат епископи. На свой ред ръкополагането на маса нови епископи (само на последното заседание на събора е взето решение за 16) патриарх Кирил формира нова генерация свещенослужители, които дължат нему своето повишение и архиерейство във вече реформиращата се система. В скоро време тези хора трябва количествено да превишат стария епископат, който има своите основания да недоволства от сегашния патриарх.
Повечето призовани към архиерейство са млади хора, йеромонаси, още не успели да достигнат до сан архимандрит и по-рядко игумени (междинно отличие между йеромонах и архимандрит - б. р.), преимуществено от регионите. В своята кадрова политика патриарх Кирил фактически се отказа от традиционните за РПЦ инкубатори на йерархия, за каквито служеха духовно-академичните корпорации и избраните ставропигиални манастири като Троице-Сергиевата лавра и Свето-Даниловския манастир. Считаме, че това не е случайно: патриархът не се интересува от хора, които считат себе си за "църковната гвардия" и са обременени с традициите на своите корпорации. А йеромонасите от провинцията са по-гъвкави и трябва да бъдат безгранично благодарни за оказаното им доверие.
От друга страна, стотиците млади неопитни епископи се нуждаят от контрол и това задължение се пада на митрополита. Ако някой от редовите епископи реши, че е новият Диомид (до 2008 г. епископ на Анадирско-Чукотската епархия, но заради критичната си позиция спрямо ръководството на РПЦ през онази година беше низвергнат от сан; оттогава той създаде нов разкол - б. р.), то тези настроения ще бъдат навреме забелязани, а съответните мерки - предприети. Реформата на епархийската система е продиктувана на първо място от задачата да се усили централизацията, контрола и управляемостта на църковната организация. И официалното обяснение, че увеличаването на епископите цели да ги приближи до паството и редовото духовенство, никак не противоречи на гореказаното.
Междувпрочем, в историята на РПЦ подобен проект не е нов. През 1681 г. цар Фьодор Алексеевич с патриарх Йоаким замислили "да украсят светата Църква" с увеличаване на броя на епариите от 50 на 70 и да се обединят в 12 митрополии по броя на апостолите. Бил съставен подробен списък какви градове и манастири ще ръководят новите епископи и от какви села "ще се хранят". Такава реформа тогава е било немислимо да се проведе без събора; и както подобава, през 1682 г. проектът бил предложен на Свещения събор. Но руските йерарси не приели проекта на царя и патриарха. Епископите допускали уместността на архиерейски катедри само на "прилични места". А също така отказали да бъдат "под митрополити", "за да няма в архиерейския чин никакво разногласие и поводи за разпри и превъзнасяне". Излиза, че Руската църква през 17 в. е имала повече съборност и демократизъм отколкото нейната наследница през 21 в.?
Бел. ред.: Въвежданата постепенно от Руския патриарх Кирил система не е нова. В Румънската църква съществува подобна система на обединяване на няколко епископии под един архиепископ или митрополит, като тези сборни епархии имат известна самостойност в управлението си.
Явно разбирайки много добре това, патриарх Кирил прибягна до обходна маневра и започна своята реформа "без обявяване", без съгласуване, под формата на рутинни синодални решения, отнасящи се само за отделни епархии. Изборът на епархиите, на които се падна ролята на експериментални площадки за утвърждаване на новата система, не е случаен. Прави впечатление, че повечето от новообразуваните митрополии се оглавяват от архиереи, които се считат за пропатриаршески: Варсонофий Судаков, Меркурий Иванов, Пантелеймон Кутов, Павел Пономарев, Кирил Наконечний. Останалите вероятно също са успели да докажат своята лоялност към предстоятеля на Църквата и неговия курс. Вероятно всеки от тях е получил предложение, на което не може да откаже, и в крайна сметка разделянето на техните епархии е било представено като движение отдолу.
Мотивите на патриарх Кирил за тази реформа не са малко. Някои виждат в нарастването на архирейския корпус на РПЦ отговор на увеличаването на украинския епископат и стремеж да се осигури на Събора контролен пакет "свои" гласове. Този фактор не бива да се пренебрегва, но не е единственият и не е главният. Не е изключено главен фактор да бъде... пристрастието на патриарха към красотата и реда. Помним, че на Архиерейския събор през февруари т. г. беше приета директива за църковните награди. Там в частност се казваше, че се забранява даването на сан игумен в качеството на награда "за години служение" и занапред той ще се дава само на предстоятелите на манастири. Епархийската реформа трябва да ликвидира и безпорядъка във висшите църковни чинове, да отмени награждаването със сан архиепископ и митрополит и да направи тези звания длъжности.
Но грижата за красотата на свещената йерархия има и съвсем прагматичен аспект. Формирането на новата епархийска система открива невероятни шансове за старт на много архиерейски кариери и преразпределяне на старите катедри. Архиереите, които не са привърженици на патриаршеския курс, трябва да държат нелек изпит, а стотици амбициозни йеромонаси трябва да се научат как да позиционират себе си, за да "попаднат на удобен случай" да станат епископи. На свой ред ръкополагането на маса нови епископи (само на последното заседание на събора е взето решение за 16) патриарх Кирил формира нова генерация свещенослужители, които дължат нему своето повишение и архиерейство във вече реформиращата се система. В скоро време тези хора трябва количествено да превишат стария епископат, който има своите основания да недоволства от сегашния патриарх.
Повечето призовани към архиерейство са млади хора, йеромонаси, още не успели да достигнат до сан архимандрит и по-рядко игумени (междинно отличие между йеромонах и архимандрит - б. р.), преимуществено от регионите. В своята кадрова политика патриарх Кирил фактически се отказа от традиционните за РПЦ инкубатори на йерархия, за каквито служеха духовно-академичните корпорации и избраните ставропигиални манастири като Троице-Сергиевата лавра и Свето-Даниловския манастир. Считаме, че това не е случайно: патриархът не се интересува от хора, които считат себе си за "църковната гвардия" и са обременени с традициите на своите корпорации. А йеромонасите от провинцията са по-гъвкави и трябва да бъдат безгранично благодарни за оказаното им доверие.
От друга страна, стотиците млади неопитни епископи се нуждаят от контрол и това задължение се пада на митрополита. Ако някой от редовите епископи реши, че е новият Диомид (до 2008 г. епископ на Анадирско-Чукотската епархия, но заради критичната си позиция спрямо ръководството на РПЦ през онази година беше низвергнат от сан; оттогава той създаде нов разкол - б. р.), то тези настроения ще бъдат навреме забелязани, а съответните мерки - предприети. Реформата на епархийската система е продиктувана на първо място от задачата да се усили централизацията, контрола и управляемостта на църковната организация. И официалното обяснение, че увеличаването на епископите цели да ги приближи до паството и редовото духовенство, никак не противоречи на гореказаното.
Междувпрочем, в историята на РПЦ подобен проект не е нов. През 1681 г. цар Фьодор Алексеевич с патриарх Йоаким замислили "да украсят светата Църква" с увеличаване на броя на епариите от 50 на 70 и да се обединят в 12 митрополии по броя на апостолите. Бил съставен подробен списък какви градове и манастири ще ръководят новите епископи и от какви села "ще се хранят". Такава реформа тогава е било немислимо да се проведе без събора; и както подобава, през 1682 г. проектът бил предложен на Свещения събор. Но руските йерарси не приели проекта на царя и патриарха. Епископите допускали уместността на архиерейски катедри само на "прилични места". А също така отказали да бъдат "под митрополити", "за да няма в архиерейския чин никакво разногласие и поводи за разпри и превъзнасяне". Излиза, че Руската църква през 17 в. е имала повече съборност и демократизъм отколкото нейната наследница през 21 в.?
Бел. ред.: Въвежданата постепенно от Руския патриарх Кирил система не е нова. В Румънската църква съществува подобна система на обединяване на няколко епископии под един архиепископ или митрополит, като тези сборни епархии имат известна самостойност в управлението си.
