Баткунският манастир “Св. апостоли Петър и Павел” посреща богомолци отблизо и далеч, дошли да се пречистят в светата обител, скътана в полите на Родопите. На това историческо място са си давали срещи видни люде, сред които самият дякон Васил Левски, основал година преди да го обесят таен революционен комитет тук. Под дълбоката сянка на кичестата лоза са отдъхвали и Стефан Захариев, и Станислав Доспевски, чиито ръце са изографисали 4 икони в манастира „Св. Богородица”. Днес обаче отец Яков, който служи в манастира, е открил начин да отпраща бързо неканените си гости. „Като дойде някой съмнителен да преспи в манастира, аз му искам ЕГН-то и „тихомълком” го сверявам с органите на реда в пазарджишката полиция дали не е криминално проявен или обявен за издирване.
"Истината е, че и тези хора са закъсали, нямат подслон, нямат храна, скитат и бягат от закона. Аз не ги оправдавам, но все пак имат нужда от храна”, обяснява отец Яков. Той знае, че в желанието си да помогне често попада на криминално проявени, както и на бивши затворници. Приемахме, посрещахме, държахме ги с дни в манастира, хранихме ги, но впоследствие от полицията в Пазарджик ми дадоха съвет: Обади се по телефона и ни продиктувай ЕГН-то. От този момент досега, колкото и пъти да съм потърсил помощта на полицията, 90% от хората се оказва, че са криминално проявени. Явно подразбраха, че правим проверки, явно имат своя мрежа и вече заобикалят манастира. Обикновено идваха в петък вечер, когато, искаш - не искаш, трябва да ги приемеш. Наскоро приех един човек, който ми каза, че вдигнал кръвно в неделя вечерта. Аз, естествено, се вдигнах и отидох до Пазарджик, за да му купя хапчета. На сутринта, когато станах, получих съобщение от полицията, ако има възможност да го задържа, тъй като е обявен за общонационално издирване. Той обаче беше офейкал. А след това хората ми казаха: „Отче, той просеше пари долу в селото и се оплакваше, че си го бил изгонил.”
Баткунският манастир някога е бил високо горе в планината, но тъй като е бил опожаряван два пъти през турското робство, монасите са избягали тук, на това място, където са създали нова обител. За миналото на манастира "Св. Петър и Павел" днес напомнят едно старо клепало в двора му и мраморна плоча от старата манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781 г., сега вградена в стената на манастира. В двора на това уединено място се намира и бившият санаториум за туберкулозно болни, които се лекували тук, тъй като лекари открили, че въздухът бил като този в Сандански. Според предания и спомени на минали през манастира богомолци тук наистина са ставали много чудеса благодарение на молитвите, отправяни към апостолите Петър и Павел. Много хора са получили излекуване и не случайно на метри от святото място доскоро се намираше и бившата държавна психиатрична болница, която преди 5 години с поредната здравна „реформа” беше преместена в Пазарджик. Благодарение на закрилата на светите апостоли хората с психични проблеми са получили изцеление, казва игуменът, който е убеден, че с Божията помощ и честите молитви болните намирали решение на проблемите си и се излекували.
"Знам със сигурност, че светите апостоли на нашия манастир, откакто съм тук, са помогнали да се родят 2 дечица, да са живи и здрави. Хората дълги години се мъчили, мъчили, накрая дойдоха, четохме, молихме се заедно. Тези хора наистина са много благодарни на нашия манастир. Въпросът е не само телесно лечение да получат, въпросът е да намерят лек и за духа, защото много по-трудно се лекува духовната болка, отколкото телесната, тъй като за нея няма хапчета. С чиста съвест можем да кажем, че много чудеса са станали тук, тъй като и много хора започнаха да посещават нашата света обител, да идват да търсят помощ, утеха”, мъдро реди отецът.
В дървеното крило, което е било изградено от някогашния игумен архимандрит Василий, се е намирало и скривалището на Васил Левски, който прекарва 6 месеца в нашия манастир, разказва отец Яков. Естествено, това свято място днес не е запазено за поколенията, защото сградата отдавна е паднала. По тази причина не може да се види и стаята на великия зограф Станислав Доспевски, където един ден му хрумнала идея за някакъв сюжет, той взел от огнището въглен и по стените пресъздал чудни картини. Сега тези фрески щяха да бъдат безценни и да привличат миряни с интерес към културния туризъм, тюхка се отецът. Все пак четирите икони на Доспевски в момента се пазят в Пловдивската митрополия. В Баткунския манастир се надяват един ден те да се върнат отново тук, но дотогава трябва да приключат с ремонтите. С благословията и помощта на Пловдивския владика дядо Николай през 2009 г. е започнало възстановяването на едното крило и от миналата есен то вече е почти като ново. Ремонтиран е и храмът, където се пази уникален иконостас, най-вероятно измайсторен от самоковски дърворезбари.
6-вековна лоза се вие в обителта
Баткунският манастир е едно от бедните православни места (б.а. - освен на църквата често разчита на спонсори и ктитори), но това, което безспорно го прави забележителен, е близо 600-годишната лоза, която посреща и изпраща всеки, прекрачил портата на манастира. Преди години били правени научни изследвания на изтъкнати родни лозари, които доказали, че баткунската лоза, която е обявена за национална забележителност, е най-старата на Балканите. Тогава тя покривала целия двор на манастира, а стъблото й било с обиколка 110 сантиметра. Короната й пък била около 70-80 пъти по-голяма, отколкото е сега. Днес под сенките й отдъхват от летните жеги благочестиви миряни, дошли на кръщенка или да си запалят свещичка в църквата в двора. Всяка година вековницата продължава да дава плод от многобройните си издънки. (Монитор)
