Свещеник Радослав служи в църквата „Св. Георги“ от 1999-а насам. Изглежда строг, но често вади хармониката и свири блус за приятелите си.
Радослав Вутов. Завършва техникума по керамика и стъкло в Елин Пелин като дизайнер в силикатното производство. През 1991 г. влиза в Духовната семинария. През 1998-а приключва с обучението си в Богословския факултет на СУ и веднага след това е ръкоположен за дякон в църквата „Св. Георги“. Там е и до днес, но вече като свещеник.
- Имаш ли чувството, че ходиш на работа?
- Не. Свещеничеството не е професия.
- Кого би промушил св. Георги днес?
- Парвенютата. Всекидневно около нас има доста сцени на простотия и некомпетентност, но не от душевна простота, а от лошо възпитание.
- Носиш ли расото извън църквата?
- Разбира се.
- За какво би го свалил?
- (смее се и вдига вежди) Когато ми се повреди колата и се налага да я ремонтирам, например.
- Откъде минава твоят път към храма?
- (продължава да се смее) Зависи откъде тръгвам. Софийският трафик е като швейцарско сирене. Човек трябва да прояви присъствие на духа, за да запази доброто си настроение.
- Как се поздравявате с паството?
- Всеки път, когато си вдигам телефона, казвам „Дал Бог добро“. Хубав израз, християнски, който се изгуби напоследък.
- Кой е любимият ти герой от Библията?
- Самсон. Голям, здрав и, както винаги става, провалил се заради жена.
- Много грешници ли се изповядват днес?
- Да. Изповедта е балсам за душата. В Православната църква, за разлика от Западната, не се прави всяка седмица и е свързана с пречистването, с приобщаването към Тялото и Кръвта Господни. Това се случва в четирите периода на постите, но може и извън тях. Изповедта е трудно нещо. Човек идва с проблемите си и не е лесно да осмислиш всичко, да дадеш правилен съвет. Свещеникът е посредник между човека и Бога, а не старче, което изгаря от любопитство.
- Спомена постите – би ли ги препоръчал на непосветените?
- Не. Постът е личен подвиг, а не диета.
- За какво не говориш в храма?
- За политика. Политиците винаги се месят в Църквата и извличат от това евтин пиар. Може би защото хората са загубили страха Божи. По принцип липсата на религиозна култура ни кара да гледаме на Църквата като на нещо модерно – прави добро впечатление да си религиозен.
- 
Християнството плашеща религия ли е?
- Не. Бог е любов. Като казвам страх Божи, имам предвид, че върху последните поколения беше налаган много атеизъм и материализъм. Това ощети хората и прекъсна връзката им с Бога.
- Имаш ли библейски цитат за изгубените?
- Даже два. „Бъдете съвършени, както е съвършен небесният ваш Отец“. И вторият – „Бъдете мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите“.
- Какви са съвременните грехове?
- Все същите.
- Има ли непростим грях?
- Самоубийството. Животът не ни принадлежи, за да го отнемаме. Църквата не допуска заупокойна служба за самоубийците.
- Какво значи да си добър християнин днес?
- Същото както преди хиляда и деветстотин години. Да обичаш Бога и ближния. Да си готов да дадеш живота си за тях. Да нахраниш гладния, да облечеш голия.
- За какво се молиш извън работно време?
- За всичко. Молитвата е духовна практика. В другите религии тя се нарича размишление или медитация. За мене е общуване с Абсолюта. Молитвата е приятно нещо и трябва да е естествено за всеки християнин.
- Имаш ли предпочитано място за медитация?
- Не. Ще цитирам Спасителя: Бог е Дух и трябва да Му се покланяме с дух. С Него се общува навсякъде, но най-добре в Църквата.
- Какво правиш, когато те стегне шапката?
- Шапка не нося (смее се).
- Предполагаме, че не слушаш само песнопения. Каква е другата музика в живота ти?
- От една седмица съм на Аксепт, много ме зареждат. Имам доста рокендрол и блус – от Моторхед до Блайнд Лемън Джеферсън. Ако трябва да ги подредя хронологично, тогава от Робърт Джонсън до Металика.
- Какво общо има християнството с блуса – „дяволската музика“?
- Блусът ме прави по-добър, което означава, че е положително нещо. Често е неразбран и затова неправилно бива наричан „дяволски“. Блусът разказва за проблемите на хората, за тяхната радост, болка и тъга. Това е животът.
- Сексът за една нощ дяволска работа ли е?
- Нещо, което е създадено от Бога, не е дяволска работа.
- Ако ще се женим, какъв съвет ще ни дадеш?
- Човек трябва да слуша сърцето си. Когато имаме искрена вяра, Бог никога не ще ни остави пред затворени врати.
- Гледа ли филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“?
- Да. Мел Гибсън е много вярващ човек и показа на западното общество, че изтърпените от Спасителя страдания не са някаква химера. Въпреки първичността, ужасите и многото кръв това е истински филм, направен с чувство.
- Защо я няма котката в Библията?
- Защото я има в Майстора и Маргарита на Булгаков. Котката е интересен персонаж. По време на потопа тя беше в ковчега на патриарха Ной. Да не забравяме, че и до ден-днешен котките са пазители на храмовете в Непал и Тибет. За същото са ги използвали и древните египтяни.
- Бил ли си в Атон?
- Не, но ще отида.
- Свещениците ходят ли на море?
- Естествено, но тази година не успях.
- Би ли влязъл гол в морето?
- Правил съм го.
- Как са на изток от рая?
- Казват, че са добре.
- За кого бие камбаната?
- За всеки един от нас.
