За идеята за изграждане на параклис в Министерски съвет разговаряме със Светослав Спасов, съветник на министър-председателя Бойко Борисов.
- Г-н Спасов, кога се зароди идеята в Министерски съвет да се изгради параклис? Къде предвиждате да се разположи той?
Светослав Спасов: Идеята за параклиса възникна, когато се рових в архивите на Министерски съвет. Архитектът Борис Далчев, който е правил вътрешното разпределение на сградата, е взаимствал елементи от Рилския манастир – например колонадите, арките във централното фоайе. Установих, че липсва цялостна документация на строителството на сградата. Имаше податки, че през 1951 година инвеститор на цялото Ларго е Министерство на вътрешните работи. Обаче такава обратна информация не успях да намеря. Като се обърнах към доста институции и проверих в Държавния архив, Военния архив във Велико Търново, Столична община, както и в партийния архив на БКП, установих, че липсват документи. Сградата предварително е проектирана за сграда на Министерство на тежката промишленост. Проверих в Министерство на икономиката и енергетиката, но информацията беше, че и там няма документи. После се свързах с един архивар в министерството и се оказа, че той е човекът, който при едно наводнение е спасил папки с документи от сградата на Министерството на тежката промишленост. Там са съхранени документи, свързани с проектирането и реализацията на тази сграда. Това, което успях да открия в архивите, е, че когато кметът на София Димитър Петков в края на 19 век решава да модернизира града и да го изгради по европейски стандарт, той не е съхранил българското, което е съществувало в рамките на укрепения град Средец зад крепостната стена. Той е разрушил доста църкви, базилики и сгради от Римската епоха. Явно в тези години чувството за история е останало на заден план пред идеята да имаме европейски облик. Обикновено в такива исторически градове като София градът се развива около историческия център – например Атина, Рим, където се запазват всички старини и около тях се разгръща инфраструктурата. Явно това не е било взето предвид. Отделно градският център е разрушен при изграждането на Ларгото. Под сградата на бившия Партиен дом е имало базилика.
Най-интересното, което открих, е, че в изкопа, където сега се провеждат разкопките пред ЦУМ, се открива една част от църква, която е доста стара в сравнение с всички останали. В архивите, които преглеждах, открих, че тя е на ъгъла на „Пиротска” и „Мария Луиза”. Този храм се нарича Св. Иван Рилски”. Има сведения в хроники от 10 до 13 век, включително и в житието на Свети Иван Рилски, където е описано, че след смъртта на светеца Цар Петър е изградил негова църква, върху основите на една дървена църква, посветена на Свети Лука в Средец. Интересно е, че в последствие около Сердика се разгръща малката Света гора, където има десетки манастири. Образът на Свети Иван Рилски е във всеки един от храмовете и манастирите като е основен образ на иконописта. Това означава, че в тази църква, разрушена от Димитър Петков и от строежа на канала на ТЕЦ-а, е съхранявала мощите на Свети Иван Рилски.
Къде ще бъде изграден параклисът?
- Ние имаме идея параклисът да бъде построен в Министерски съвет. Тази идея беше приета от министър-председателя, изпратихме писмо до Светия Синод, които благославят начинанието и Софийската митрополия ще консултира изграждането на параклиса. След изграждането на участъка от метрото там ще се експонират находки от Византийска и Римска епоха, но Българското Средновековие няма да присъства. Моята идея е ние да вземем останките от олтарната стена и да я пренесем в Министерски съвет. Така Министерски съвет ще бъде съхранител на една българска старина. Такива се съхраняват в Президентството и други сгради. Около тази археологическа ценност ние ще разгърнем нашия параклис и така символично ще възстановим най-святото място, което е почитано от българите през вековете. В тази църква са идвали стотици хиляди души да се поклонят на тези мощи. След това мощите са пренесени на Трапезица в Търново, където те стоят още 200 години. За тях пише по-късно Св. Патриарх Евтимий. Заради мощите на Св. Иван Рилски тук се разгръща един духовен център. Бъдещето на София като исторически град е точно това - ние да представим същността на София.
Реално във времето кога ще се реализира проектът?
- Първо, Министерски съвет трябва да вземе решение, че в сградата трябва да има такъв параклис. Премиерът споделя идеята, че параклисът трябва бъде изграден изцяло от дарения, без да се разходва и 1 лев от бюджета. Първите дарения, които вече са обявени, са от арх. Александър Генчев, който ще дари проектът за параклиса, т.е. труда си. Арх. Константин Пеев и фирма ЕКСА, които са ангажирани от „Метрополитен” да вдигат, консервират и възстановяват историческите останки, ще пренесат, сглобят и експонират съхранената част от олтара. Те сега са в един склад в „Обеля”. Това са първите две дарения. Реално тази част от олтара ще бъдат преместени на 200-300 метра от мястото, където са били, като имаме идея от всяка стара българска столица да вземем по камък или останка. Те ще бъдат вградени в този параклис, като идеята е да се символизира приемствеността в държавата през различните периоди.
Решено ли е от коя столица какво ще се пренесе?
- Предстои да се реши. Като се вземе решение за изграждане на параклис, след това трябва да се вземе решение за създаване на експертна работна група, в която да влизат представители на Министерски съвет, на Министерство на културата, на Столична община, ДАГ към Столична община, представители на археолозите, представители на Светия Синод, за да може да се преценят всички детайли и да подготви всички процедури за съгласуване. Общи взето ще разчитаме на тази експертна група да предложи работния проект на параклиса.
Първоначално идеята за храма беше да е в двора на Министерски съвет, но там е трудно да бъде изграден Затова се прецени, че ще бъде около Гранитна зала, където има достъп от двора, от служебния вход, от централния вход. Така премиерът преди да посрещне гостите си в Гранитна зала ще може да им покаже параклиса. Епископ Йоан посети веднъж местата, които се обсъждаха и се надявам той да влезе в работната група, за да даде своите предложения.
Димитър Петков като кмет е имал една добра идея – да изгради инфраструктура, да придаде европейски облик на града, но не се е съобразил с чувството за историчност. През 500 години робство тези църкви, храмове и обществени сгради не са били разрушени от турците, а един българин разрушава тези светини.
Към коя епоха е датиран артефактът, който ще бъде пренесен в Министерски съвет и ще бъде експониран в параклиса, когато бъде изграден?
- Стенописите се изследват от археолозите. В няколко книги се споменава за тази църква. Първоначално църквата е била от дърво и тя не е оцеляла така че ние не може да говорим за първите етапи от съществуването на храма. Но първите податки са от 10 век от времето на Цар Петър. Археолозите имат колебания, но са категорични, че църквата е от преди 14 век.
Кога ще стане факт този параклис и кога гостите в Министерски съвет ще може да видят параклиса?
- Надявам се най-скоро това да се реализира. Възстановяването на такива останки от стара Сердика е важно, за да се види, че сградите в Ларгото са изградени върху исторически пластове. Например върху ЦУМ е била известната църква „Свети Никола”. Под Партийния дом е Римска базилика и малка църква. Благодарение на медиите, всичко което се открива, достига като информация до гражданите и скоро те ще могат да посетят изложените археологически останки.
Например по времето на Димитър Петков е имало брожения заради разрушаването на църквите - имало е жени и деца, които са лягали пред църквите, но не са успели да се преборят, явно и Църквата не е успяла. Но сега е времето да се покаже всичко, което има София, включително и под Булбанк, където е църквата „Свети Спас”, крепостните кули, крепостните стени. София е древен град със славна история.
