Варненският митрополит Кирил в интервю за гръцката агенция за църковни новини Amen разказва за проблемите с вероучението у нас, за отношенията с църквата в Македония, за проблеми с униатите у нас и за прекъсването на диалога с инославните от страна на БПЦ. Той опровергава слуховете за по-тесни отношения на Българската църква с Московската патриаршия, за сметка на влошени отношения с Цариградската патриаршия и твърди, че БПЦ поддържа еднакво близки отношения с всички поместни Църкви.
- Какво става с преподаването на Религия в началното и средно училище?- Когато през 1990 г. в България започнаха промените, Българската църква, като разбираше потребностите и отчиташе традицията на българското общество, се опита да „убеди” държавата да въведе предмета религия – който през комунизма беше забранен – в училищата. В крайна сметка успя да постигне само въвеждане на СИП в основното училище и гимназията. Тоест, който ученик желае, може да изучава религия извън официалната програма на училището. И до сега държавата не приема задължителното преподаване на предмета. От 2005 г. обаче някои просветени кметове започнаха да плащат на богослови, за да учат децата на този предмет. Във Варна, например, където е центърът на моята митрополия, сме организирали преподаването на предмета Религия с наименование „Православие и традиция” в младежкия център на Общината.
- Има ли разделение между Църква и държава в България?
- Преди комунистическия период Българската църква бе много свързана с държавата. Във времето на комунистическия режим обаче бе налице разделяне на Църквата от държавата, което продължава и до днес. Въпреки това ние сме на добър път. Отношенията между Българската патриаршия и държавата са на задоволително ниво и всяка година стават все по-добри. Държавата вече помага с някои дотации, предимно при изграждането на храмовете. Освен това трябва да отбележа, че държавата и местните власти ни помагат значително, като ни предоставят, безвъзмездно, места за построяването на нови църкви. А правителството счита вече Църквата за основен събеседник и участник в усвояването на европейските програми, което доскоро не беше така. Също така очакваме от страна на правителството разбиране и приемане на нашата молба за включването на предмета Религия в училищната програма.
- Чува ли се гласът на Църквата в съвременното българско общество?
- Църквата играе определяща роля в духовното възраждане на българския народ. С ежедневната си проповед и с различните предавания по радиото и телевизията Българската църква се приближава до вярващите. Също така почти във всяка енория има катехизаторски курсове. Към големите храмове в градовете са изградени духовни центрове, където се провеждат семинари, лекции с участието на представители на другите Православни църкви. Например, във Варна през последните 12 години организираме Седмица на православната книга всеки септември – проява, която постепенно се превърна в значимо събитие за града, привличащо хиляди православни вярващи, но и архиереи от Сърбия, Русия, Румъния, Чехия и Света Гора. Що се отнася до социалната ни мисия, тя е съсредоточена главно в основаването на два центъра за обгрижване на млади хора с проблеми с наркотиците. През тази година младежите, които са преодолели зависимостта си, вземат участие в Европейската програма „Обучение за спасители”, която Българската църква „получи”, така че тези млади хора да имат професионална алтернатива и да не се връщат отново в капана на наркотиците.
- Докъде стигна преодоляването на вътрешното разделение на Българската църква?
- Беше намерено решение. Както може би знаете, през 1998 г. в София се проведе Велик общоправославен събор, който прие покаянието на много „привърженици” на разкола и сега те останаха съвсем малко. Последните, както и в миналото, се подкрепят от някои политици. Сигурното е, че със своите действия те поставиха себе си извън каноничната Българска църква и Православието. Затова през 2004 г. тогавашният министър-председател на България Симеон Сакскобурготски ги отстрани от църквите и храмовете, където незаконно служеха. Малкото останали „фенове”-клирици на разкола очакваха, че нещо може да стане чрез Европейския съд по правата на човека в Страсбург, но неговото последно решение изясни, че разколниците могат да бъдат обезщетени от държавата само по отношение на нарушаване на човешките им права. Да отбележим също, че тези, които се отделиха от каноничната Българска църква, вече са разделени и помежду си. В една посока тръгна Инокентий, в друга Гервасий.
- Имате ли общение с Църквата, която „служи” в Скопие?
- Не, официално общение няма. Доколкото не е призната от тялото на Православните църкви, за нас тя е схизматична. Българската патриаршия още от самото начало ясно заяви, че не приема тази църква да се нарича „Македонска църква”. Тази тактика на поместната църква с нейното официално наименование се отразява и на признаването й от останалите църкви. Това е сериозен и деликатен въпрос, както за църквата в Скопие, така и за голяма част от православните църкви и трябва да занимава активно Сръбската патриаршия, към която духовно принадлежи, така че най-накрая да бъде намерена златната среда.
- Някои твърдят, че през последните години отношенията между Българската патриаршия и Вселенския трон не са гладки...
- Няма търкания в отношенията между Максим и Вартоломей. Даже напротив, на много добро ниво е общуването между двете църкви. Българската църква признава и подкрепя Вселенския патриарх и неговите инициативи за разпространението на Православието по света, както и приноса му за екологичния проблем. По време на скорошното посещение на патриарх Вартоломей в България, по покана на Пловдивския митрополит, патриарх Максим и Светия Синод номинираха патриарх Вартоломей за доктор хонорис кауза на Софийския университет, а той стана и почетен гражданин на Пловдив. Да припомня, че Вселенският патриарх вече е и доктор хонорис кауза на университета в Бургас.
- Въпреки това в църковните среди се говори за по-тесни връзки с Руската църква отколкото с Вселенската патриаршия...
- Не слушайте слуховете. Както сътрудничим с Фенер и останалите православни църкви, така и с Московска патриаршия. Руската църква има огромни духовни достижения и богословски много добре подготвени архиереи като Киевския митрополит Владимир и днешния Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, който е много силен йерарх и ревнител на Православието.
- Какви са връзките на Българската църква с Ватикана? Унията продължава ли да е източник на проблеми?
- Разбира се. В България 85% са православни, 10% са мюсюлмани, а останалите 5% са униати, католици и други. Униатите, по-конкретно, упражняват прозелитизъм в цялата страна, като се представят за православни и за съжаление успяват да излъжат незапознатите хора. Ние, като официална църква в България, следим с внимание проблема, който в последно време приема обезпокоителни размери – и при разговорите с Ватикана поставяме проблема и настояваме незабавно да се преустанови тази „нечестна” дейност.
- Участвате ли в междурелигиозния диалог?
- Българската църква се оттегли както от междухристиянския диалог, така и от Световния съвет на църквите, след 1992 г. (всъщност след 1997 г. - б. р.), тъй като там участват много разколници и идолопоклонници. Показателен е фактът, че Световният съвет на църквите се превърна в Световен съвет на църквите и не-църквите, както казваше проф. Конидарис.
- А как стои проблемът с исляма и българските мюсюлмани?
- Слава Богу, в България няма проблем с исляма. Мога да ви кажа, че търпимостта и уважението между религиозните общности е отличителна черта на съвременна България. Уверявам ви, че Българската църква ги подкрепя (мюсюлманите, б. ред.) за реконструкцията на джамии. Те също ни подкрепят при строежа на църкви. На някои места идват в храмовете, палят свещи и отдават почит към светините, както например в храма на св. пророк Илия в село Александрово в нашата епархия. Може да звучи странно, но някои мюсюлмански кметове ни помагат повече от онези кметове, които са атеисти. Когато, разбира се, се намеси политиката, нещата се променят.
- На какво ниво са контактите ви с Гръцката църква?
- Още от 1975 г. (усилията започват от 60-те години, но първият ни стипендиант отива в Гърция през от 1972 г. - б. р.) има обмяна на студенти между богословските училища. Аз лично учех от 1976 г. гръцки и богословие в Атина и се надявам и други да последват стъпките ми. Духовните връзки между Гръцката и Българската църква се разширяват все повече, от една страна, чрез посещения на гръцки архиереи и клирици в България, където те носят св. мощи за поклонение – като например на св. Магдалена, които пристигнаха в България от Света Гора.
- Да се върнем към... отношенията с обществото. Младите хора обръщат ли се към Църквата?
- Мога да кажа, че днес е налице възраждане на Православието в България. От 2000 г. досега се забелязва обръщане на младите хора към Църквата. Идват цели семейства и се изповядват. Особено през Великите пости хиляди вярващи идват в храмовете. Дори по времето на комунизма имаше един постоянен брой вярващи близо до Църквата. Някои други не идваха, защото се страхува от отрицателни последици от страна на комунистическата власт. Сега обаче нещата са по-свободни от гледна точка на упражняване на богослужението, а много християни правят дарения, за да се обновят стари или да се построят нови храмове там, където през комунизма са били изоставени или разрушени.
- В края на интересния ни разговор кажете ни няколко думи за Вашата митрополия.
- Аз ръководя митрополията на Варна и Велики Преслав от 1989 г. Населението на Варна е близо един милион, а православните са 700 хиляди души. Щастлив съм да служа в този исторически град, който е втората столица на България след Плиска (вероятно става дума по-скоро за Велики Преслав - б. р.).
