Светият синод започва кампания за въвеждане на вероучение в училищата, независимо че и сега в тях се преподава религия по желание на учениците. Мотивите за това са много. Искаме утре в страната ни да има добри, морални и учтиви хора, които да обичат православната църква и България. Това са важни въпроси и никой от нас няма право да ги подценява.
Вероучението преобразява човека. Който има вярата и страх Божий, върши добро независимо от това кой каква оценка му дава. Свети Григорий епископ Нисийски казва: „Печатът на нашия живот са добродетелите, които сега цъфтят, а плод принасят в своето време”. Според друг праведник добродетелният човек е като райско дърво, което дава плодове на наслада, радост и надежда. Православното вероучение е учебен предмет от изключително голямо значение, то възпитава в добродетелност. А добродетелността се подражава в обществото. В този ред на мисли изучаването на тази дисциплина в училищата е определящо за нацията ни. Светият синод отдавна се старае да получи подкрепата на обществото за изучаване на вероучението като задължителен предмет. Ние, архиереите, няма да се уморим да настояваме за това.
Критиците вероятно ще ни атакуват защо в училищата да не се изучава религия, където има желаещи ученици, и защо трябва изучаването на вероучение да е конфесионално. Нашият аргумент за подобно твърдение е, че сме православна страна вече 1130 години.
Живели сме с тази вяра и я обичаме. Тази вяра пропагандираме навсякъде, защото сме почувствали нейната сладост.
А който е почувствал сладостта на православието, не може да се отклони никога от нея и за нищо за света. Възможно е и да ни атакуват с факта, че сме страна-членка на Европейския съюз и образованието у нас е светско.
Гърция също е в ЕС, но там вероучение в училищата се изучава до 11 клас. Затова в техните манастири има монаси и монахини, а не пустеят като нашите. Като отидем там, ние им се възхищаваме и се питаме защо нашите не са така добре уредени, като техните. Не са, защото децата не се възпитават в духа на православното християнство. Вероучение се изучава и в Румъния, която също е членка на ЕС.
Младото поколение в България не знае задълженията си, произхождащи от вярата – чувство за дълг към родината, любов към ближния и спазване на морално-етичните норми. |Колкото до законите, важно е да се знае и да не се забравя, че божият закон е над човешките закони. А неговият закон е свят и изисква почтеност и коректни отношения към хората – все неща, изграждащи идеалното общество. Затова, когато говорим за божий закон и вероучение, ние, архиереите от Светия синод, сме категорични: този предмет трябва да бъде въведен.
След промените в някои енории бяха създадени неделни училища където се изучава вероучение, има и катехизаторски курсове за възрастни. Ние обаче не искаме да се връщаме към килийните училища, които са били важни, но за времето си. Сега е необходимо православието да влезе като етична норма и морален коректив в българското училище. Защото неделните школа при храмовете се посещават от тесен кръг деца, такива от семейства на вярващи. Вероучението трябва да излезе от тази рамка и да обхване най-широк кръг от ученици в цялата страна, за да научи младото поколение на морал, да формира в него устойчиви етични норми на поведение, чувство да дълг, отговорност и коректност. Накратко, да създаде човеци.
Българската православна църква разполага с добре подготвени кадри в богословските факултети в Софийския и Великотърновския университет, които имат и педагогически профил, но броят им все още не е достатъчен, за да покрият всички училища в страната. Въпросът със заплащането на учителите по религия в училищата е сложен. Плаща им се за лекторски часове, а не твърда заплата. Този въпрос също е редно да се реши от държавата, като възнагражденията на учителите по вероучение бъде изплащани от общинските бюджети, каквато е практиката и с учителите по другите предмети. Тези хора трябва да бъдат назначавани на щатове, за да могат да се издържат.
Преди четири години въпросът за изучаването на религия в училищата отново беше дискутиран. Тогава двете групи с две концепции - на Светия синод и на общественици, сред които историкът проф. Георги Бакалов, който е завършил и духовна семинария, не стигнаха до общо виждане по въпроса, дебатите затихнаха.
Ние от Светия синод не се съгласихме с предлаганата концепция на учените. Те искаха всички вероизповедания да бъдат равнопоставени.
Православието е в основата на нашата история и ние не можем да се съгласим то да бъде поставено на равна основа с всички останали религии. Все още не е правено проучване колко родители биха желали децата им да изучават вероучение в училищата. Едни искат, други не искат. Ще ни атакуват, как така учениците учат вероучение, ако родителите не са вярващи?
Бих отговорил с контравъпрос - а защо децата на тези хора изучават математика и литература? Някой питал ли ги е дали искат тези предмети или не? И ние като студенти изучавахме марксизъм-ленинизъм, но марксисти не станахме. Не е правено проучване колко са православните в България, които не само са кръстени, но се и черкуват. Подобни проучвания правеха службите преди 1989 година. Ние обаче по традиция сме православна страна и не бива да отстъпваме от вярата на нашите деди, още повече че тази вяра учи хората на добродетелност. Нека и нашите деца бъдат добродетелни и изградят едно ново, по-добро и хуманно общество.
В. Монитор
А който е почувствал сладостта на православието, не може да се отклони никога от нея и за нищо за света. Възможно е и да ни атакуват с факта, че сме страна-членка на Европейския съюз и образованието у нас е светско.
Гърция също е в ЕС, но там вероучение в училищата се изучава до 11 клас. Затова в техните манастири има монаси и монахини, а не пустеят като нашите. Като отидем там, ние им се възхищаваме и се питаме защо нашите не са така добре уредени, като техните. Не са, защото децата не се възпитават в духа на православното християнство. Вероучение се изучава и в Румъния, която също е членка на ЕС.
Младото поколение в България не знае задълженията си, произхождащи от вярата – чувство за дълг към родината, любов към ближния и спазване на морално-етичните норми. |Колкото до законите, важно е да се знае и да не се забравя, че божият закон е над човешките закони. А неговият закон е свят и изисква почтеност и коректни отношения към хората – все неща, изграждащи идеалното общество. Затова, когато говорим за божий закон и вероучение, ние, архиереите от Светия синод, сме категорични: този предмет трябва да бъде въведен.
След промените в някои енории бяха създадени неделни училища където се изучава вероучение, има и катехизаторски курсове за възрастни. Ние обаче не искаме да се връщаме към килийните училища, които са били важни, но за времето си. Сега е необходимо православието да влезе като етична норма и морален коректив в българското училище. Защото неделните школа при храмовете се посещават от тесен кръг деца, такива от семейства на вярващи. Вероучението трябва да излезе от тази рамка и да обхване най-широк кръг от ученици в цялата страна, за да научи младото поколение на морал, да формира в него устойчиви етични норми на поведение, чувство да дълг, отговорност и коректност. Накратко, да създаде човеци.
Българската православна църква разполага с добре подготвени кадри в богословските факултети в Софийския и Великотърновския университет, които имат и педагогически профил, но броят им все още не е достатъчен, за да покрият всички училища в страната. Въпросът със заплащането на учителите по религия в училищата е сложен. Плаща им се за лекторски часове, а не твърда заплата. Този въпрос също е редно да се реши от държавата, като възнагражденията на учителите по вероучение бъде изплащани от общинските бюджети, каквато е практиката и с учителите по другите предмети. Тези хора трябва да бъдат назначавани на щатове, за да могат да се издържат.
Преди четири години въпросът за изучаването на религия в училищата отново беше дискутиран. Тогава двете групи с две концепции - на Светия синод и на общественици, сред които историкът проф. Георги Бакалов, който е завършил и духовна семинария, не стигнаха до общо виждане по въпроса, дебатите затихнаха.
Ние от Светия синод не се съгласихме с предлаганата концепция на учените. Те искаха всички вероизповедания да бъдат равнопоставени.
Православието е в основата на нашата история и ние не можем да се съгласим то да бъде поставено на равна основа с всички останали религии. Все още не е правено проучване колко родители биха желали децата им да изучават вероучение в училищата. Едни искат, други не искат. Ще ни атакуват, как така учениците учат вероучение, ако родителите не са вярващи?
Бих отговорил с контравъпрос - а защо децата на тези хора изучават математика и литература? Някой питал ли ги е дали искат тези предмети или не? И ние като студенти изучавахме марксизъм-ленинизъм, но марксисти не станахме. Не е правено проучване колко са православните в България, които не само са кръстени, но се и черкуват. Подобни проучвания правеха службите преди 1989 година. Ние обаче по традиция сме православна страна и не бива да отстъпваме от вярата на нашите деди, още повече че тази вяра учи хората на добродетелност. Нека и нашите деца бъдат добродетелни и изградят едно ново, по-добро и хуманно общество.
В. Монитор
