Смисълът на Великия пост е изпълнението на евангелските думи на Спасителя: ще дойдат дни, когато Женихът ще се отнеме от вас, и тогава ще постите (Мат. 9:15). Великопостният период е време на спомняне на страданията и смъртта на нашия Господ, когато Църквата ни призовава чрез усилена молитва и пост според силите си да се приобщим към Кръста Христов, който ни извежда до радостта на Възкресението.
– Кое е най-важното, което трябва да помним, какво трябва да направим непременно през поста?
– Обикновено на този въпрос отговарят така: през поста трябва повече да се молим, повече да четем Св. Писание и Светите отци, да правим повече добри дела, да се въздържаме от това, към което чувстваме пристрастие и т.н. Всичко това, разбира се, е правилно, но някак неусетно възниква мисълта, че извън постния период може да правиш по-малко добри дела, по-малко да четеш Словото Божие, по-невнимателно да следиш за своите страсти... За тази опасност напомня още св. Теофан Затворник.Аз бих казал така: по-леко и по-плодотворно постът преминава, ако на него се гледа като на особено благодатен педагогически период в онова Божие училище, което за християнина е целият негов живот. Обстоятелствата от живота на всеки човек са изключително разнообразни и тук е трудно да се дават някакви конкретни съвети. Това, което според мен е необходимо да се направи, е да се постараем по поста да определим мярата на своето християнство, да разгледаме своя собствен живот в светлината на Христовото Евангелие и да изправим онова, за което ни изобличава съвестта ни.
– Как да направим така, че постът ни да не е напразен?
– Отново тук всичко зависи от конкретната жизнена ситуация на всеки човек. Но може да се каже и нещо, което важи общо за всички. Ако християнинът се възползва "педагогически" от Великия пост, за да подреди отношенията си със своите ближни - в семейството, с родствениците, с колегите си в работата - и в резултат от поста (но и не само във времето на поста, но и след това) той стане поне малко по-добър към ближните, по-търпим, по-милосърден, по-приветлив - ето тогава постът му няма да е бил напразен. Ако пък само измъчваме стомаха си с неядене, краката си – със стоене в храма, а очите си – с четене на молитви, но към ближните оставаме коравосърдечни, надменни и лицемерно-нравоучителни – тогава постът ни не само че ще е бил напразен, но и ще ни донесе вреда.
– Как да започнем деня си и как да го прекараме докрая?
Тук ще кажа общоизвестни неща. Денят трябва да започва с молитва, при което е необходимо да се постараем да обърнем сърцата си към Бога и цялото ни внимание да бъде насочено именно в тази посока, пък ако не успеем нещо да прочетем, нека не се смущаваме. Отново в молитва и в трезвение следва да премине и останалата част от деня ни, като при това се стараем да не изтъкваме поста си пред нашите ближни (Мат. 6:16-18). Разбира се, всичко, което сме правили през деня, не трябва да завършва със заяждания с домашните и семейни скандали и не с гледане на телевизия, а с умиротворяване на сърцето в любовно общение със скъпите ни хора, в молитви и четене на Словото Божие. Възкресните пък и празничните дни, и особено дните от Страстната седмица, трябва, разбира се, да бъдат посветени на църковна молитва и причастяване със светите Христови тайни.
– Как да направим живота си поне в тези дни Христоцентричен?
Изобщо казано, целият живот на християнина (далеч не само периода на Великия пост) или е Христоцентричен, или не е. Ако пък животът ни не е такъв, то за православния човек няма по-голяма задача от това, да направи от съществуването си постоянен живот в Христос. Именно постоянен, тъй като да се живее в Христос само през Великия пост, а след това да се отстъпва от този живот и да се оставяме да бъдем похитени от дявола, да оставим всичко да тръняса или да не се грижим да почвата на нашето сърце (Мат. 13:3-9), това за християнина е невъзможно. Великият пост е добро време за това, щото, както вече казах, да подходим към тази задача педагогически и, като се оправим със себе си, да започнем да живеем според Евангелието.
– А как да се занимаваме с духовен живот, когато времето не ни стига за нищо?
– Аз бих препоръчал един внимателен повторен прочит (ако пък някой прави това за първи път – цялостен прочит) на Новия Завет и прилагане на онова, което се говори там, към нас самите. След това, в светлината на прочетеното Слово Божие, дълбоко изпитване на собствената съвест и очистване в тайнството Покаяние. Разбира се, към това тайнство трябва да се прибягва винаги, когато за това съществува потребност, също както и от Св. Писание трябва да се поучаваме по възможност всекидневно. Действително обаче, когато живеем в твърде напрегнатия ритъм на градския живот, не винаги имаме време за това. Ето защо през поста следва да се постараем да отстраним от себе си, доколкото това е възможно, суетата на този свят, да отделим време за молитва, за четене на Словото Божие и изпитване на съвестта с особено внимание.
– Какви грешки вършим?
– Основното изкушение на Великия пост – това е превръщането на християнството в религия на храната. Голямата грешка през великопостния период е когато умът ни е зает с храненето. Ето, наближава празникът Благовещение (през тази година, впрочем, той ще бъде през Светлата седмица). И за какво повече от всичко мислят в този ден православните? Правилно се досещате – за това, че "днес може риба"... Струва ми се, че всички изкушения и трудности през Великия пост произтичат от това, че основният акцент в този период пада върху едни или други хранителни продукти и върху режима на тяхното приемане.
Да избегнем грешките и изкушенията през Великия пост ще ни помогне един прост критерий. Нека се запитваме: за какво мисля в момента – за храната или за Христос? Ако човек мисли за храната, това означава, че режимът на неговия пост не е правилен. Обикновено при постещите православни е налице ревността по строгото спазване на монашеските великопостни устави. Именно в това те виждат угаждането на Бога и смисъла на постния подвиг.
Разбира се, да бъдат спазвани тези устави в съвременни условия определено не е възможно. От това пък, че "правилният пост не ни се получава", и като добавим че подобен "правилен" пост изцяло лишава човека от физически и душевни сили, мнозина изпадат в униние и раздразнение. А всъщност всичко това може да бъде избегнато много лесно. Необходимо е само да определим своята собствена (а не буквоядческо-древномонашеска) мярка на въздържание. Изобилието от хранителни продукти днес позволява това. Тогава, едва след като сме обезпечили откъм "продуктовата страна" нашата уравновесена мярка на въздържание, без да лишаваме телесните си сили от необходимата им бодрост, да насочим цялата си вътрешна енергия към духовен труд – към молитва, трезвение, поучаване от Св. Писание, внимателно следене за отношенията ни с ближните.
– А какво е Великият пост лично за вас? Кои са вашите най-любими дни от поста, най-любимите ви служби? Как лично вие бихте мечтали да преминавате през поста?
– Моите послушания изискват от мен, щото и през Великия пост да живея в същия режим, в който за мен преминава и останалото време от годината. Би ми се искало да прекарвам поста без да излизам от моето село, в нещо като, така да се каже, "затвор"... Що се отнася до любимите ми служби, то най-много на сърце са ми неделните Василиеви литургии.
Източник: Православие и мир
Източник: Православие и мир
