Свещеноиконом Йордан Карагеоргиев посвети ордена на Московската партиаршия "За вяра и вярност" на служителите от старозагорския затвор.
Над 1200 мъже, изтърпяващи различни срокове наказания зад стените на старозагорския затвор, са приели светото кръщение от ръката на свещеноиконом Йордан Карагеоргиев за времето от 2 юни 1994 г., когато за пръв път започнал да служи там, показва далеч непълна справка.
Някогашният възпитаник на русенския Технически университет "Ангел Кънчев", специалност "Изчислителна техника", и настоящ духовен наставник се съгласява на разговор с видима неохота.
Поводът за срещата е присъденото му отличие "За вяра и вярност" от Московската патриаршия, връчено по време на неотдавна преминалите за 18-и път рождественски четения в руската столица, но много бързо разговорът тръгва в посока неведомите пътища човешки.
Роденият на 1 юни 1962 г. в димитровградското село Добрич Йордан признава, че и през ум не му е минавало да става свещеник. Дори когато духовният му наставник, покойният вече старозагорски владика Панкратий му предложил да надене расото, леко се стъписал: "Вярно е, че от 1991-ва често се виждахме с владиката, вярно е, че близо две години с журналиста Тодор Варджиев списвахме притурката "Християни" в старозагорския вестник на земеделците "Делник", но поканата да се отдам изцяло на православието ме изненада. Току-що бях се дипломирал по специалността "Журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Записките ми от лекциите на проф. Марко Семов още миришеха на мастило, довършвах и дипломната си работа, посветена на репортажните емисии в разказите на Хемингуей. Малко по-рано пък бях репортерствал във вестник "Гълъбовска искра" и възнамерявах да продължа в тази посока", припомня си онзи момент свещеникът.
Признава, че е дълбоко закърмен с вярата. Много пъти бил воден от майка си и баба си по манастири още в онези години, когато религията беше изтикана на заден план, но не се чувствал подготвен за решителната крачка.
Рамо до рамо със затворник превзел дебрите на психологията
"До ден-днешен помня разговора, който водихме часове наред на 14 срещу 15 септември 1993-та с него. Понечих да откажа, но владиката ме посъветва да размисля. В крайна сметка приех и той лично ме ръкоположи на 8 ноември в чирпанския храм "Свети Архангели". Беше голяма чест, защото дядо Панкратий беше изключително голяма личност...", връща лентата назад предстоятелят на катедралния храм "Свети Димитър Солунски чудотворец".
Назад във времето е останало 3-годишното обучение и служението в казанлъшкия женски манастир "Въведение Богородично", отминал етап е и дипломирането в Богословския факултет на Великотърновския университет, както и следващото учене, този път в специалността "Психология".
За това поредно втурване в дебрите на науките отец Йордан споделя, че спомогнала среща с осъден на 15 години затвор морски офицер. Мъжът застрелял съпругата си в изблик на ревност, след като я заварил с любовник след поредно дълго плаване по океаните. Зад решетките осъзнал глупостта и греха, който сторил, и решил с прилежание да изкупи стореното.
Бил първият затворник, който получил разрешение да започне да учи във висше учебно заведение у нас. Подпис под документа положила тогавашната зам.-министърка на правосъдието Анна Караиванова. Трябвало обаче все пак някой да го придружава извън стените и тогава свещенослужителят се решил да опознае и тази наука. Признава, че срещал през цялото време моралната подкрепа на съпругата си Лилия, а покрай служението за вярата се запалил и синът му Иван, който след бакалавърската степен по богословие в Париж се прехвърлил да учи и магистърска степен в Швейцария.
1000 свещеници вече обгрижват руската армия
Днес отец Йордан Карагеоргиев признава, че всички години, прекарани над книгите и учебниците, не са минали напразно. От всяка прочетена и осмислена страница имало полза в общуването с миряните и най-вече със затворниците. Отдава заслуженото на затворническото ръководство и най-вече на директора Иван Карушков, без чиято отзивчивост едва ли всичко щяло да се случва толкова бързо.
Сега затворът е единственият, който разполага с четири храма: "Свети Николай", "Свети архангел Михаил", "Свети Георги" и "Свети Йоан Рилски" във филиала в чирпанското село Черна гора. На път е да бъде реализирана идеята за параклис и в новото общежитие от открит тип в Гълъбово.
Събеседникът ми се замисля и припомня малко известен факт: веднага след 9 септември 1944-та затворническата черква е превърната в... отделение за смъртниците. А параклисът в старозагорската болница станал... морга. Дори масата за дисекции била монтирана в самия олтар.
"И директорът, а и неговите подчинени бързо осъзнаха в каква степен вярата може да им бъде в помощ. Защото точно когато си в нужда, ти трябва една протегната десница. А какво по-хубаво, ако към десницата е присъединено и Божието слово?...", разсъждава свещеникът. Не е загубил надеждата си, че ще освети един ден стария болничен параклис.
Поредното му пътуване за Русия го убедило, че там православието, в лицето на Московската партиаршия, е успяло да пребори десетилетията на атеизъм.
Над 1000 свещеници са назначени вече в армията, цял един отдел, ръководен от бившия висш военен и настоящ протойерей Дмитрий Смирнов, отговарял за духовното обгрижване на униформените и затворниците.
Приятел е оня, дето се радва с тебе на успехите ти
Подписът на Смирнов личи върху грамотата, придружаваща ордена "За вяра и вярност", чийто носител в България поне засега е само старозагорският свещеник.
"Това е много високо признание за направеното, но без хората от затвора, без преподавателите в двете ни неделни училища там - Стоян Стоянов и Павлина Димитрова - едва ли щях и стотна част от него да постигна!", категоричен е отец Йордан.
И бърза да прехвърли разговора в посока за бъдещите начинания, сред които са поклоннически екскурзии с настоящи и бивши затворници в църкви по Черноморието и Охрид, подредба на изложба от икони, а защо не и посещение в Солун, по покана на архимандрит Гервасий...
Точка на разговора слага поредно позвъняване по телефона във връзка с приемане на скромно дарение за кухнята за бедни при храма в квартал "Зора", още едно от начинанията, което "яде" и от без това оскъдното му време. На изпроводяк не пропуска да помоли: "И пиши не за мен, а за хората. Щото без тях и без вярата в Бога нищо не може да бъде постигнато!" След което припомня максимата: „Истинският приятел е не тоя, дето тъжи с тебе, докато страдаш, а оня, който е готов да се радва с тебе за успехите ти“. (Новината.bg)
Рамо до рамо със затворник превзел дебрите на психологията
"До ден-днешен помня разговора, който водихме часове наред на 14 срещу 15 септември 1993-та с него. Понечих да откажа, но владиката ме посъветва да размисля. В крайна сметка приех и той лично ме ръкоположи на 8 ноември в чирпанския храм "Свети Архангели". Беше голяма чест, защото дядо Панкратий беше изключително голяма личност...", връща лентата назад предстоятелят на катедралния храм "Свети Димитър Солунски чудотворец".
Назад във времето е останало 3-годишното обучение и служението в казанлъшкия женски манастир "Въведение Богородично", отминал етап е и дипломирането в Богословския факултет на Великотърновския университет, както и следващото учене, този път в специалността "Психология".
За това поредно втурване в дебрите на науките отец Йордан споделя, че спомогнала среща с осъден на 15 години затвор морски офицер. Мъжът застрелял съпругата си в изблик на ревност, след като я заварил с любовник след поредно дълго плаване по океаните. Зад решетките осъзнал глупостта и греха, който сторил, и решил с прилежание да изкупи стореното.
Бил първият затворник, който получил разрешение да започне да учи във висше учебно заведение у нас. Подпис под документа положила тогавашната зам.-министърка на правосъдието Анна Караиванова. Трябвало обаче все пак някой да го придружава извън стените и тогава свещенослужителят се решил да опознае и тази наука. Признава, че срещал през цялото време моралната подкрепа на съпругата си Лилия, а покрай служението за вярата се запалил и синът му Иван, който след бакалавърската степен по богословие в Париж се прехвърлил да учи и магистърска степен в Швейцария.
1000 свещеници вече обгрижват руската армия
Днес отец Йордан Карагеоргиев признава, че всички години, прекарани над книгите и учебниците, не са минали напразно. От всяка прочетена и осмислена страница имало полза в общуването с миряните и най-вече със затворниците. Отдава заслуженото на затворническото ръководство и най-вече на директора Иван Карушков, без чиято отзивчивост едва ли всичко щяло да се случва толкова бързо.
Сега затворът е единственият, който разполага с четири храма: "Свети Николай", "Свети архангел Михаил", "Свети Георги" и "Свети Йоан Рилски" във филиала в чирпанското село Черна гора. На път е да бъде реализирана идеята за параклис и в новото общежитие от открит тип в Гълъбово.
Събеседникът ми се замисля и припомня малко известен факт: веднага след 9 септември 1944-та затворническата черква е превърната в... отделение за смъртниците. А параклисът в старозагорската болница станал... морга. Дори масата за дисекции била монтирана в самия олтар.
"И директорът, а и неговите подчинени бързо осъзнаха в каква степен вярата може да им бъде в помощ. Защото точно когато си в нужда, ти трябва една протегната десница. А какво по-хубаво, ако към десницата е присъединено и Божието слово?...", разсъждава свещеникът. Не е загубил надеждата си, че ще освети един ден стария болничен параклис.
Поредното му пътуване за Русия го убедило, че там православието, в лицето на Московската партиаршия, е успяло да пребори десетилетията на атеизъм.
Над 1000 свещеници са назначени вече в армията, цял един отдел, ръководен от бившия висш военен и настоящ протойерей Дмитрий Смирнов, отговарял за духовното обгрижване на униформените и затворниците.
Приятел е оня, дето се радва с тебе на успехите ти
Подписът на Смирнов личи върху грамотата, придружаваща ордена "За вяра и вярност", чийто носител в България поне засега е само старозагорският свещеник.
"Това е много високо признание за направеното, но без хората от затвора, без преподавателите в двете ни неделни училища там - Стоян Стоянов и Павлина Димитрова - едва ли щях и стотна част от него да постигна!", категоричен е отец Йордан.
И бърза да прехвърли разговора в посока за бъдещите начинания, сред които са поклоннически екскурзии с настоящи и бивши затворници в църкви по Черноморието и Охрид, подредба на изложба от икони, а защо не и посещение в Солун, по покана на архимандрит Гервасий...
Точка на разговора слага поредно позвъняване по телефона във връзка с приемане на скромно дарение за кухнята за бедни при храма в квартал "Зора", още едно от начинанията, което "яде" и от без това оскъдното му време. На изпроводяк не пропуска да помоли: "И пиши не за мен, а за хората. Щото без тях и без вярата в Бога нищо не може да бъде постигнато!" След което припомня максимата: „Истинският приятел е не тоя, дето тъжи с тебе, докато страдаш, а оня, който е готов да се радва с тебе за успехите ти“. (Новината.bg)
