Новата стопанка на манастира "Св. Петка Мулдавска" търси европроекти за водопровод и път към святото мястоТрите километра отсечка от разклона по кърджалийския път до манастира "Св. Петка Мулдавска" се вземат с малко повечко емоция - има остри завои, кален път, сняг, стръмни участъци и почти никакви табели по пътя. Манастирската порта се отваря на мига лично от единствената обитателка - игуменката майка Юлита, след като бялата овчарка се е разлаяла. Чаровната стопанка на святото място любезно ни се представя, не подозирайки, че я познаваме от преди две лета. Петдесет и четиригодишната жена е същата, която премина през ритуала на замонашването пред самите порти на манастира "Св. Кирик и Юлита" пред очите на полицаи и прокурори в последната неделя на август 2008 г. Тогава висшистката по икономика се отрече трижди от светското си име Лидия и прие каноничното Юлита. Заради запечатаните порти на манастирския комплекс от Съюза на архитектите митрополит Николай обяви на всеослушание тогава, че временно ще прати сестра Юлита в друг женски манастир, докато тук нещата се уредят и съдебно.
За точно една година време никой не разбра къде точно се намира сестра Юлита, докато през август 2009 г. тя не се появи като новата стопанка на манастира "Св. Петка Мулдавска".
Обителта наистина има уникална история - с трите си опожарявания -от четиринадесети, та до средата на миналия, двадесети век. Зографии от Тревненската школа, гръцки и тракийски ктитори, че даже и възстановяване от разкаяли се кърджалийски разбойници е преживял този манастир, разказва майка Юлита.
През тоталитаризма този манастир е оцелял най-вече благодарение на отдаването на стаи, които са ползвали социалистическите предприятия. Те са си плащали наеми и са вършели нужни ремонти. Следва десетилетие на пълно зарязване, че даже и ел-инсталацията е нямало кой да възстанови. Сега обителта има ток, но това е почти всичко, което тук напомня на цивилизацията. Няма течаща вода, единствен източник е кладенецът, маркучите от него обаче замръзват, а водата става само за кофите в тоалетните.
Искам да направим привлекателен за боголюбиви хора, а и за случайни туристи този манастир. Тук има толкова ценна история, мястото е прекрасно, но без път и вода как да се задържат тук хората, как да пренощуват или да им се предложи храна, казва майка Юлита. Църквата ни трябва да е адекватна на съвремието си, затова съм убедена, че само с много упоритост трябва да разработим проекти с европейско финансиране, за да има нормален път и водопровод до "Св. Петка Мулдавска".
Енергичната и сърдечна игуменка признава, че за да е полезна с идеи и работа, трябва да има достъп до информация, нужда й е обратна връзка, вълнува се от интересите на хората, които могат да дойдат тук. Не знам как най-лесно тук можем да имаме интернет, например да ползваме компютърна връзка, да си направим сайт, казва сестра Юлита. Манастирът има нужда от спонсорство, за да не рухнат уязвимите места, а и за да се осъвремени представянето на ценностите тук. Ето, това място имам идея да го превърна в малка кинозала, където да се предлагат филми за вярата и християнството, посочва преддверието към скривалището на Апостола сестра Юлита. И докато чакам становище от Националния институт за паметниците на културата за това, кое как може да се реставрира, реших да подредя импровизирана музейна експозиция от предметите, които открих в самия манастир. Това са ценни неща, защото са били част от живота на манастира, насърчава се тя.
С какви точно средства разполага манастирът "Св. Петка Мулдавска", за да се укрепи и да стане по-атрактивно място за религиозен и екологичен, и ловен туризъм, питаме стопанката на святото място. Отговорът е отдавна известен - обителта е на пряко подчинение на Пловдивската митрополия, няма статут на ставропигиална и затова няма право да разполага сама със средствата си, даже и да има имоти (според устава на БПЦ, гл. 13, раздел ІІ, това не е така, манастирите имат известна самостоятелност, понеже са местни поделения на БПЦ и при това по смисъла на закона са самостойни юридически лица, чл. 13 - б. р.). А истината е, че и тази обител има прилично т. нар. "попско стопанство" долу в полето до Златовръх, но то е отдадено под наем и приходите отиват в митрополията. Все пак митрополит Николай е насърчил игуменката, а и други като нея, като им е разпоредил да направят прецизен оглед за нуждите от ремонти по манастирите, да представят оферти от евентуални фирми - изпълнители, за да се отпуснат и средства за дейностите.
Нищо от светския живот не ми липсва, след като съм взема това решение. Човек трябва да порасне с годините, за да стигне до докосване с Бога, и тогава нещата идват от само себе си, казва игуменката. Едва петнадесетгодишното девойче от велинградско Лидия идва в София, за да учи Техникум по електротехника, сетне завърша икономика и работи в института по статистика. До последно подавахме информация за държавната статистика до Гриша Филипов, като преди това я събирахме и обработвахме от държавните обединения. В София се и омъжва. Какво точно след това се случва в живота й и какво я провокира на петдесет и две години да се замонаши, за това решаваме да не питаме. Не за друго, а защото сме присъствали на тържествения й обет отпреди две лета, когато пред манастирските порти на "Св. св. Кирик и Юлита" тогава митрополит Николай пред всички заяви - дотук беше Лидия, оттук насетне е сестра Юлита. Сега, вече половин година откак е новата стопанка на "Св. Петка", сестра Юлита е пример за това, как трябва да се стопанисва съвременно един български манастир - с много ентусиазъм, с търпение, но и с много бизнес нюх. Затова, ако скоро тук туристи и поклонници сварят игуменка в расо и вперила поглед в лаптопа, да знаят, че е за добро. Това ще е майка Юлита, която или търси варианти за европроекти за обителта или умува за интересен интернет сайт, пълен със снимки, история и отзиви за прекрасното място, където тя замръква в молитва и благодарност.