Кръгла маса: Какви са критериите за успешна мисия сред младежта

Откривайки кръглата маса, деканът на Мисионерския факултет на ПСТХУ, прот. Николай Соколов, призова предложените въпроси да бъдат обсъждани изключително от гледна точка на практиката. В краткото си встъпително слово той определи задачата на мисията, в чийто център стои Христос: „Мисията трябва да научи човека да гледа на Евангелието като на основна книга в своя живот, по Евангелието да определя своя път в живота. С това започва пътят на християнина в Църквата”.

Първият говорил на кръглата маса беше ръководителят на православния корпус на движението „Наши”, Борис Якеменко. За него основната цел на мисията е да доведе младия човек в храма, където с просветата му да се заемат вече свещенослужителите. В отговор на призива на Патриарх Кирил за назначаване на щатен сътрудник-мисионер към всяка енория на Руската православна църква, Б. Якеменко съобщи за експеримент, който православният корпус провежда в няколко храма в Москва и Санкт Петербург. В тези храмове са започнали работа първите щатни мисионери, пред които е поставена задачата „да направят пространството на храма обичайно и разбираемо за околното население”. Подразбира се, че – като откликва на най-различни събития и нужди на жителите на съответния микрорайон – този сътрудник е длъжен да устройва църковно-обществени мероприятия в прихрамовата територия: изложби, празници, дискусии и др. под., като при това дава оценка на събитията от православна гледна точка. Според Б. Якеменко, подобни мисионери са необходими, на първо място, в „спалните” райони на новите енории. В експеримента са се съгласили да участват такива председатели на московски храмове, като прот. Всеволод Чаплин, игумен Сергий (Рибко) и др.

Отец Сергий (Рибко) също направи изявление пред кръглата маса, като сподели богат опит от проповедта си сред неформалната младеж и на рок концерти. „Ако са започнали да слушат свещеника, ако дори един човек се е замислил за Бога – това също е успех на мисията”, каза отец Сергий, като добави, че крайната цел на мисията е въ-църковяването, а този процес е дълъг и сложен. Одобрявайки инициативата, за която говори Борис Якименко, отец Сергий отбеляза, че не смята за срамно възползването от държавна помощ в едно така необходимо дело, каквото е мисията. В петте енории, на които игуменът е председател, той също – по думите му – „експериментира”: като дава своето благословение за създаване на всевъзможни клубове, кръжоци, куклени театри, ателиета и пр. за отделни категории хора, той се опитва да разбере, доколко в рамките на тези форми човек може да бъде заинтересуван от въпросите на духовния живот.

От свещеноначалието игуменът очаква „защита за мисионерите” (включително и от нападки от вътрешноцърковни среди), както и специална мисионерска подготовка на енорийското духовенство. По-конкретно в тази връзка, необходимо е пастирите да са запознати не само с основите на правото и икономиката, но и на психологията, тъй като „вниманието към душевния живот на човека” е важно условие за успешна мисия. „Човек тъкмо е слязъл от дървото на… съвременната цивилизация, а ние му говорим, това не трябва, онова не трябва, че трябва да забрави съвременната култура, да не ходи вече на гости и т. н.”, каза отец Сергий, като подчерта, че „езикът на проповедта е език на културата, а понякога – и на субкултурата”.

Свещеникът беше съгласен с още един от участниците в кръглата маса – игумен Петър (Мещеринов) в неговата оценка на днешното състояние на духовенството, което – в своето мнозинство – е достатъчно инертно и „живее, като да е в ХІХ век”. По думите на отец Петър, важно е не само „младежта да бъде доведена в Църквата” и „предадена на свещениците”, но е необходима и грижа за оздравяването на самата църковна среда. „Най-важното в мисията е вътрешно-църковната работа” – убеден е отецът. Идвайки в Църквата, човек трябва да види, на първо място, не „огромен брой длъжни неща”, не някаква особена субкултура, а нещо съвсем друго в сравнение със света – една духовна и нравствена атмосфера, в основата на която са Христос и Неговите тайнства. Може да се започне от конкретни неща, като например по време на литургията Царските двери да бъдат отворени, Св. Писание да бъде четено с лице към молещите се, постите да бъдат поставени в съответствие с решенията на Поместния събор от 1917-1918 г. Инструмент за осмисляне на тези и други важни въпроси от вътрешния църковен живот би могло да бъде Междусъборното присъствие,[1] на което възлага надеждите си отец Петър. Ако свещеноначалието би благословило тези стъпки на общоцърковно ниво, за много хора ще стане по-лесно да разберат и да приемат Църквата, смята той. Необходимо е, освен това, да бъде осъзната и нуждата от създаването на атмосфера на доброжелателност в енориите, на откритост и уважение към всеки отделен човек, като целенасочено бъдат предприемани мерки в тази насока и като върху това се съсредоточава и вниманието в проповедите, смята изказващият се. В подобна енория няма да се налага миряните да бъдат принуждавани или призовавани към своето служение – то ще бъде доброволно. „Това не е някакво приспособенчество към света, а призив към здравите основания на църковния живот, към автентична църковна педагогика”, каза отец Петър.

„Друга Църква ние нямаме и трябва да се учим да я приемаме такава, каквато тя е”, възрази на отец Петър прот. Максим Козлов, председател на университетския храм „Св. Татяна”. „Ако човек търси в Църквата Христос, Господ ще устрои нещата така, че неговите немощи да не го отблъснат от нея”, убеден е свещеникът. Той предполага, че за успех на мисията може да се говори в случай, че енорията престане да бъде „проход” и се превърне в истинска християнска община.[2] По думите на отец Максим, голям, но досега слабо изучен потенциал за мисионерите носи в себе си културата – не си струва ние да се отказваме от „смелите изложби” в притворите на храмовете, от концертите с класическа музика и от използването на публичните места за целите на мисионерското общуване. Освен това, свещеникът предложи да бъде определен „кръг от персони non grata, които не трябва да бъдат допускани до мисионерска дейност” (тук става дума за разстригани клирици и хора със съмнителна репутация). От своя страна, отец Максим очаква от висшето ръководство на Църквата разрешаване на въпроса за финансирането на мисионерската дейност и по-конкретно относно фонда с месечните възнаграждения на щатните енорийски проповедници.

Сътрудничката на Мисионерския факултет на ПСТХУ Наталия Пономарьова пък е убедена, че мисията ще бъде успешна, ако мисионерът не работи сам, а като част от цял екип, членовете на който са преминали през специално обучение и в дейността си се облягат върху вече разработени програми. По-конкретно, за опита в подготовката на мисионери в курса „Мисията възможна”, подробно разказа сътрудникът на Синодния отдел по делата на младежта Владимир Стрелов.

Един от най-ефективните от гледна точка на мисията принципи е „Млади отиват при младите”. Опитът в подготовката на млади мисионери в християнския младежки клуб „Осанна” представи ръководителката на клуба Карина Черняк. По нейните думи, катихизацията трябва да ориентира младежта към служение, включително и служение мисионерско. На кръглата маса не веднъж беше отбелязано и това, че мисията трябва да бъде съединена със социалното служение. В края на срещата, отец Николай Соколов направи предложение, общото мнение и препоръките на участниците в кръглата маса да бъдат представени на вниманието на членовете на Междусъборното присъствие.