Светското име на монахиня Мария е Екатерина Василевна Гурко. Тя е внучка на легендарния руски генерал Йосиф Владимирович Гурко и както всичките му потомци живее в чужбина. След дълги житейски перипетии приема монашески обет към Московската патриаршия. Внучката на героя, обърнал Руско-турската война, прилича много повече на дядо си, отколкото на своя баща Василий, втория от тримата синове на генерала. Това проличава веднага, макар на летище София лицето й да е скрито от огромния букет, с който я посреща малката Юлия Пискулийска, праправнучка на българския опълченец Григор Доломов. Баба й, журналистката Юлия Пискулийска, отдавна замисля подобна среща с българското опълчение и най-сетне, като председател на фондация МОСТ, успява да я осъществи. Екатерина Василевна като типичен представител на рода Ромейко-Гурко не е човек, който скрива симпатиите и изненадите си. В колата реагира спонтанно. "Но споменът за тази война е навсякъде", възкликва тя пред редящите се живи свидетелства: Орлов мост (някогашното Орханийско шосе), където са посрещали дядо й, паметникът "Цар Освободител", името на централния булевард - "Руски". Още преди да се настани в хотела, дава първото си интервю за екипа на в. "Стандарт".
- Матушка Мария, близо 70 години живеете извън Русия. Как да си обясним превъзходния ви руски? Баща ви е починал, когато сте била едва на година и половина, а майка ви е французойка?
- Тя толкова обичаше своя генерал, че след смъртта му ни възпита в руски дух, отвори сърцата ни за православната вяра, езика и културата му. Заразена бе с родовата му памет.
- Остана ли в Русия поне един наследник на легендарния генерал Гурко?
- След войната дядо ми се връща в Русия. Командва армия, става генерал-фелдмаршал и умира през 1901 г. И тримата му синове - Владимир, Василий и Димитър - след Гражданската война заминават за Франция. Елисавета, дъщерята на първородния Владимир, е погребана в руското гробище в Париж. Синът на Димитър, Йосиф, почива през 1889 г. и оставя три деца. Единият му син също си отиде, от рак, но другите двама са живи. Наскоро племенникът Владимир също посети България и беше очарован. Имам и сестра в Мароко. Мама ни е завела там след смъртта на баща ни и аз повече от трийсет години работих в Рабат като биохимик.
- Там ли решихте да станете монахиня?
- В Мароко ходех на православна църква всяка събота и неделя. Тамошният свещеник, сега архиепископ, ме подготви и посвети. И когато за първи път стъпих в Русия - през 1983 г., митрополит Филарет, който тогава завеждаше външните връзки на Московската патриаршия, ме пострига в Минск.
- Емигрантската съдба на рода ви повлия ли на вашия избор?
- Не може да се каже, че аз съм емигрант. Това е съдбата на баща ми и чичовците ми. Аз съм родена и израсла в Западна Европа. Житейските превратности и Божият промисъл ме доведоха до монашески чин. Ако бях мъж, най-вероятно и аз щях да съм военен.
- И срещу кого щяхте да воювате?
- Знам за какво, не срещу кого. Пак за същото - мир. Като че френско-руската кръв, силно смесена в мен, все вика за мир в душите. Войната влезе много вътре в тях. Когато се събудиш с мисълта за "враг", не разпознаваш и приятелите. Децата ни бъркат конкуренцията със съдба, а оцеляването - с живот. И стават жестоки. Не знам дали знаете, но генерал Гурко също е женен за французойка. А снаха му, моята майка, е внучка на френски министър на правосъдието. Той е основател на лигата на "Правата на човека" и по време на процеса "Драйфус" изключително убедително и емоционално е защитил обвиняемия. Което е краят на кариерата му.
- А днес докъде стигнаха демокрацията и правата в света. Вие лично, ако на 30 юни не бяхте в България, щяхте ли да гласувате за Евроконституцията, за която французите се двоумят?
- Твърдо да. Не се страхувам от разширението на Европейския съюз и философията му.
- А от глобализма страхувате ли се?
- И от него не. Примките са вътре в нас, не в отварянето на границите. Може би не съм така убедена като християнка, че Турция трябва да влезе в Европейския съюз. Но така или иначе не виждам това да стане преди 15-20 г., а тогава аз няма да съм жива.
- И тримата наследници на генерал Гурко завършват императорския военен корпус. Макар по най-високите върхове на политиката и военното дело се подвизава баща ви...
- Да, така е. А аз съжалявам, че и третото поколение не стъпва там. Баща ми е командвал бригада, корпус, армия. Прославя се още в Руско-японската война (1904-1905 г.), а до 1916 г., преди революцията, командва цялата руска армия. И също както дядо ми си е позволявал и да откаже заповед. (...)
Цялото интервю във в. "Стандарт" тук
