Мобилно меню

4.9545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (132 Votes)

955Историята не учи хората на нищо.

Руската империя рухна съвсем не защото група войници не искаха да отидат на фронта, а защото масата от хора живееше в лъжа и се самозалъгваше. Царят уверяваше себе си и хората около себе си, че е „Божият помазаник“, който е способен да управлява страната. Високопоставените лица около него се преструваха, че народът обожава своя монарх и че само отделни размирници размътват водата. Революционерите пък лъжеха, че жадуват за „свобода, равенство и братство“.

Народът се преструваше на „богоносец“ и уверяваше, че е готов „да влезе в огън и вода за християнската вяра“.

Съветският съюз също беше подобно „потьомкинско село“.* Само че в още по-глобален мащаб. Говореха за равенство и получаваха дажби храна от специални разпределителни центрове. „Дишаха свободно от Москва до покрайнините“ и се стряскаха от страх при всяко почукване през нощта. Рапортуваха преизпълнение на петгодишния план, без да го изпълнят дори с една трета. Бодро строяха комунизма и влачеха от работа всичко, което беше зле опаковано. Разказваха за изобилие и ходеха до Москва, за да купят храна. Провъзгласиха „всекиму според нуждите, от всекиго според възможностите“ и въведоха единна тарифна система, като създадоха пожизнена опашка за закупуване на жилище и автомобил. Говореха за свобода и отказваха да издават паспорти на колхозниците, забраняваха пътуванията в чужбина. Скандираха лозунги като „Мир на света“ и изпращаха войски в Унгария, Чехословакия, Полша и Афганистан, изпращаха оръжия и военни съветници в Африка и Близкия изток, спонсорираха и обучаваха терористични организации по целия свят. Записаха свободата на вероизповеданието в конституцията и затваряха църкви, издаваха присъди за проповядване на Евангелието и за религиозна поезия.

Властта се преструваше, че се грижи за народа, а народът се преструвахаше, че ѝ вярва.

Променило ли се е нещо в днешна Русия?

Бих казал, че лъжата вече се превърна в норма на живота. Това е формата на съществуване на сегашната руска държава.

В Руската империя се заблуждаваха повече или по-малко искрено.

В Съветския съюз се опитваха да пазят поне привидността на декларираното.

Съвременна Русия престана да бъде потьомкинско село, няма никакви фалшиви фасади. Тук всичко е обърнато с главата надолу: истината се нарича лъжа, лъжата – истина, злото – добро, войната – спасение, жертвата – убиец.

Не, разбира се, все още има някои ограничения: седемгодишното момиченце, спасено от руините на къща, разрушена от руски ракети, все още не е наречено нацистка и терористка. Нея просто не я забелязват. Както не виждат и десетките хиляди други убити и осакатени.

Струва ми се, че това равнище на лъжа е духовно различно. Това не е искрена заблуда. Не е и лъжа при пълно осъзнаване на истинското положение на нещата.

Това е сатанинска лъжа, уверена в своята правота. Ненавист, която не познава любовта и милосърдието. Злоба, която е готова на всяка цена да потвърди лъжата, която иска да представи за истина. А тя е сатанинска, защото атакува не само човешкия живот, но и човешката душа.

„Ваш баща е дяволът, и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той е човекоубиец от самото начало и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Иоан 8:44).

Злото обаче има една особеност – то изяжда самò себе си.

То е подобно на „кучето, което ближе трион и не забелязва, че му е причинена вреда, защото се опива от вкуса на собствената си кръв“ (св. Исаак Сириец). Така то ще се самоизяжда, докато загине.

p. s.: Главният ми критик, след като прочете написаното от мен, заяви, че текстът е твърде антиутопичен: има диагноза, но няма лечение.

Лекарството е известно още от времето на старозаветните пророци: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“.

Източник: Телеграм-канал на автора

* Изразът „потьомкинско село“ означава декор, фасада, с цел заблуда. Води произхода си от идеята на Григорий Потьомкин да изгради декори на красиви селски къщи по пътя на Екатерина Велика, за да се представи по-добре пред императрицата като „строител на Нова Русия“ (бел. ред.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8yk6a 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски